За това дали има провидение по отношение на растенията, животните и неодушевените предмети и за това каква е общата цел на цялото творение.
Мнение, че има индивидуално провидение по отношение на всичко
По-горе цитирахме думите на Яарот Дваш, който вярва точно в това, базирайки мнението си на един мидраш – историята на Рашби, който чул небесен глас за птиците. Някои велики хасидски равини също мислеха така.
Равин Цадок аКохен пише в своята книга При Цадик: „В крайна сметка всичко идва по провидение от Всевишния и дори при животните нищо не се случва случайно. Както казаха в Ерусалимския Талмуд за Рашби, който чул глас от небето…“
А също и един от големите ученици на Баал Шем Тора, равин Пинхас от Корица, пише: „Човек трябва да вярва, че дори сламката, лежаща на земята, е по указание на Всевишния, Който е решил, че краищата на сламката ще лежат в такава и такава определена посока.”
А равин Менахем от Витебск пише в книгата си: „Нито едно стръкче трева не изсъхва, нито се откъсва, нито камък се хвърля, освен в определеното време и място… И няма (самостоятелно) движение, голямо или малко, от първото свиване до най-ниската степен на земята и под земята, всичко е от Него, според Неговата мъдрост в Неговото име, и за да разкрие Неговата божественост, мъдрост и качества.”
И така равин Хаим от Цанц пише: „Невъзможно е всяко създадено същество да съществува без Създателят на всички светове да го съживява и подхранва и всичко е според Божието провидение, и въпреки че Рамбам вярваше в друго, всъщност дори птица не може да бъде уловена без надзор отгоре.
И равинът от Мункача посъветва да се изучава книгата „Шомер Емуним Акадмон“, като се пропусне главата, която се занимава с провидението (където авторът цитира мнението на равин Моше Кордоверо, съответстващо на мнението на Рамбам).
Вече казахме по-горе, че мнението на останалите мъдреци на Израел, включително първия и последния кабалист, съвпада с мнението на Рамбам. И според тяхната дефиниция на понятието „индивидуално провидение“ е невъзможно да се припише на животни и растения.
Към този въпрос може да се добави следното:
Целта на сътворението е възкресението на мъртвите
Целта на цялата вселена е да постигне съвършена корекция, свят на възкресение, където всички съществуващи ще бъдат коригирани и ще блеснат в тайната на Единството: те ще разкрият целта на своето създаване – разкриване в тях на Славата на Небето. И дори злото ще се превърне в добро и цялата вселена ще блесне със скъпоценна светлина и ще се разкрие, че нищо не е създадено напразно, не е имало пусто пространство – празно от откровението на славата на царството на Всевишния. В този контекст всяко творение има своя собствена мисия и предназначение, дори и днес да не го знаем.
Всеки обект на Светия език се нарича давар, тъй като е създаден при изричането – ледабер – славата на Небето. Днес ние не чуваме тези думи, но в Бъдещето те ще се изпълнят: „И ще се открие какво са говорили устата Господни.“ Както Лешем написа:
„Дълбоката същност на възкресението на мъртвите е, че това не е само надеждата, обещана на човека, но е и една от необходимите цели за всички сили на вселената от деня на нейното основаване до края на всички дни на света… всичките му сили във всички подробности в бъдещето ще бъдат обновени и коригирани във времето на възкресението на мъртвите. Възкресението на мъртвите ще бъде не само за човека, но всички подробности за силите на цялата вселена и нейното управление ще бъдат коригирани и обновени. Концепцията за възкресението на мъртвите за човека, който е микрокосмос, ще се случи както за целия свят като цяло, така и в частност… Всичко ще се събуди и ще възкръсне и ще светне по време на корекцията. Никаква, дори и незначителна, сила от тях няма да се загуби.
Именно в този контекст Гаон каза по-горе, че всички подробности за силите на създадените обекти във всичките им превратности се съдържат в Тора – тъй като всеки от тях има цел и предназначение и нито един от тях не е създаден напразно.
Така ние сме достойни да разберем, че индивидуалното провидение, както е дефинирано от нашите Учители, съдържа два аспекта: управлението на съда с цел възмездие и възвишеното провидение по отношение на праведните, което е по-висше от управлението на природата. Тези аспекти, разбира се, се отнасят само за хората.
Но всички сътворени неща, от първия еманиран обект до най-малкия комар, съществуват по силата на истината на Всевишния и всички те получават своята жизнена сила от Него във всеки момент от времето. Ние също така имаме привилегията да знаем, че всички подробности за аспектите на реалността са загатнати в Тора, в тях няма нищо пусто или напразно и всички те ще бъдат преродени в отвъдното, сияещи със скъпоценна светлина и изразяващи славата на Небето.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com