Съпоставяне на мненията на Рамбам и Рамбан за понятията Райска градина (Ган Еден) и Ад (Геином)
Думите на Рамбам
„Ган Еден е плодородно и богато място, избрано на земята, където текат много реки и растат дървета, даващи плодове, което Господ ще разкрие на хората в бъдещите времена и ще им покаже пътя към него, и там те ще се наслаждават. Възможно е да има там изключително удивителни растения, които носят голяма полза, вкусни и много сладки, освен тези, които познаваме. Всичко това не е нещо невъзможно и далечно, а по-скоро е вероятно, дори и да не е записано в Тора, още повече, че това е разкрито в нея и разпространено.
Геином е название за страданията и наказанията на злодеите, но в Талмуда не е ясно описана формата на това наказание. Някои казват, че слънцето ще се приближи до тях и ще ги изгори, като в подкрепа на своите думи цитират: ‘Ето, идва ден, пламтящ като пещ’ (Малахи 3). Други казват, че това ще е необичайна топлина, която ще бъде произведена в телата им и ще ги изгори, като доказателство цитират: ‘Вашият дъх е огън, който ще ви погълне’ (Исая 33:11)” (Рамбам, предисловие към тринадесетте основи на вярата).
От тези думи на Рамбам става ясно, че той смята Ган Еден и Геином за обетования, които ще се изпълнят в определено време. Човечеството ще се върне в това изправено място, където е живял първият човек преди грехопадението, а злодеите, които няма да заслужат това, ще бъдат осъдени в Геином. Всичко това е обетование също и за телата, тук, в този свят. Това съответства на отговора на Раби Йеуда ха-Наси към кесаря Антоний:
„Святият, благословен Той, ще доведе душата и ще я внедри в тялото и ще ги съди заедно, както е казано: ‘Призовава Той небесата отгоре и земята — за съд над Неговия народ’ (Псалм 50:4). ‘Призовава Той небесата отгоре’ — това е душата, ‘и земята — за съд над Неговия народ’ — това е тялото“ (Санедрин 91а). Според това мнение, Ган Еден и Геином не са духовни места за възмездие на душите. Душата или получава вечно съществуване след смъртта на тялото, според нейното единение със света на разума, по волята на Твореца, или се лишава от това, и това е наказанието „карет“, споменато в Тора. Но Ган Еден и Геином са възмездие за тялото, които ще се случат в определено време, когато Творецът ще даде съществуване на тялото, за да го накаже в огъня на Геином, а праведниците тогава ще получат своята награда и ще се наслаждават с телата си в Ган Еден, защото Святият, благословен Той, няма да задържи наградата и за тялото.
Възможно е също така тези неща да се случат в епохата на възкресението на мъртвите, когато ще се разкрие пред хората изборът между тези места, и тогава злодеите ще бъдат наказани от този огън.“
Мнението на Рамбан
На тези думи на Рамбам, Рамбан отбелязва: „Тези думи не ни устройват, защото думите на нашите учители в този спор, за който той говори, се отнасят не до наказанията на Геином, който съществува винаги, защото той, според всички мнения, е място за осъждане в тънък, необичаен огън, създаден от Бога, за да наказва и унищожава онези, които са далеч от Него, и да изпепелява всеки, който се отклонява от Него. Но според нашите учители, съществува и определен ден за наказание на народите, и това е денят, за който ни предупреждават пророците: ‘Ето, идва ден, пламтящ като пещ’, и още каза пророк Малахи: ‘Денят на Господа, велик и страшен’, и пророк Исая каза: ‘И ще излязат и ще видят…’ (Исая 66)” (Шаар а-гмул).
Това е мнението на Рамбан, че в бъдещите времена, в деня на възкресението на мъртвите, ще настъпи денят на великия съд, и тези думи на Мидраша се отнасят до този съд, а не до съда, на душата който предстои веднага след смъртта на тялото и получава наказанието си в огъня на Геином. Същото се отнася и за Ган Еден, който е награда за душата веднага след смъртта на тялото.
Още за мнението на Рамбам
Трябва да се отбележи, че рабейну Авраам, син на Рамбам, в своята книга „Милхамот а-Шем“, в която защитава позицията на своя баща, пише, че сред мъдреците не е имало ясно предание относно Ган Еден и Геином, защото има спор по тези понятия, и затова не трябва да се отправят претенции срещу думите на Рамбам, тъй като те следват едно от мненията.
Също така трябва внимателно да се разгледа фактът, че от думите на Рамбам в законите за основите на Тора следва, че Геином е място за наказание на душите, противоположно на бъдещия свят. Той пише за осъждането на онзи, който служи на идоли по принуждение от царя: „…Но ако може да спаси душата си и да избяга от властта на злия цар и не го направи, той е подобен на куче, което се връща при бълвоча си, и това се нарича служене на идоли умишлено, и такъв човек е изгонен от бъдещия свят и е спуснат на най-ниската степен на Геином“ (закони за основите на Тора 5:4).
И, доколкото може да се съди, самият Рамбам не е взел решение в полза на едно от горепосочените мнения. Във всеки случай, Рамбам не смята тези неща за част от основите на вярата, а само вярата в самия принцип на възмездието и във вечната награда, която е бъдещият свят, както беше обяснено.
Повечето от мъдреците на Израел, особено тъй като това е казано на много места в книгата „Зоар“, се придържат към позицията на Рамбан относно тези въпроси. Ние ще разкажем накратко за основните моменти на тази позиция.
Но първо:…
Светът на душите е създаден след грехопадението
Както е известно, ако първият човек, Адам, не беше съгрешил, той би влязъл, докато е в тяло, в бъдещия свят — в деня, който е напълно Шабат. След грехопадението, смъртта беше определена: „Но тъй като на човека бе определено да умре, както е написано, това същество, съставено от различни части, трябва да се разпадне за определен срок, а след това да бъде събрано отново. Но и по време на този разпад трябва да има място за всяка от разделените части, съответстващо на това, за което е бил необходим този разпад. И тялото трябва да се върне към своето начало, съставът му трябва да се разложи, а формата му да бъде унищожена. И понеже е взето от пръстта, то трябва да се върне в нея. И за това Всевишният каза на Адам: ‘Защото ти си пръст и в пръст ще се върнеш’. Но ако душата се удостои със своите дела, ѝ остава само да чака, докато с тялото се случи всичко, което трябва да се случи – разложение и унищожение в началото, пребиваване в пръстта за определеното време, и създаване отново след това, за да може душата да се върне там. Но душата трябва да има място за този период и затова е бил подготвен светът на душите, където ще се събират душите, които са се удостоили с това, след като напуснат тялото, и ще пребивават там в покой, докато с тялото се случи всичко, което трябва да се случи. И през цялото това време душите ще се намират във величие и наслада, подобна на тази, която ще им бъде дадена след това в света на истинското възмездие, за който споменахме по-рано. Защото и високото положение в света на душите несъмнено ще бъде измерено спрямо делата, които човек е извършил, тъй като в съответствие с тях ще бъде и възмездието, което ще настъпи след това, в определения момент. Но истинското съвършенство, с което ще се удостоят онези, които се удостоят, не може да бъде получено нито от душата, нито от тялото, а само при повторното им съединение в епохата на възкресението“ (Дерех а-Шем, част първа, глава 3).
Тези места, подготвени за душите, са Ган Еден и Геином: „И за душите са приготвени места за пребиваване там след напускането на телата: едно място, за да почиват там, ако душата се удостои с това, до времето на възкресението, а друго — за да се очистят чрез страдания, ако имат грехове, които пречат на тяхният отдих. Мястото за почивка се нарича Ган Еден, и там има различни нива — има нисш Ган Еден и висш Ган Еден. В нисшия Ган Еден душите пребивават в образа на телата, които са имали, наслаждавайки се на различни духовни удоволствия, и това място е подготвено за видовете наслади, които са определени да бъдат там. А във висшия Ган Еден душите пребивават като самите души, наслаждавайки се на различни велики духовни удоволствия, които надминават тези в нисшия. И там има различни времена и моменти за различни наслади, които се редуват, както и различни нива за наслаждаващите се там.
Геином, от друга страна, е мястото за душите, които са предопределени за наказание, и там те изпитват страдания и болки, в съответствие с това, което им е определено. Има различни степени на страдание, както и различни степени на наслада. И в тези страдания грешниците ще понесат своите грехове. И ако след това заслужат награда, ще бъдат очистени от греховете си и ще отидат на покой. Ако не, ще бъдат наказвани, докато не изчезнат, въпреки че при Израел това ще се случва само в изключително редки случаи“ (Рамхал, Реч за основите).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com