Всичко, което се случва с човека в този свят – богатство, здраве и тяхната противоположност – се дава според степента на прилепване към изучаването на Тора.
Относно позицията на Рамбам
Както обяснихме, Рамбам многократно подчертава, че придобиването на бъдещия свят съответства на познанието на човека за Твореца и Неговата воля. На пръв поглед може да се попита: в какво е вината на този, който е страдал… и не е могъл да се занимава с мъдрост, или е умрял след кратък живот и не е достигнал върховете на познанието? Нали мъдреците казаха: „Както този, който се занимава много, така и този, който се занимава малко, но само този, който държи в мислите си Божията воля, защото Бог иска сърцето“.
Думите на Рамбам, които касаят въздаянието в този свят, отговарят на този въпрос и са допълнение към неговата позиция. Рамбам пояснява, че в това се състои обещанието на Тора за изпълнението й – „думите на завета“ – и това е пределът на индивидуалното ръководство. Всичко, което се случва с човека в този свят – богатство, здраве и т.н., и тяхната противоположност – се дава според степента на прилепване на човека към изучаването на Тора. Творецът, благословен да бъде, дава на човека инструментите за изучаване на Тора и изпълнението на нейните заповеди, съобразно нивото на неговото прилепване към нея.
И дори повече – съобразно с волята на човека чрез това прилепване той ще достигне върховете на съвършенството: „Ако служите на Господа с радост и пазите Неговия път, Той ще ви даде тези благословии и ще отдалечи проклятията, за да бъдете свободни да натрупвате мъдрост в Тора и да се занимавате с нея, за да се удостоите с живот в бъдещия свят. И ще ти бъде добре в свят, който е изцяло благо, и дните ти ще се продължат в свят, който е изцяло дълголетие. Така ще се удостоите с двата свята – добър живот в този свят, който води към живот в бъдещия свят.“
Радостта е свидетелство за стремежа и прилепването. И наистина, Бог иска сърцето: „Бог иска сърцето“, „И този, който изучава много, и този, който изучава малко, стига да насочва сърцето си към небесата“. Дори ако някой умре млад и не може да достигне в реалността върховете на познанието на Твореца, той ще се удостои да се прилепи към вечния живот, към Деня, който е изцяло дълголетие. Дори ако е претърпял страдания и не е могъл да се занимава с Тора в съвършенство, но се е стремил към това и е виждал цялото удоволствие в този свят в Тора и нейните заповеди, ще се удостои с бъдещия свят съобразно висотата на своето стремление и истинското си прилепване към Тора.
Обещанията на Тора за целия Израел и отделните хора
По-простата формулировка на стиховете за тези обещания, относно целия Израел като народ. Когато изпълняват предназначението си и придобият качеството „твоят народ – всичките са праведници“, цялото творение става техен инструмент за служение на Твореца. Тази идеална ситуация е съществувала по времето на Моше Рабейну и цар Соломон. Очакваме реализацията на това съвършенство в Дните на Месията:
„И към това се стремяха всички в Израел, и пророците, и мъдреците на Дните на Месията – да бъдат оставени на мира от царствата, които им пречат да се занимават с Тора и заповедите, както подобава. И ще могат да намерят покой и да увеличат мъдростта си, за да се удостоят с живот в бъдещия свят. Защото в онези Дни ще се умножи знанието и мъдростта, както е казано: „Земята ще се изпълни с познанието на Господа“, и е казано: „И няма да учат един друг“, и е казано: „Ще отнема от вас каменното сърце“. Царят, който ще възкръсне от рода на Давид, ще бъде по-мъдър от Соломон и пророк, близък до Моше Рабейну. Затова той ще учи целия народ и ще им покаже пътя на Господа. И ще дойдат всички народи, като чуят за него, както е казано: „И в последните дни ще бъде храмът Господен на върха на планините“. Пределът на всяка награда и крайното благо, което няма край и недостатък, е животът в бъдещия век, а Дните на Месията – това е този свят в който ще се случват нещата обичайно, освен че царството ще се върне на Израел. Мъдреците вече казаха: „Няма разлика между този свят и Дните на Месията, освен че няма да има робство под царства“.
Според простото разбиране на думите на Рамбам и в съответствие с неговото мнение за индивидуалното ръководство на праведника, прилепен към Твореца, тези обещания трябва да се отнесат и към отделния човек в Израел.
Ще посочим принципа, формулиран от Рамбам по въпроса за особеното ръководство на Израел, и ще представим думите на Рамбан, който говори подробно по този въпрос:
„И затова казаха: „Няма успешно съчетание на звезди за Израел“, тоест техният успех и неуспех не се случват по естествени причини и не според обичайните реалности, а зависи от служението и бунта“ (Рамбам „Послание за възкресението на мъртвите“). „Зависи от служението и бунта“ – това се отнася до индивидуалното ръководство, а не до пределното въздаяние за служението и бунта.
Думи на Рамбан
Подобно на Рамбам, който определя благата, получавани за изпълнението на заповедите, не като въздаяние, а като индивидуално ръководство, Рамбан обяснява, че идеята за благата в този свят за изпълнението на заповедите е чудо: „Защото благото идва при човека като награда за изпълнението на заповедите, а бедата – като наказание за греха – само чрез чудо. Ако човек бъде оставен на своята природа и късмет, делата му няма да добавят или отнемат нищо от неговото състояние. В крайна сметка, ако човек е оставен на природата и късмета си, делата му няма да добавят или отнемат нищо от състоянието му, но наградата за цялата Тора и наказанието за неизпълнение в този свят, всичко това са скрити чудеса , които може да изглеждат на онези, които ги виждат като обичаите на света, но в действителност те са същността на наказанието и наградата за човек. И затова Тора толкова подробно описва обещанията в този свят и не обяснява обещанията за душата в света на душите, защото това са знамения, които противоречат на природата. А съществуването на душата и нейното единство с Бог е нещо, което съответства на нейната природа, защото тя ще се върне при Бога, който я е дал“ (коментар на Шемот 6:2).
„Но наградата за цялата Тора и наказанието за нейното неизпълнение в този свят са скрити чудеса.“ Наградата за цялата Тора е същността на ръководството чрез скрити чудеса. Това е висше ръководство, което надминава законите на природата. Тук няма частна награда или наказание за изпълнението на заповедите или за греховете (освен ако това не е изрично посочено в Тора). Това е общото ръководство за всички, които са получили Тора – ръководство чрез чудеса, които надминават обикновеното.
Няма награда за заповедите в този свят
Както беше обяснено по-горе, Рамбам вижда във всяко желание за награда, различна от самото изпълнение на Тора и заповедите, недостатък на „служене не в името на службата“, тъй като наградата за изпълнение на заповедите е изпълнението на самата заповед и човек не бива да се стреми към нищо друго освен към постигането на Истината – изпълнение волята на Твореца. И оттук естествено изтича всяка награда, което е прилепване към Създателя – животът на следващия свят. Както той пише: „Прави Истина, защото е Истина, и наградата ще дойде в резултат на това (Закони на покаянието 10:2).“
Освен това, идеята, че може да се отплати с телесни блага за изпълнението на заповедите, свидетелства за душевната слабост на онези, които мислят така. Защото пределът и представата за блаженство на такива хора е телесна, а обещанието за бъдещия век е вечно духовно наслаждение, което не е видяно от окото и не може да бъде представено от въображението. Само съвършеният, който в този свят се е прилепил към разума и чиято душа се наслаждава на познанието, може отчасти да си представи същността на тази награда и да се стреми към това велико благо:
„И колко силно желаеше Давид и копнееше за живота в бъдещия свят, както е казано: „О, ако можех да се надявам да видя благото Господно в земята на живите“. Древните мъдреци вече ни казаха, че човек няма сила да познае напълно благото на бъдещия век; само самият Свети, благословен да бъде Той, знае неговата красота, величие и сила. И всички блага, които са предсказвали пророците на Израел, са само телесни неща, с които Израел ще се наслаждава в Дните на Месията, когато властта ще се върне на Израел. Но благата на живота в бъдещия свят нямат цена или подобие и не са били описани от пророците, за да не се намали тяхното съвършенство в тяхното въображение. И за това е казал Йешаяу: „Не е видяло окото, освен Теб, Боже, какво ще сътвориш за тези, които те очакват.“ Това благо, което не е било видяно от пророческо око, е било видяно само от Бога и Той ще го даде на човека, който Го очаква. И мъдреците казаха: „Всички пророци говореха само за Дните на Месията, но бъдещият свят е онова, което „не е видяло окото, освен Теб, Боже“ (Закони на покаянието 8)“.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com