За целите на наказанието в Гейном, за Ган Еден и за това, какво е Изначалният Ган Еден.
Целта на наказанието в Гейном
Трябва да се каже: целта на създаването на Гейном(Ад) е благодеяние на Твореца, както пояснява Рамхал:
„Същевременно, поради Своята благост Творецът е постановил така, за да умножи спасението на хората, така че съществува и друго пречистване за този, който може да бъде пречистен, т.е. за онези, в които злото е придобило по-голяма сила, но не дотолкова, че да заслужават пълно унищожение, и това е целият комплекс от наказания, от които най-известното е осъждането в Гейном. Става въпрос за това, че там грешникът ще получи наказание, съразмерно с греховете му, така че след това наказание да не остане никакъв дълг за злодеянието, което е извършил, и след това ще може да получи истинската награда за своите добри дела. Следователно, чрез всичко това, тези, които са осъдени на пълно унищожение, ще бъдат изключително малко, тъй като такива ще бъдат само онези, в които злото е придобило толкова голяма сила, че е невъзможно да се намери за тях място, където биха могли да останат за истинско възмездие и вечно наслаждение“ (Дерэх а-Шем, втора част, гл. 20).
Ние отново съветваме читателя да размисли върху това, което писахме по-горе за същността на бъдещия свят. Тези идеи са необходими, за да се разбере същността на Ган Еден и Гейном, които се отнасят към съдържанието на възмездието, както го определя авторът на книгата „Нефеш а-Хаим“: „Но истината е, че бъдещият свят е дело на самия човек, който е разширил, увеличил и изградил своята част със своите дела. Затова мъдреците казаха, че целият Израел, всеки от тях, има дял в светостта, светлината и блясъка, които той е устроил и умножил в бъдещия свят със своите добри дела. Също така и в наказанието на Гейном, неговата същност е в това, че самият грях е наказание за човека. Както е казано: „Нечестивият ще бъде уловен от собствените си беззакония, и въжетата на греха му ще го държат“ (Мишлей 5:22), „Злото ти ще те накаже…“ (Йирмеягу 2:19), и за това говори Мишна в трактата Авот, че наградата за заповед е заповед, а наказанието за греха е грях. За това е казано: „Затова всяко деяние…“ (Коелет 12:14), т.е. самото деяние ще пребъде и ще бъде запечатано такова, каквото е, както говорихме по-горе“ (Шаар 1, гл. 12).
Защото човек отива в собствения си свят.
Ган Еден
Рамбан в своята книга „Шаар а-гмул“ подробно обяснява същността на понятието Ган Еден: „Най-напред ще кажем, че наградата за всички заповеди и доброто възмездие за тях, както ясно ни учат нашите учители, по същество е животът в бъдещия свят, но преди това се дава възмездие на човека веднага след смъртта — и това е Ган Еден.“
Ган Еден е материално място, за което се говори в Тора, където има реки, дървета и т.н., и това място е било известно на древните народи. Ако това е така, то възниква въпросът, как е възможно то да бъде място за възмездие на душите след смъртта на тялото?
Рамбан отговаря и това е основа на цялата Тора: „Тайната на това е в това, че тези неща имат двоен смисъл, защото Ган Еден и неговите четири реки, Дървото на живота и Дървото на познанието, които Бог насади там, както и херувимите и пламъкът на въртящия се меч, също и смокиновият лист, поясите и кожените дрехи — всичко това има прост смисъл и буквално значение, което е твърда истина, но удивителна тайна е и това, че те са образи, дадени за разбиране на дълбоки неща чрез езика на притчата“ (същото място).
И нека поясним:
Всичко съществуващо има двоен смисъл: от една страна, материалната форма, в която се представя пред нас, а от друга, вътрешната форма, чиято същност е в техните висши корени. Всичко в този долен свят има форма, която съответства на висшия му корен. Например: стихията вода произлиза от висшата черта на благостта, и затова водата дава живот на растенията и силата на обединение между различни части, защото такава е същността на този принцип в неговия корен, и затова тя ни се явява в тази материална форма. Огънят пък има корен в принципа на съда и затова неговата форма и същност са да унищожава всичко, което не издържа на неговото горене, да пречиства метала от примесите в него и да придава форма на това, което издържа неговата сила, защото такава е същността на принципа на съда в неговия корен. Разбери това добре.
Такава е и същността на Ган Еден: неговото явно съществуване е в материалния свят, но коренът на това място е в тези висши наслади, които се дават на душата във висшите постижения: „те се наслаждават на сиянието на Шехина“.
Тора е източник на всичко съществуващо и тя слиза по верига във всеки от световете и се разкрива там според неговата същност, защото всъщност тя е жизнената сила на всички светове, и затова всичко в нея има двоен смисъл: простото разбиране, което е истина, но и неговият корен е във висшите светове.
Нека кажем няколко думи в началото, за да отворим достъпа към разбирането на тази тема.
Първоначалният Ган Еден
Адам, първият човек, беше поставен в това място, и му беше заповядано да го обработва и пази. Без съмнение, Святият, благословен Той, който създаде човека, за да го дари с най-голямото благо, го постави на най-доброто място, където той можеше да постигне съвършенство и да достигне своето предназначение. Няма съмнение, че това място е различно от нашия свят след грехопадението: „олам“ („свят“) идва от думата „еелем“ („скритост“), и този свят скрива съществуването на своя Творец. Но Ган Еден, напротив, беше обвивка от светлина, която разкриваше истинската реалност, вътрешното откриване на действителността — от образа към първобраза. За Адам преди грехопадението светът беше като златни ябълки, обвити в сребро. Така беше и с неговото тяло — то отговаряше на реалността на света. Тялото му беше като дреха от светлина, чрез която той трябваше да постигне крайната цел на познанието: „от плътта си ще видя Бога“. Размисли върху това добре.
Също така трябва да разберем, че целта на постигането е единението между интелектуалното и пророческото разбиране.
Това означава, че мъдростта, разбирането и знанието се превръщат в явна реалност на живота — дадени в усещанията на човешкия живот. Ние вече обсъдихме подробно по-горе, че това е съвършенството на висшата степен, за което се казва: „виждат гласове“ — единство между слуха и зрението, което е поправката на греха с Дървото на познанието, връщане към нивото на първия човек преди грехопадението. Степента на първия човек, великия мъдрец и пророк, беше тази висша степен, при която това, което той разбираше с ума си, му се явяваше като реалност в живота, който той живееше.
Ган Еден, където той беше поставен, беше избрано място сред материалните места, чрез което той можеше да разбере в истинска светлина висшите постижения, които са в корена на произхода на това място във всичките му детайли. Всички онези дървета и техните плодове бяха форми на висши неща, подобно на пророческите видения, от които можеше да се достигне до висши откровения и постижения. „Основната същност на зрението на душата в чистота и святост е да вижда само божествени видения дори във всяко материално нещо в този свят“ (рабби Цадок а-Коен). И затова Тора, която му беше дадена като заповед, беше част от същността на това място: да го обработва и пази — това е коренът на всички заповеди и забрани, съобразно духовното ниво, на което той се намираше.
В този контекст можем да разберем думите на Рамбан:
„Първият човек, Адам, като непосредствено творение на Всевишния, избран измежду хората, притежаваше разбиране и знание, и Творецът го постави на най-доброто място за наслаждение и полза на тялото, и оформи в това славно място всичко, което съществува във висшия свят, света на душите, в материален образ, за да може оттам да разбере произхода на всяко творение — телесно и материално, и ангелско, и всичко, което сътвореният може да постигне за Създателя, благословен Той… Вече говорихме за това, че всичко има двоен смисъл, и тези низши „Градина“ („Ган“) и „наслада“ („Еден“) са образи на висши тайни, и тези висши неща, които те представляват, също се наричат „Ган“ и „Еден“, защото тези низши светове са получили имената си от тях. Има висше постижение, което нашите учители наричат „градина“, и още по-висше постижение, което се нарича „наслада“, и също така се нарича „възелът на живота“, и тайната им е дълбока и известна само на посветените в тайните на вярата, но нашите мъдреци ни разкриха, че това е мястото на душите. Така казаха те в трактата Шабат (152б): Душите на праведниците се пазят под Трона на Славата, както е казано: „И нека душата на господаря ми бъде завързана във възела на живота при Господа, твоя Бог“ (същото място).“
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com