За „материалната“ полза от заповедта, която получава ближният в този свят, се удостоява извършилият я да вкуси плодовете ѝ в материалния свят, но основната награда, както казахме, се дава за вечната стойност на заповедта.
Заповеди между човека и неговия ближен
„Ето делата, плодовете от които човек вкусва в този свят, но основата им го очаква в бъдещия свят: почитане на бащата и майката, вършене на добро, миротворчество между човека и ближния, а изучаването на Тора — е равно на всички тях“ (Мишна, Пеа 1).
Нашите мъдреци добавиха условие, за да се удостоиш с тези две маси:
„Защото човек не яде от две маси, а или в този свят, или в бъдещия свят. И ако има човек в Израел, роден под добър знак, за да живее в този свят и познае своя Творец с цялото си сърце, и ходи в своята непорочност и скромност, и не постъпва високомерно към ближния си, и не казва в сърцето си: аз съм повече от този или онзи, и не се отнася високомерно към бедните, и не проклина простолюдието, и дава от своето богатство милостиня на бедния, и показва милост на богатите, заемайки им — и всякога въздига мисълта си към Твореца, като казва в скромност и смирение на духа: какво съм аз, каква е моята доброта и каква е моята праведност пред моя Творец?.. Такъв човек — вкусва плодовете в този свят, но основната част го очаква в бъдещия свят“ (Мидраш Отийот де-Раби Акива, А-шалем 1).
„Въздига мисълта си към Твореца“ — т.е. изпълнява тези заповеди между човека и ближния си, защото така му е заповядал Творецът: „И тези неща, които човек върши, и вкусва плодовете им в този свят, а основната част го очаква в бъдещия свят, както сме учили в Мишна (Пеа 1) — това са тези неща, в които има както изпълнение на заповед, така и полза за другите, не както цицит и тфилин и подобни, които засягат само човека. Затова той вкусва плодовете им в този свят, съобразно с материалната полза, която другите получават от това как постъпва с тях, но основната част го очаква в бъдещия свят, понеже го извършва по силата на заповедта на Тора, без да мисли за ползата за себе си. Поради тази причина авторът на Мишната е избрал дългата формулировка: „Ето нещата, които човек прави и вкусва плодовете им…“, защото би било достатъчно да се каже: „Ето нещата, плодовете които човек яде“, но това е, за да ни покаже, че дори ако изглежда, че основният смисъл на изпълнението на тези заповеди е в това, че те носят полза на другите, и това е материална полза. Независимо от това, който ги извършва, защото така е заповядано в Тора, основната част от наградата го очаква в бъдещия свят. Затова пише в Тана: „Които човек върши“ (Мабит, там). И това е в съответствие с написаното в Гемара Кидушин 40а.
За „материалната“ полза от заповедта, която получава ближният в този свят, се удостоява извършилият я да вкуси плодовете ѝ в материалния свят, но основната награда, както казахме по-горе, се дава за вечната стойност на заповедта, при условие на абсолютна предназначеност на действието за изпълнение само на волята на Твореца.
В светлината на тези думи можем да разберем това, което пише Рамбам за наградата за бней Ноах за изпълнението на техните заповеди: „Този, който приема върху себе си седемте заповеди и внимателно ги спазва, принадлежи към праведниците на народите на света и има дял в бъдещия свят. Но това е при условие, че ги приема и изпълнява, защото така е заповядал Бог в Тора и ни е съобщил чрез Моше-рабейну, че синовете на Ноах от древни времена са получили тези заповеди. Ако обаче ги изпълнява, защото ги смята за правилни по собствено разбиране, тогава той не е гер тошав и не е праведник на народите на света, и не (според други книги: но) е мъдрец“ (Закони за царете 8:1).
Наказание в този свят
Гореспоменатите думи на Рамбам се отнасят до благата на праведника и бедите на злодея в този свят. Въпреки това, дори когато често виждаме обратното — бедите на праведника и благото на злодея в този свят — е ясно и разбираемо, че това също се отнася до подготовката за основната част от наградата или наказанието в бъдещия свят, както ще обясним по-нататък.
Както е известно, праведникът получава наказание за малкото си грехове в този свят, защото същността му е свързана с бъдещия свят. За злодея обаче е обратното: „Раби Елиазар бар Раби Цадок каза: на какво приличат праведниците в този свят? На дърво, което стои на чисто място, а короната му се накланя към нечисто място. Ако отрежат короната му, цялото дърво ще се окаже на чисто място. Така и Светият, благословен да е Той, подлага праведниците на страдания в този свят, за да наследят бъдещия свят, както е казано в Йов 8:7: „И ще бъде началото ти — страдание, а краят ти ще бъде много възвеличен“. На какво приличат злодеите в този свят? На дърво, което стои изцяло в нечисто място, но само короната му се накланя към чисто място. Когато отрежат короната му — ще стои напълно в нечисто място. Така и Светият, благословен да е Той, дава на злодеите блага в този свят, за да ги изгони и низвергне на най-ниското стъпало, както е казано в Мишлей 14:12: „Има път, който изглежда на човека прав, но краят му води към смърт“ (Кидушин 40б).
„Съществува и наказание за грехове в този свят, ако те се извършват по грешка или под влиянието на злото начало, тъй като ги провокира материалното, наказанието за тях е материално. Такива са праведниците, при които има малко грехове, тъй като е практически невъзможно за човек от плът да избегне всичко. Понеже по-голямата част от делата им са добри, това означава, че малкото грехове, които правят, са по грешка или по невнимание. Затова наказанието за тях е в този свят, както казаха мъдреците, че Господ е строг към своите благочестиви до дебелината на косъм, както е казано в Теилим 53: „И около Него е мощна буря“ (נשערה /нисъара/ — близко по звучене на „сеара“, косъм)“ (Мабит, там).
Такова е и управлението над народа на Израел: „Както е казано (Ошеа 7:15): „Аз ги наказах, за да укрепя мускулите им, а те мислят зло за Мен“, каза Светият, благословен да е Той: Аз им казах — ще ги подложа на страдания в този свят, за да се укрепят мускулите им в бъдещия свят. А те мислят зло за Мен… Казано е: „Само вас познах сред всички племена на земята, затова ще изискам от вас всичките ви грехове“ — този, който изпитва гняв, го излива върху своя любим… Казах им: ще ви разкажа притча, на какво прилича това? На човек, който събира дълга си от двама длъжници, единият го обича, а другият го мрази. От този, който го обича, събира дълга си на малки части, а от този, който го мрази, го събира наведнъж“ (Авода Зара 4а).
Същото важи и за всеки човек поотделно, както казаха мъдреците: „Страданията са ценни, защото както жертвите изкупват, така и страданията изкупват“ (Мехилта, края на глава Итро). Затова мъдреците казаха: „Човек е длъжен да благославя за бедата, както благославя за доброто, както е казано: „Възлюби Господа, Бога твоего, с цялото си сърце“ — с двете си начала: доброто и злото начало, с цялата си душа — дори когато Той взима душата ти, с цялата си сила — с цялото си имущество. Друго тълкуване: „с цялата си сила“ (меод, съзвучно на думата „мера“, модед (отмерва) и моде (благодари)) — за всяка мярка, с която Той ти отмерва, благодари Му“ (Брахот 54а).
Целта на страданията е да повдигнат човека, да не му позволят да потъне в наслажденията на този свят и надеждите му, а да го насочат към постигането на бъдещия свят, и това е добре известно.
„И знай, и разбери, че такова е поучението на Всевишния за доброто на човека. Защото ако човек съгреши пред Него и започне да върши зло в очите Му, Бог го поучава чрез страдания по две причини. Първата е да изкупи прегрешенията му и да отнеме греха му, както е казано (Теилим 25:18): „Виж бедността ми и страданието ми и прости всичките ми грехове“, и чрез болестите на тялото, които Бог му е изпратил, се излекуват болестите на душата, защото грехът е болест на душата, както е казано (Теилим 41:5). Втората цел е да му напомни и да го отвърне от злите пътища, както е написано (Цфаня 3:7): „Но се бой от Мен и приеми поучението Ми“, но ако не приеме поучението и не се покори на увещанието, и не отсече крайната плът на сърцето си — горко му и горко на душата му, защото е претърпял страдание и понесъл греха си, но грехът му не е простен, а наказанието му само се е удвоило“ (Шаарей тшува, 2:3).
Тези неща са известни и прости, и няма нужда да говорим много за тях.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com