За десетте вида провидение
В книгата Шомер Эмуним аКадмон, от името на равин Моше Кордоверо, са дадени десет вида провидения:
1. Първият тип провидение е всеобхватното провидение, което се отнася за всички видове създадени обекти на този свят, които не получават нито награда, нито наказание. Има три вида такива обекти: животни, растения, нежива природа. Всеки от тях е разделен на много видове, както е известно. Провидението над тях се осъществява чрез духовни същности (ангели-покровители), назначени над всеки от видовете, както са казали мъдреците: „Няма нито едно стръкче трева на земята, което да няма духовно същество отгоре, което да го бие и да му казва : „Расти!“ Тези ангели получават благодат отгоре за своето управление чрез служението си, в което пеят хваление на Създателя, както е написано в Псалмите: „Хвалете Господа от небето, хвалете Го във висините… ” Това е тайната на „Събраните песни” (Перек Шира), които се произнасят от ангелите на всички творения.
И чрез това всяко от тях получава своя дял от благодатта, за да я предаде на целия вид, над който е назначен. Но що се отнася до личното провидение, например този бик ще оцелее или ще умре, ще се спаси ли мравката или ще бъде смачкана, паякът ще изяде ли мухата и т.н. – най-висшият ангел на даден вид няма силата да контролира това и няма личен надзор върху животните и особено върху растенията и неживата природа, тъй като целта, за която са създадени, се постига от съществуването на вида като цяло и няма нужда от надзор над всеки отделен. Следователно всичко, което се случва с всеки отделен представител на вида, е напълно случайно, а не постановено свише, освен когато е следствие от провидението над човека, както скоро ще видим.
2. Вторият вид провидение е надзор над човешкия род, над всеки представител на който има лично провидение и надзор свише във всички подробности. Както е писано: „Аз, Господ, изследвам сърцето, изследвам бъбреците, за да въздам всекиму според делата му, според плода на делата му“, и е писано: „Защото очите Му (гледат) на пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки. И мъдреците от Талмуда казаха: „Човек няма да си мръдне пръста долу, освен ако не го обявят отгоре.“ И те също казаха, че дори ако човек е разстроен, защото е извадил две монети от джоба си вместо една, а сега трябва да върне едната обратно, това не е случайно, а по волята на Всевишният. И поради тази причина може да има индивидуално провидение над животните, растенията и обектите на неживата природа – не за тях самите, а за доброто на човека.
Например, ако човек излезе на полето на лов или в морето на риболов, над него има провидение отгоре, което определя колко риби ще извади с мрежата си. И не че Всевишният е осъдил тези риби да живеят или да умрат, а защото има надзор върху човека, колко храна ще получи, дали ще бъде в излишък или ограничено количество, дали ще я получи без усилие или чрез напрежение. По същия начин Всевишният не е осъдил дадена птица или животно да бъде уловено от човек, но е определил храна за даден човек и му е приготвил плячка – елен или овен. И дори относно конкретните усилия за лова – дали ще бъде лесно или трудно, дали еленът ще бъде хванат веднага или ще трябва да бягате хиляда крачки или пет хиляди след него – има провидение и надзор отгоре. В крайна сметка дори тичането след елена е бреме за човек и човек е обект на наблюдение във всичките му подробности, дори и най-малките.
По същия начин провидението се простира и върху домашните животни на човека, например дали бикът му ще напълнее или ще отслабне… И всичко това не е заради недоглеждане на самия бик, а заради неговия собственик: дали неговият бик ще струва една или две монети. Или например дали овцата му ще роди две агнета или едно сукалче, дали кокошката му ще излезе на полето и ще я разкъса бухал – всичко това е надзор не над самата кокошка, а над човека – положено ли му е да претърпи скръб от този вид или благословии и успех. По същия начин индивидуалното провидение може да се приложи към растенията, принадлежащи на даден човек – дали неговото маслиново дърво ще даде много или малко плод, дали неговата нива ще даде реколта или ще бъде погълната от скакалци – всичко зависи от заслугите и греховете на човек. Същото е и с неодушевените предмети: гърне ли се счупи, буре ли се спука, празно или пълно – всичко се нуждае от индивидуален надзор отгоре, за да донесе полза на даден човек или да му причини вреда. И така, индивидуалното провидение може да се отнася до цялата действителност и до всеки обект: едно поле ще получи дъжд, но другото няма, едно дърво дава плод, а второто изсъхва – всичко зависи от човека.
3. Третият вид провидение е общото провидение, което анулира индивидуалното провидение. Например национална катастрофа. Когато на ангела унищожител е дадено разрешение да унищожи, той не прави разлика между праведните и злосторниците, както са казали мъдреците: „Мор в града – не излизайте от къщата. Но това се отнася само за несъвършените праведници. Защото има три вида праведници: има праведен човек – основата на света, който със своята праведност може да спаси целия свят, като нашите предци или Моше рабейну. И дори ако дойде присъда отгоре за унищожаването на град или потъването на кораб, такъв праведен човек може да ги спаси всички със своите заслуги. И има праведен човек, който може да спаси само себе си, като Ной.
Но има и такива праведници, които загиват заедно с другите и дори не могат да се спасят, и за тях е казано: „…И има, които загиват без съд“. Причината за смъртта им е, че са виждали престъпленията на околните, но не са им се съпротивлявали, а е трябвало да се противопоставят или да избягат; и още повече, ако са видели греха и са се радвали. Или причината може да е, че са имали някакъв грях и когато срещнат разрушителя, той си спомня дълга. Затова по време на екзекуцията на първородните в Египет на евреите било казано: „…И не излизайте от вратата на дома си до сутринта.” И всичко се случва според най-висшата присъда и провидението: в момента на гняв Всевишния напомня на човека за неговия грях и нещастие може да се случи на несъвършен праведен човек, заедно с неговите съседи и съграждани. Но ако беше избягал оттам навреме, щеше да се спаси.
4. Четвъртият вид провидение е индивидуален надзор над животните и цели народи чрез изпращането на успех и спасение, за да могат да изпълнят своята мисия, предоставена от Всевишния. Дори за животните могат да се случат знамения, които да ги спасят според волята на Всевишния, но не и заради тях самите. В края на краищата едно животно или злодей не са достойни за такова провидение или спасение, а единствено заради мисията, която им е подготвена. Например, един злодей трябва да роди праведен син, който ще бъде от полза на много хора. Например Шими заслужаваше да умре, но получи отсрочка, защото Мордехай трябваше да дойде от него в бъдеще. И също така е писано в Тора да не се наранява Моав заради двете души, които ще произлязат от тях в бъдеще. И това се случва във всяко поколение: Всевишния изпраща добро на злодея, но не заради него, а в полза на праведния. И хората, които не знаят бъдещето, се учудват на това. Но Той, пред Когото бъдещето е отворено, вижда нещата от началото до края и ги установява в мъдростта Си такива, каквито трябва да бъдат – коригирайки грешките на хора, които са развалили правилния ред на нещата, или просто защото трябва да съществува някаква реалност в света.
5. Петият вид провидение е относно видовете смърт в зависимост от възрастта. Такива има четири вида: спонтанни аборти, малки деца, младежи от 13 до 20 години и хора над 20 години. Спонтанните аборти – са онези души, които заслужават отсичане на душите или смърт от съдебна присъда; те се прераждат в зародиши и умират, а родителите им също заслужават това страдание. Така присъдата на Всевишния е вярна и справедлива. А причината за спонтанния аборт зависи от престъплението, което са извършили. Ако са яли нещо забранено, което се наказва с отрязване на душата, тогава може да настъпи спонтанен аборт чрез отравяне. И ако нарушат Шабат със забранена работа, може да настъпи спонтанен аборт поради пренапрежение на майката. Ако престъплението им е било незаконен полов акт, може да се стигне до спонтанен аборт при интимни отношения с бременна жена.
Ако заслужат смъртната присъда на съда чрез убиване с камъни, майката пада и прави спонтанен аборт, а ако чрез изгаряне, тя се изгаря и в резултат на това прави спонтанен аборт и т.н. Смъртта на деца под 13 години настъпва за греховете на техните родители и присъдата е справедлива спрямо баща им, майка им и тях. Тези, които загиват от 13 до 20 години са тези, които в предишно прераждане са били затънали в определен грях, а в ново прераждане отново са близо до същия грях. В този случай ангелът на смъртта има право да ги отведе, преди отново да затънат в греха, към който са склонни. Когато в света надделее качеството на Съда, на ангела на смъртта се дава възможност да ги порази в момента на съда и за това се казва: „…И има, които загиват без съд“.
6. Шестият вид провидение е свързан с физическото страдание на човека, като например болест. Някои от тях идват от човешката глупост. Всеки, който е ходил гол в студа и е настинал, е като самоубиец и за подобни действия ще трябва да се отговаря. Същото важи и за онези, които си причиняват болести, преследвайки своите страсти. И тези, които не полагат усилия да се излекуват, също съгрешават. И ако службата му към Създателя е пострадала поради болест, той също ще бъде държан отговорен за болестта. В края на краищата, човек е длъжен да търси лек, като се уповава на Всевишния, както земеделецът, който сее семена и се доверява на Създателя, Който ще даде дъжд и земята ще роди и отгледа храна за всички. И в този случай е същото: човек трябва да търси изцеление и да се опитва да използва различни средства. В крайна сметка е възможно именно този лекар, това конкретно лекарство и точно в този момент да му донесе изцеление. Някои болести не напускат човека до смъртта, но всичко е постановено отгоре и страданията му се измерват според жестокостите на човека, нито повече, нито по-малко, и всичко се случва според волята на Всевишния и дори колко пари, които човек харчи за лечени – всичко е по съдебен ред и по сметка.
7. Седмият вид провидение е страданието, породено от любов (на Създателя). Някои от тях идват без грях, но в същото време започват с прегрешение, последвано от осъждение, като историята за равина и телето и като страданията на Йов и т.н. В края им обаче стои любовта. И има страдание, което е пълна любов, когато човек няма грях. И за такива страдания те казаха в Талмуда: „Нито те, нито награди за тях са необходими.“ И значението на тези страдания беше обяснено в Зоар: те са необходими за спасението на мнозина, така че Сатана да не ги обвинява. Зоар дава притча за овчар, който трябваше да преведе стадото си през река и в това време се появи вълк, готов да убие овцете. Мъдрият пастир се замислил: какво да правя? Докато прехвърля агнетата, вълкът ще изяде всички. Той хвърли пред вълка най-изпитния овен и докато се биеха, прехвърли цялото стадо. Смисълът на притчата е, че понякога има присъда в Шехина заради делата на едно поколение и е необходимо тази присъда да бъде пренасочена чрез занимаване на Сатана, така че той да не обвинява мнозина. В този случай тази присъда се излива върху праведните и страданието на праведните избавя цялото поколение от обвиненията на Сатана. Понякога това ще доведе до смъртта на праведния и това е тайната на концепцията за „смъртта на праведниците изкупва“.
И праведните ще получат чудесна награда за това, както равин Акива и неговите другари. Още има и страдания, породени от любов, въпреки че идват в резултат на греха, както е писано: „Защото Господ наказва, когото люби, като баща милостив към сина си“. Това е любов с наказание и страдание, както е казано в Талмуда: „Едно е, ако е имал деца и са умрели, това е страдание, породено от любов; а другият – когато изобщо ги нямаше.” Може да се случи, че по милостта на Всевишния към човека, той ще му даде деца и те ще умрат за своите престъпления. Това са тези души, които е трябвало да напуснат света в даден момент поради собствените си престъпления в предишно прераждане. И греховете на родителите, които са заслужили смъртта, ще бъдат изкупени, тъй като смъртта на децата е подобна на собствената смърт. Това е жертва на изкупление и пречистване в няколко аспекта. Първо бащата получава възмездие и изкупва престъплението. Второ, тези души са пречистени. Трето, те ще бъдат негови деца след възкресението на мъртвите. Четвърто, той има честта да ги образова и да ги научи на Тора. А този, който страда, защото изобщо няма деца, не получава нито едно от тези четири неща.
8. Осмият вид провидение е изпитанието на праведните, нещо подобно на десетте изпитания, на които е бил подложен Авраам. Писано е: „Господ ще изпита праведния“. И когато праведен човек издържи изпитанието, това води до най-висшето единство на Шекина, както се казва за Авраам: „Сега познах, че се страхуваш от Б-г“ – думата „познах“ може да се разбира като комбинация, зивуг. Този, който е поканен за изпитание, но го избягва, нанася щети на висшите светове. И този, който издържи изпитанието, подобно на Авраам, Исак и Яков, става колесница за Всевишния.
9. Деветият вид провидение са злополуки и инциденти, които се случват на човек поради неговата глупост, когато той нанася вреда на себе си. Например, ако човек получава различни облаги, той трябва – от страх от злото око – да ги скрие от хората, а не да ги показва, тъй като в света има достатъчно обвинители, както духовни, така и материални, които твърдят, че на този човек не му се полагат. Духовните обвинители ще се облекат в материалното и злото око ще придобие власт над събитията от живота на този човек. И ако Всевишния е благословил този човек и той парадира с доброто, което получава, злото око ще спечели власт над него и благословията, която е получил, ще бъде анулирана и изгубена. За това е казано: „Глупостта на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа“. И от Зоар може да се разбере, че това също ще се счита за грях, тъй като най-висшите влияния трябва да бъдат реализирани и те не трябва да се забавят или отменят. Нещо подобно откриваме в историята на Яков и неговите синове, когато той им казва: „Защо слагате на показ (че имаме храна по време на глад)?“ Защото на човек е забранено да показва ситост по време на глад – по този начин той нанася щети и предизвиква обвинение във връзка с управлението на качеството в момента.
Има и ситуации, когато на човек е изпратена благословия отгоре, но той я отхвърля. Например човек е бил здрав, излязъл гол на студа и се разболял. Ако той е направил това в името на служенето на Създателя, например, за да отиде в синагогата, тогава му е позволено да се изложи на известна опасност в името на заповедта. Но ако сте го направили в името на светската суета, вие сте направили грешка. И дори в името на служенето на Б-г, човек не трябва да ходи на места, където опасността е непосредствена (или голяма). Откриваме, че пророк Шмуел не искаше да отиде при цар Шаул, защото се страхуваше, че ще го убие. И Всевишният се съгласи с него, като му нареди да вземе със себе си една юница и да каже на Шаул, че ще принесе жертва.
Това включва и онези, които се женят за пари, а след това се възмущават, че са принудени да живеят със змия. Освен това вероятно ще бъдат съдени за нарушаване на закона, забраняващ брака заради имущество. И има много други подобни случаи, когато човек страда поради грешния си избор. В този случай няма съмнение защо праведният човек се чувства зле (дори и да е съвършен праведен човек) – в края на краищата собственото му поведение доведе до проблеми. И знайте, че злото, страданието и болестта, които сполетяват човек поради неправилно хранене, защото той е навредил на здравето си и се е държал неправилно, излагайки се на опасност и т.н. – не се считат за изкупителни страдания. Напротив, той намалява служението си на Създателя, като не запазва здравето си и благата, които Той, по Своята милост, е дал на човека, за да има възможност да Му служи.
10. Десетият вид провидение е скриването на лицето на Всевишния, когато поради греха на човека Творецът го оставя на волята на природата и случайността. И поради тази причина, дори в заповяданата война (завладяването на земята на Израел по времето на Исус Навин), те взеха оръжия, въпреки че „Господ няма да спаси с меч или копие“. А този, който отива на война без меч в ръка, е самоубиец и глупак. И същото – във всички подобни случаи. И затова как можем да се учудваме, когато видим праведен човек, който се чувства зле: в края на краищата може би по отношение на него е имало скриване на Лицето. Виждаме в примера на праотца Яков: след всички обещания на Всевишния, дори когато отиде да изпълни заповедта, той все още се страхуваше, че несъзнателно е съгрешил и това ще доведе до премахване на индивидуалното провидение и до нещастие. Кок тогава може да бъдем уверени в своето упование?!
Затова трябва да внимавате за злополуки и да се предпазвате от тях: в края на краищата, може би в момента, поради някакъв грях, Лицето на Всевишния е скрито от човек и той е изложен на опасност от злополука. И дори малък грях може да доведе до премахване на индивидуалното провидение над човек. И ако в този момент, когато той се отдалечи от Създателя, се случи сериозен инцидент, това може да бъде изпълнено с опасност за него. Познавайки тези десет вида провидение, човек може да отговори на всички въпроси и съмнения относно подробностите на Божието управление, които възникват по отношение на „праведния човек, който е в беда“ и други подобни. Разгледайте ги внимателно и ще видите, че включват всички видове управление на този свят. И разберете, че всичко се случва честно и според съда, така че няма място за възмущение и оплаквания – все пак всичко зависи от действията на самия човек. И в съответствие с неговото разстояние или приближаване до Всевишния, Божественото Провидение ще го управлява. Освен това отдалечаването или приближаването към Всевишния, може да се е случило сега или да се е случило в предишно прераждане. Това е общата причина за цялото многообразие на висшето управление на човека, тъй като от страна на Всевишния никога няма препятствие за доброто на всекиго.
В книгата на равин Моше Кордоверо Еилим са дадени петнадесет вида провидение в зависимост от времето и епохата, от сътворението на света до възкресението на мъртвите, и всички те се променят в съответствие с комбинациите от действащи най-висши Божествени качества в даден момент.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com