Рамбам е говорил малко за подробностите на вярата във възкресението, при което телата ще бъдат възкресени, но е говорил много за значението на бъдещия свят, който е лишен от телесно съществуване.
Последователи на Рамбам и Рамбан
Привържениците на Рамбам включват: Раби Шломо ибн Гвирол, Меири (в коментара си на Санедрин 107б и в трактата за покаянието), Рабейну Бехайе в своята книга „Шулхан шел арба“. Също така, авторът на книгата „Икарим“ счита този подход за правилен. Меири и авторът на „Икарим“ предоставят доказателства в подкрепа на Рамбам от текста на молитвата „Йоцер“ в Шабат. Други, които споделят възгледите на Рамбам, включват: Абарбанел в предговора си към книгата на пророк Йешаяу и в книгата „Нахалат авот“ (края на глава 4), и в сидура на Яавец (в началото на трактата „Авот“).
От друга страна, Рамбан пише в своята книга за възмездието, че неговото мнение е общоприето, и че го открива при рабби Саадия Гаон (виж неговата книга „Емунот ве-деот“, реч 7 и 9, и в книгата „Възкресение и избавление“). Привържениците на Рамбан включват: Раавад (закони за покаянието), Рашба („Хидушей агадот“ Бава Батра 74б), „Икарим“ (реч 4, глава 30), където се споменава мнението на рабби Аарон а-Леви и Рама (виж „Йад Рама“, глава Хелек и в писмата на Рама), рабби Овадия Бартанура (в началото на „Авот“), и Маарам бен Габай („Аводат а-кодеш“). В главите, където се обсъждат следващите основи, ще приведем също думите на Рамхал, който също подкрепя мнението на Рамбан относно вечността на възкресението на мъртвите.
Рамбан подкрепя мнението си с доказателства от Гемара (Санедрин 92а): „В училището на Елияу учиха: праведниците, които Светият, благословен да е Той, ще възкреси в бъдещето, няма да се върнат в праха.“ Разбира се, това изказване в Гемара е спорно, и според този, който твърди, че мъртвите, възкресени от пророк Йехезкел, са съществували наистина и това не е притча, трябва да се каже, че и мъртвите, които ще бъдат възкресени по време на възкресението, също ще се върнат в праха, въпреки че възкресението им ще бъде чудо.
Рабейну Нисим, в своя коментар, след като привежда мненията на Рамбам и Рамбан, пише: „Това е стар спор, който виси на дебели въжета и на мидраши на нашите мъдреци, благословена да е тяхната памет, и на разкази, които се противопоставят един на друг по този въпрос“ (началото на глава Хелек).
Този спор не засяга основите на вярата
След като подробно излага мненията на страните по въпроса за бъдещия свят и възкресението на мъртвите, Рамбан пише, че този спор не засяга основите на вярата, а се отнася само до конкретна подробност: „Но както и да е, спорът ни се свежда само до разликите в названията, и всички са съгласни, че ще има възкресение на мъртвите и че тогава ще се случи всичко, за което говорихме, както общо, така и в детайли, с изключение на това, че рабби Моше бен Маймон смята, че има времева граница за тази епоха на възкресението, след което всичко се връща в света на душите, както писахме по-горе, а ние смятаме, че възкресените ще съществуват вечно и от момента на възкресението ще преминат в бъдещия свят, който ще бъде дълъг. И Господ, милосърден, да ни удостои с благото, което е подготвил за боещите се от Него и което е създал за Своите слуги чрез Своята милост и благодат. Амин и Амин“ (краят на „Шаар а-гмул“).
В основата на думите на Рамбам
Пространните думи на Рамбам, които той използва, за да утвърди, че синовете на бъдещия век нямат тела, имат две причини. Той знае, че хората от нашата традиция вярват, че след възкресението няма да има смърт, според начина, по който те тълкуват думите: „Смъртта ще изчезне завинаги“, и казват (Санедрин 92а): „Мъртвите, които Бог ще възкреси, няма да се върнат в праха си“. Според това мнение, синовете на бъдещия век ще живеят в този свят в телата си след възкресението, но Рамбам с всички сили отхвърля това мнение…
Рамбам също така преследва втора цел — да утвърди знанието за душата, че тя не е тяло или някаква телесна сила, а е безплътен разум, подобен на ангелите. В своето послание за възкресението на мъртвите той казва: „Причината за всичко това е в заблуждението, което е овладяло умовете на множеството, което смята, че само материалното тяло притежава истинско съществуване. Според тях, това, което не е тяло или не е свързано с телесните качества, не съществува в действителност. Затова повечето от тях вярват, че Бог е тяло, защото, ако Той не е тяло, тогава според тях, Той не съществува. Но тези, които наистина заслужават да бъдат наричани мъдреци, а не по случайност, знаят чрез доказателства, че всичко, което е отделено от тялото и неговите процеси, има по-трайно съществуване от това, което има тяло. Всъщност, неправилно е да се казва ‘обладава по-голямо съществуване’, защото съществуването на безплътното е истинското съществуване, тъй като то не се подчинява на случайни промени.“ (Рамбан, Шаар а-гмул).
Който се задълбочи в думите на Рамбам в неговото предисловие към тринадесетте принципа и в посланието за възкресението на мъртвите, ще види, че той се концентрира върху две неща:
Първо: Разбирането на думите на Писанието и мъдреците буквално, въпреки че тези неща са абсурдни и не могат да бъдат приети с разум. Без разбирането, че в думите на Тора и мъдреците се крият фигуративни изрази и тайни, скрити зад тези завеси. В своето предисловие той критикува онази секта, която е причината за унищожаването на закона: „Тази секта разрушава красотата на Тора, затъмнява нейния блясък и превръща Божия закон в обратното на това, което той действително казва. Защото Господ, благословен да бъде, казва в съвършената Тора: „Защото ще чуят всички тези закони и ще кажат: това е мъдър и разумен народ“. Но тази секта разпространява буквалното значение на думите на мъдреците, и когато хората от другите народи чуят това, те казват: „Това е глупав и презрян народ“.
Второ: Плътското разбиране, което се основава на убеждението, че само материалното притежава трайно съществуване. Тази глупост е породила убеждения, които са приети от тези секти, които говорят за същността на крайното възмездие, което е бъдещият свят. Това заблуждение е довело много хора до твърдението за материалността на Създателя, да не бъде.
Съчетанието на буквалното разбиране на Писанието с плътското и материалното схващане е точно този фактор, който е породил възгледите, които Рамбам искаше да изкорени.
Целият интерес на множеството се свежда до тези неща: „Но това, за което пита целият народ, както обикновените хора, така и разумните, е как ще възкръснат мъртвите: голи или облечени, в същите савани, в които са били погребани, с онези ресни и рисунки, с красивите шевове, или просто с дреха, която ще покрие голотата им, и когато дойде Месията, ще има ли тогава богати и бедни, или силни и слаби в Неговото време, и много подобни въпроси ги занимават постоянно.“ (Предисловие към 13-те принципа).
Поради тази причина Рамбам е говорил малко за подробностите на вярата във възкресението с тела, но много за значението на бъдещия свят, който е лишен от плътско съществуване. В подкрепа на идеята, че именно безтелесното притежава вечно съществуване, и че целта на човека е да отхвърли привързаността си към телесните дела и да се прилепи към света на разумното разбиране, чрез което придобива своето вечно съвършенство.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com