За да се изгради знание и вяра в това, че вечната награда е животът в бъдещия свят, в който няма тела. И тези, които ще възкръснат при възкресението на мъртвите, ще се върнат в праха си след много години.
Материалното съществуване пречи на разбирането на същността на наградата в бъдещия свят:
„Но ако това благо ти се струва маловажно и мислиш, че няма друга награда за заповедите и съвършенството на човека в пътя на истината, освен да яде и пие изискани ястия и напитки, да се отдава на сладострастие с красиви тела, да носи разкошни дрехи, да живее в домове от слонова кост и да използва съдове от сребро и злато, и подобни на тези неща, както си ги представят някои глупави и безразсъдни араби, затънали в разврат, но мъдреците и тези, които притежават знание, разбират, че всички тези неща са суета и празнота, и няма полза от тях. Те се приемат от нас като велико благо в този свят само защото притежаваме тяло и плът, и всички тези неща са нужди на тялото. Душата се стреми към тях и ги желае, само защото това е нужно на тялото, за да постигне своето желание и да се успокои. Но когато вече няма да има тела, всички тези неща ще станат ненужни. Същността на великото благо, в което ще пребивава душата в бъдещия свят, не може да бъде разбрана и постигната в този свят, защото в този свят познаваме само онова, което е благо за тялото, и към това се стремим. Но великото благо, което няма равенство сред благата на този свят, е само сянка на него. Всъщност, ако сравним благото на душата в бъдещия свят с благата на тялото в този свят, с ядене и пиене, ще видим, че то е напълно различно. Това велико благо няма граници и не може да се сравни с нищо. За това Давид е казал: „Колко е велико благото Ти, което си приготвил за боящите се от Теб…“ (Рамбам, закони за покаянието 5:6).
Отдалечавайки се от тези недостойни възгледи, произлизащи от телесната грубост на човека и липсата на мъдрост, Рамбам говори много за смисъла на бъдещия свят. Човек върви към своята вечна обител, която създава в своята вътрешна същност. И постигащият и постижимото са едно, и според прилепеността му към духовността и отделеността от материалността, той ще заслужи да бъде прилепен към Твореца, към истинската и вечната реалност. Човек трябва да насочи погледа си през целия си живот към целта, която е бъдещият свят, и в зависимост от неговото разбиране за реалността на този свят, той ще изгради своята вътрешна реалност. В нея той ще намери своята вечност, подобно на вечните духовни същества. Защото тези възвишени наслади са част от съдбата на вечните духовни същества: „И не бива на нас, притежателите на Тора, както и на божествените философи, да казваме, че ангелите, небесните тела и сферите не получават наслада. Но наистина те имат велика наслада от това, че знаят и разбират истинността на съществуването на Твореца, благословен да бъде Той, и в това те намират постоянно удоволствие, което никога не прекъсва. Те нямат телесно удоволствие и не го разбират, защото не притежават сетива като нашите, чрез които да го възприемат, както ние възприемаме“ (Предисловие към тринадесетте принципа).
Поради тази причина Рамбам коригира нашите знания за онзи свят:
„Сега ще продължа да говоря за това, което възнамерявах. Знай, че както слепороден не може да разбере същността на цвета, роден глух — звука, а роден евнух — желанието за близост, така телата не могат да възприемат удоволствията на душата. И както рибите не познават стихията на огъня, защото живеят в стихията на водата, която е противоположна на него, така и в този телесен свят не е познато удоволствието на духовния свят. Но ние нямаме никакво друго удоволствие, освен удоволствието на тялото и това, което улавят сетивата — от ядене, пиене и полова близост, и всичко, което се различава от това, се възприема от нас като несъществуващо. Ние не го познаваме и не можем да го постигнем отначало, а само след голямо изследване. И така трябва да бъде, защото ние се намираме в телесен свят и затова разбираме само непълните и временни удоволствия, присъщи на този свят, но удоволствията на душата са постоянни, вечни, никога не свършват и няма връзка или подобие между тях и телесните удоволствия“ (Рамбам).
„След голямо изследване“ — това изследване изисква възвишеност на човешкото битие от потапянето му в удоволствията на този свят до способността да се наслаждава на мъдростта. Разбира се, след като човек израсне в мъдростта, ще разбере истинския смисъл на думите на Писанието и ученията на мъдреците: кои от тях трябва да се разбират буквално и кои са намеци за тайни и възвишени неща, прикрити в черупките на скрити тайни.
Прилепеният към разума е син на бъдещия век, а прилепеният към тялото се отстранява от него:
„И така казаха мъдреците: ‘В бъдещия свят няма ядене и пиене, няма помазвания, нито измиване, нито полова близост, а праведните седят и короните им са на главите им, и се наслаждават на сиянието на Шхината’. Под ‘короните на главите им’ се разбира съхранението на душата в тяхното постигане на Твореца, благословен да бъде Той, и че постигналият Го и самият Той са едно, както казаха великите философи с думи, чието излагане би било твърде дълго за нашето изложение тук. И казаха: ‘наслаждават се на сиянието на Шхината’, т.е. тези души се наслаждават на това, което те постигат и знаят за истинското съществуване на Твореца, както се наслаждават светите същества Хайот и ангелите от различни степени на това, което постигат от Неговото съществуване.
И така, последното благо и цел е да се прилепим към това върховно събрание и да бъдем в тази слава и на споменатата висота, и съхранението на душата, както казахме, в безкрайността, както е безкрайно съществуването на Твореца, който е причина за съхранението на душата, познала Го. Както е известно от древните философи, това е великото благо, на което не може да се оприличи никакво друго благо и никакво друго удоволствие. Защото как може да се сравни вечността, която няма край, с нещо, което прекъсва, и за това е казано: ‘За да ти бъде добре и да се продължат дните ти — в свят, който е изцяло дълговечен’. А абсолютното зло и най-голямото отмъщение е това, че душата ще бъде отстранена и ще изчезне, и няма да живее и да съществува, и това се нарича в Тора ‘карет’ (отсичане), както е казано: ‘Отсичайки, ще бъде отстранена тази душа’, а мъдреците казаха: ‘Отсечена — в този свят, ще бъде отстранена — от бъдещия свят’, и е казано: ‘Нека душата на господаря ми бъде завързана в възела на живота’.
И така, всеки, който избира и свиква с удоволствията на тялото наистина и обича лъжата, ще бъде отстранен от тази висота и ще остане изчезваща плът. Пророкът вече обясни, че бъдещият свят не може да се разбере с телесните сетива, и за това е казано: ‘Око не е видяло това, освен Ти, Боже’, а мъдреците казаха, тълкувайки тези думи: ‘Всички пророци пророкуваха само за дните на Месията, но бъдещият свят — око не е видяло това, освен Ти, Боже’“.
Обяснението на тези неща сме разгледали в детайли в първата част на книгата.
Краткостта на думите на Рамбам относно възкресението на мъртвите
Рамбам, който с болка възприе обвиненията, отправени срещу него заради позицията му по въпроса за вярата във възкресението на мъртвите, обяснява защо не е описал тази идея в подробности.
Както споменахме по-горе, за да се изгради знание и вяра в това, че вечната награда е животът в бъдещия свят, в който няма тела. Тези, които ще възкръснат при възкресението на мъртвите, ще се върнат в праха си след много години. Това съответства на известното правило, че всяка материална субстанция, състояща се от части, накрая ще се разложи на съставните си части: „И знай, че е необходимо човек да умре, и той ще се разложи и ще се върне в състоянието на това, от което е съставен“ (Рамбам, предговор към тринадесетте принципа). Само душите, лишени от плът, са способни да живеят вечно. Такава е крайната награда за човека.
Няма причина да се говори дълго за света на възкресението, защото неговата същност е известна и ясна на всички – това е свят, в който има тела, и дори простолюдието е в състояние да разбере неговата същност. Само че състоянието на телата в този свят ще бъде по-славно и затова дните им ще бъдат удължени. Тук няма нужда да се разяснява някаква тайна мъдрост; всичко, което е необходимо, е вяра в чудесата и приемане на явните стихове в книгата на Даниил, които показват възкресението на мъртвите в буквален смисъл, както и думите на мъдреците. Този, който отхвърля тази вяра, няма дял в бъдещия свят.
Всичко в този свят е свързано с чудесата на Твореца: „Възкресението на мъртвите е едно от чудесата, и напълно ясно е, че неговата същност е разбираема, и не се изисква нищо друго освен вяра в това, както ни е съобщено чрез истинското Предание. Това е нещо, което излиза извън рамките на естествената реалност и няма доказателство чрез дълбоко изследване. Обаче чудесата се случват и ние ги приемаме, няма какво повече да се каже за това. И какво повече можем да кажем или обясним в подробности?“ (Писмо за възкресението на мъртвите).
Подробно изложение е необходимо за обяснението на същността на бъдещия свят, лишен от телесност, и за това е нужно „голямо изследване“.
Не е в стила на Рамбам да се занимава подробно с мидраши и разкази: „Може да се предположи, че тези хора искат от мен да се занимавам с преразказване на всички предания, които съществуват по този въпрос. Но такава работа е достойна за други хора, които пишат такива книги. Вие, читателите на моето произведение, вече знаете, че аз винаги се стремя да намаля разногласията и споровете, и ако можех да изложа целия Талмуд в една глава, не бих го разделил на две глави. Как тогава може да се изисква от мен да привеждам всички предания и разкази, които могат да се намерят в книгите, където са записани? Нека се четат там, няма полза да се повтарят и да се казва, че сме ги съчинили“ (там също).
Така пише Рамбам в законите за царете относно изследването на такива неща: „Всички тези неща и подобните им не са известни на човека как ще се случат, докато не се случат. Това са скрити неща за пророците, и мъдреците нямат ясно предание за тези въпроси, но всеки тълкува стиховете от Писанието по свой начин. И затова те спорят много по тези въпроси. Във всеки случай, изложението на реда на тези събития и изследването на техните подробности не се отнася към основите на вярата. Нека човек изобщо не се занимава с разкази и да не се впуска в подробности за преданията, които говорят за тези неща и подобните им, и да не ги превръща в основи, защото те не водят нито до страх от Бога, нито до любов към Него. Нека не се опитва да изследва времето на края, както казаха мъдреците: „Да се изпари духът на тези, които изследват времето на края“, но нека чака и вярва в тези неща общо, както ги изложихме“ (Рамбам, закони за царете, гл. 12).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com