Познание за вярата 93: Ган Еден — мястото за възвисяване на душите

За наградата на душите в Ган Еден и целта на неговото създаване.

Ган Еден — място за възвисяване на душите

Оттук стигаме до наградата за душите след смъртта на тялото, която се дава именно на това място. Тук говорим за разликата между два етапа: първият е реалността на низшия Ган Еден — това е време, нивото на което се намира между познанието на душата, което е имала, докато е била в тялото, и това, което ще има в бъдещия свят. То е нещо подобно на познанието на Адам преди грехопадението, когато беше поставен в низшия Ган Еден, за да постигне чрез него образи на висше разбиране, лишено от всякаква материалност, тъй като неговото разбиране беше в тялото, както вече обяснихме.

„Обаче идеята за това наслаждение долу, в Ган Еден, и това, че душата не се издига веднага в горния Ган Еден, се дължи на факта, че през цялото време тя е свикнала с тялото, с неговата тъмнина и мрак, и е била вярна на него, затова не може веднага да понесе и приеме тази велика светлина, чиято мощ и необичайност е невъзможно да си представи. Постепенно тя привиква в този низш Ган Еден, който се намира посредата между този материален свят и онзи духовен, светъл и чист свят, тъй като той включва и усъвършенства всичко това… Подобно на това се случва и с чистата душа, която не преминава от крайния мрак, какъвто е този мрачен свят, към крайната светлина — чиста и сияйна, тъй като тя не може да го издържи, докато не привикне към него за известно време в определено място, което се намира посредата между тези два свята, и това е Ган Еден, който е на земята“ (Меир бен Габай, „Аводат а-кодеш“, част втора, глава 25).

Това е нивото на низшия Ган Еден, след което душата се издига в горния Ган Еден: „И когато настъпи редът на чистата душа да застане пред Царя, Господа на Воинствата, и да падне ничком пред Него, тогава тя ще се възнесе във възела на живота, който е горният Ган Еден“ (там). Това е вторият етап: реалността на горния Ган Еден, когато душата се освобождава от всяка следа на разбиране чрез материалните неща.

И Рамбан определя тези етапи по следния начин: „Но учителите наши също вярват, както става ясно от техните думи в преданията, че този низш Ган Еден, за който говорихме, е място, където душите получават част от наградата и насладата, макар и извън тялото, и вече им е определено място сред висшите същества. Правилното разбиране на това е следното: тъй като мъдреците казват (Шабат 152б): ‘В продължение на дванадесет месеца тялото му се запазва, а душата се издига и спуска, а след дванадесет месеца тялото му изчезва, а душата му се издига и повече не се спуска’, разбирането на това предание е, че през тези дванадесет месеца силата на тялото се запазва, а душата все още е склонна към познанията и навиците, с които е била свикнала, представяйки всичко в материални мисли. Въпреки че се издига към познанията на висшите светове, тя все пак се спуска към това, което е било преди…

И през тези дванадесет месеца дялът на душата в Ган Еден е да се наслаждава на висшето наслаждение, което е подобно на телесното. Нашите мъдреци не подразбират, че душите ще се наслаждават от плодовете на дърветата на тази райска градина или ще се къпят в нейните реки, а разбират, че това са небесните порти, за да видят светлината на живота. Както би казал за някого, който е в Йерусалим, душата му ще се облече в дух на святост и пророчество във висшето, било в сън или видение наяве, повече от тези, които пребивават на нечиста земя. И от това познание, което душата получава на това място, тя се издига към единение с висшия свят и постигане на духовна наслада. За това говорят нашите мъдреци в преданието: ‘за праведниците, които се издигат и спускат в небесния дом на учението’ (Бава Меция, 5:2) — издигането е постигането на душата и нейното единение с висшите светове, а спускането — постигането на избраните измежду низшите създания, като пророците.

След дванадесетте месеца тя се възвишава над телесното знание и се облича в ангелско достойнство, и се коронова с венец на бъдещия свят“ (Рамбан, там).

И е ясно, че всеки праведник ще бъде удостоен в онзи свят с това, което е заслужил според своето ниво: „И всеки ще достигне своето възвишение и оттам ще постигне това, което му се полага като възнаграждение, и затова мъдреците казаха в Мидраша (Вайикра Раба 27:1): „Рече рабби Елазaр, син на рабби Менахем: „И с реката на Твоите наслаждения ще ги напоиш“ — тук не е казано ‘наслаждение’, а ‘наслаждения’, което означава, че всеки праведник има свое наслаждение, свой ‘Еден’“ (там).

Тъй като Ган Еден служи като междинно място между материалната и духовната реалност, то той има и друга функция в бъдещия свят, по време на епохата на възкресението на мъртвите: „И всъщност това място, Ган Еден, служи и за буквалното телесно възнаграждение в дните на възкресението, и за това са казали нашите мъдреци: „В бъдеще Светият, благословен да е Той, ще приготви трапеза за праведниците в Ган Еден…“ (Бемидбар Раба 13:2)“. Ще говорим за това в темата за бъдещата трапеза, основата на възкресението на мъртвите.

Още една цел на Ган Еден за душите

И това е съобразено с нивото на самата душа и нейната подготовка за епохата на възкресението на мъртвите: „Обаче, освен това, че светът на душите е място, където те пребивават през времето на очакване на съединението с тялото, както казахме, има и още една велика полза, която засяга самите души, а след тях и тялото, и тя ще е необходима по-късно, по време на възкресението. Това е така, защото за човека е било определено да достигне своето съвършенство едва след смъртта, въпреки че според неговите дела му се струва, че все още е жив. (защото иначе той никога не би го постигнал, тъй като времето за придобиване на съвършенство е дадено само в този свят до момента на смъртта, както писахме).

От това определение следва, че душата, през цялото време на своето пребиваване в тялото в този свят, където злото е толкова силно и невъзможно да се отдели напълно от него, също е помрачена и притъпена. И въпреки че чрез добрите дела, които човек извършва, душата постига желаното съвършенство, то не може да се прояви и тя не може да засвети с пълния блясък, на който е достойна, съответно на величието, което в действителност е достигнала. Всичко това остава скрито в нейната същност до момента, в който може да се разкрие. Но това забавяне не се дължи на душата, а на тялото, както вече споменахме. Тялото е причината тя да не получава през това време чистотата, която заслужава. Въпреки това, и душата губи поради тази причина, защото е в робство и не може да блести с цялата си светлина. “

„И още, тя не изпълнява действието, което ѝ приляга, а именно — пречистването на тялото. Ако го правеше, би постигнала чрез това велико съвършенство, съответстващо на самото естество на това действие, защото съвършенството се проявява в даряването на благо и съвършенство на друго същество. Това действие е достойно за нея поради нейната природа и качества, тъй като за това тя е създадена, и всяко творение постига съвършенството си, когато изпълнява онова, което Създателят е вложил в неговата природа. То губи съвършенството си всеки път, когато не извършва това действие.

Обаче, когато душата напусне тялото и премине в света на душите, там тя ще сияе със своята пълна светлина, каквато заслужава според делата си. В този свят, докато тя е там, ще придобива познание и ще се възстановява от слабостта, която е получила, докато е била в тялото. Така ще се подготви за живота, който ѝ предстои по време на възкресението. И когато отново се върне в тялото в определеното време, тя ще може да извършва действието, което ѝ приляга — пречистването, за което говорихме. (Дерех аШем, част I, гл. 3). Ще обсъдим това по-подробно, когато разгледаме тази основа.

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *