„Няма смърт без грях и няма страдание без престъпление“
Обяснение на автора на книгата „Лешем“
Авторът на тази книга обяснява, че думите на мъдреца, който смята, че „няма смърт без грях“, не са били отхвърлени, но праведниците, които са умрели не само заради съвета на змията, но и заради греховете, които са извършили, не са виновни сами по себе си. Това е следствие от нечистотата на змията, която е вкоренена в човешката природа.
„Що се отнася до тайния смисъл на Писанието: „Няма праведен на земята, който да върши добро и да не съгреши“ (Коелет 7:20), то поради това смъртта и наказанието властват дори и над праведниците. Чрез тези грехове и престъпления, които праведниците извършват, бидейки принудени по един или друг начин от „закваската на тестото“ на съвета на змията, мъдреците казват в Мидраш Ваикра Раба (гл. 14, симан 5), тълкувайки стиха „защото в грях ме зачнаха“, че дори най-благочестивият сред хората неизбежно има аспект на греха (виж там). Този стих се отнася за Йишай, бащата на Давид, който е сред тези, които умират заради съвета на змията. Всичко това се случва заради „закваската на тестото“ на съвета на змията в греха на дървото на познанието, вкоренен във всеки човек. Затова дори праведниците неизбежно грешат в някои неща и поради това смъртта и страданията властват и над тях. Това е тайната на всички онези, които умират заради съвета на змията. Те умират заради греха и престъпленията, които са извършили по неизбежност, поради нечистотата на змията, и не са имали никакви други грехове и престъпления, освен тези неизбежни…
Това е, което казва Гемара (Шабат 55): „Няма смърт без грях и няма страдания без престъпление“. И макар Гемара да опровергава това мнение, както е казано там: „Опроверган е рав Ами, опроверган“, все пак той е опроверган само в частта, в която излиза, че всяка смърт и всяко страдание идват заради грях и престъпление, извършени по собствена воля, без принуда. В основата на неговите думи стои стихът от убеждението на пророк Йехезкел: „Душата, която съгреши – ще умре…“, виж там. Всичко това се отнася за греховете, които човек извършва по своя собствена воля, освен неизбежното, защото пророкът не би дошъл с убеждението за неизбежното. Това е предопределено и е тайната на Милостивия, и това е тайната на Писанието: „Страшен е Той в делата Си спрямо хората“, както е казано в Мидраш Танхума на глава Ваешев, в стиха „Йосеф беше свален в Египет“, виж там.
Във всеки случай, ние виждаме, че целият съвет на змията и неизбежният грях, който произтича от него, както и причината за смъртта и страданията, произтичащи от това, са част от предопределението и тайните на Милостивия, т.е. скритото ръководство на Твореца, което е прикрито от всички създания…
Но основното е, че няма смърт без грях и няма страдание без престъпление – това е истина, както се казва в Мидраш Ваикра Раба, гл. 37, симан 1, и също в свещената книга Зоар, гл. Брешит, 57б. Дълбокият смисъл е в това, че смъртта и страданията, които трябва да настъпят, са резултат от грях и престъпление, извършени поради съвета на змията.“ (А-Деа, 2:4).
Обяснение на мнението на тези, които смятат, че има страдания без престъпление
„И не трябва да се учудваме на това желание, защото каква полза има за Светия, благословен да е Той, да изпрати на праведника страдания без никакво престъпление, за да увеличи наградата му в бъдещия свят? Дори човек от плът и кръв не би измъчвал своя възлюбен с болки, за да му даде много дарове, колко повече Царят на царете, Светият, благословен да е Той, на Когото принадлежат всички светове, и по Своя воля ги дава на когото пожелае, без каквато и да е мярка. В същия смисъл трябва внимателно да се изследва казаното от рабби Шимон бар Йохай, чиито думи са приведени там, че бъдещият свят се постига само чрез страдания. И защо е така?“ (Пней Йеошуа, Брахот 5а). Именно поради тази причина Рамбам отхвърля това мнение, а в отговор на този довод авторът на „Пней Йеошуа“ казва следното:
„Но изглежда, че причината е очевидна, защото без страдания душата няма способността, дори след отделянето ѝ от тялото, да постигне и възприеме цялата светлина и всички висши светове, скрити и тайни, за които е казано: „Не е виждало око, освен Теб, Боже“. И не само след като първият човек — Адам — е съгрешил, и сега дори и съвършените праведници имат известна следа от съвета на змията, който е нанесъл недостатък на всички души, които ще дойдат след него, но дори и преди Адам да съгреши, още от самото начало на сътворението на света е написано: „И видя Бог светлината, че е добра, и я отдели…“, и мъдреците ни учат, че Бог видял, че светът не е достоен да ползва тази светлина. И това е също поради причината, за която споменахме по-горе, че не е възможно да се възприеме тази светлина, поради смесването ѝ с тъмнината, т.е. с телесните и материалните страсти. Поради тази причина, без никакво съмнение, дори частите на душата са се огрубили от тези неща, случайности и природни влияния, особено частта нефеш (физическата жизненост) в нея. Следователно тя няма как да приеме тази велика светлина, освен чрез страдания, които ще очистят душата, ще я направят сякаш отделена от тялото, лишена от всякакъв дял в този свят, освен необходимото за нейното съхранение и възможността ѝ да служи на Бог и да изпълнява Неговите заповеди. Дори съвършените праведници понякога очистват своите тела, подобно на онези, които са влезли живи в Едемската градина в телата си. Още повече, душите на тези праведници се очистват и стават чисти като сребро, пречистено от примеси, точно както солта подслажда месото, както е приведено в Талмуда. Така ми се струва правилното обяснението на формулировките в Гемарата.“
Но тук няма отговор на обяснението на Раши относно идеята за страданията без грях:
„Но все още е трудно да се разберат думите на Раши, защото той пише, че по този начин човек получава награда, която надвишава неговите заслуги.“
Затова авторът привежда там друго обяснение.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com