Всичко, което съществува, с изключение на Създателя, от първата форма до най-малкия комар, съществува по силата на истинското Му съществуване и тъй като Той познава Себе Си и знае Своето величие, слава и истина, Той знае всичко и няма нищо скрито от него.
Мнение на Виленския гаон
Подходът на Гаона към този въпрос изисква внимателно проучване, тъй като на пръв поглед е противоречив.
От една страна, може да се разбере, че Гаонът вярва, че има индивидуално провидение не само над човека, но и над другите същества. В предговора към Сифра деЦниют той пише:
„Всичко, което е било, е и ще бъде до края на света, се съдържа в Тора от първата до последната й дума. И не само общи принципи, но и подробности за всеки вид и всеки човек в частност, всичко, което се случва с него от раждането до смъртта, всичките му превратности в най-малките подробности. И също така всички видове животни и зверове в света, и всички билки и растения и неодушевени предмети, и всичките им части във всеки вид и индивид, до края на света, и всичко, което се случва с тях и техния корен. И всичко, което се казва за предците, за Мойсей и Израел, важи за всяко поколение, тъй като техните искри се раждат отново във всяко поколение, както е известно. И също всичко, което се случва с тях, от Адам до края на Тора, е във всяко поколение, както е известно на разбиращите. И така е с всеки човек…”
И в коментара към Тора Гаонът пише: „Управлението на природата – но всичко се съди от Бог и се управлява от Неговото Провидение, защото човек не удря с пръст долу, освен ако не е обявено отгоре (Хулин 7), и дори птица не пада в ръцете на ловец без предназначение свише; но природата се явява пратеник. Например, когато излезе указ някой да обеднее, а друг да забогатее, тогава Всевишният прави така, че единият да загуби, а другият да намери, а не прави чудо, така че единият човек да получи имот от нищото , а другият да загуби от небето; в това се заключава и природата. Като алегория можем да си представим как царят седи в двореца си и вижда отдалеч хора от една страна и животните от друга и изпраща на човека храна, жито, с помощта на блокове, въжета и други устройства докато стигне до него, а също и до животното – овес, но те виждат само непосредствената причина и смятат, че тази причина е сама по себе си … „(Яел Ор, Зоар Шлах 157).
От друга страна, Гаонът директно пише нещо на обратното:
„…и в провидението има два аспекта: общо провидение, а именно над всичките Му творения и над всички светове като цяло, и частно провидение само над Израел… И затова те казват във всяка благословия „Господ, нашият Бог , цар на света”: „Господ „в аспекта на скритостта и „нашият Бог” – който ни надзирава поотделно, и „Царят на света” – който, въпреки че ни надзирава поотделно, Той също така надзирава целия свят като цяло и царува над него” (Адерет Елияху, Деварим 1:6).
И също така в сборника от коментари на Гаон върху Сифра деЦниют е написано: „Факт е, че индивидуалното провидение се отнася само за Неговият избран народ, който се явява от категорията на „отделния човек“ в света, и така във всеки свят, и това е „правият човек“ на този свят. Но от него произтича общото провидение във всеки свят и това е категорията на „кръговете”…” (По-горе е обяснено, че общото провидение е символизирано от кръг, а конкретното от права линия).
Обяснение на думите на Гаона
Струва ни се, че думите на Гаон могат да бъдат обяснени в съответствие с основните принципи, които изброихме по-горе.
o“ (Рамбам, Законите на основите на Тора, 2:9). Също така беше обяснено, че Всевишният дава живот на всичко във всеки момент от времето:„Основата на основите и стълбът на мъдростта е да знаем, че има Първи, който е причината за съществуването на всички неща. И всичко, което съществува на небесата и на земята, и всичко между тях, съществува само поради Неговото истинско съществуване” (Основи на Тора 1:1).
Но Всевишният „гледал в Тора и създавал света“ и ако е така, тогава няма съмнение, че в самата Тора, жизнената сила на световете във всичките им подробности, съдържа всичко това. Това е имал предвид Гаон, когато казал, че всички детайли на реалността във всичките им форми са написани чрез намеци в Тора; но тук абсолютно се няма на предвид индивидуалното провидение.
Открих, че точно така са разбрани думите на Гаона от най-близкия му ученик, равин Хаим от Воложин:
„Факт е, че Светата Тора е речта на Всевишния и чрез изказването на Неговите уста в акта на сътворението… са излъчени и създадени световете, висшите из висшите, безброй мириади, с целия порядък на техните състояние и техните подробности, и всичко включено в тях, и така чрез всяко изказване (от Десетте) са създадени всички подробности за видовете и аспектите на типа, за които говори даденото изказване.
Както пише в Зоар (Трума): Когато Всевишния създаде света, погледна в Тора и създаде света, и в Тора светът беше създаден такъв, какъвто съществува, както е написано: „…и бях аз в Него съзиданието…”, Тора възкликва: “… и бях аз в Него съзиданието…”, Всевишния създаде света с мен, защото преди светът да бъде създаден, Тора го предшестваше… И когато Всевишния пожела да създаде света, гледал Тора, във всяка дума и направи в съответствие с нея творението в света – доколкото всяко действие и творение са в Тора… В Тора е написано “В началото Той създаде…” – погледна тази дума и създаде небето, в нея пише “И Бог каза: да бъде светлина” – погледна тази дума и създаде светлина, и така във всяка дума, написана в Тора, Всевишния погледна и извърши това действие, и за това е написано „и Той имаше умение”, така целият свят беше създаден.
Следователно цялата Тора и всички светове, техните принципи и детайли и всички техни аспекти се съдържат и загатват в Десетте изречения за сътворението на света. Както нашият велик учител, благочестивият Гаон, пише в своя коментар върху Сифра деЦниют, гл. 5“ (Нефеш хахаим, част 4, глава 10).
Така горните думи на Гаон изобщо не се отнасят до провидението. Те говорят за целия акт на сътворението.
Що се отнася до думите му в Яел Ор, оттам няма доказателства: по отношение на историята с Рашби и птицата вече е обяснено, че там провидението има отношение към ловеца. А по отношение на храната на животните, то се дава за да се поддържа съществуването на даден вид, както Рамкхал пише: „Надзорът над другите видове е само за поддържане на съществуването на даден вид, в съответствие със законите и границите, които е пожелал Всевишния. Следователно надзорът на всеки представител на даден вид се осъществява само във връзка с влиянието на този индивид върху вида като цяло, а не по отношение на този индивид като такъв. В края на краищата, значението на индивидите се крие само в целостта на целия вид” (Основи).
„Надзор над всеки представител на даден вид за поддържане съществуването на даден вид“ означава: Всевишният контролира по какъв начин (вид храна и други условия на съществуване) да осигурят съществуването на всички индивиди от даден вид според техния брой, за целите на съществуването на даден вид; но няма индивидуално отношение към дадено животно-преценка по действията му и т.н.
В съответствие с казаното можем да обясним думите на Гемара: „Раби Йоханан, когато видя чаплата, каза (Псалми 37:7): „Съдбите Ти са бездна голяма.” Раши обяснява: „Ти си подготвил чаплата да съди рибата и да извърши Твоето отмъщение, да убие тези, които трябва да умрат.“ Гемара продължава: „Когато видях мравка, казах (пак там): „Правдата Ти е като великолепните планини“ Раши: „Дори мравката се счита за завършено и определено живо същество, като голямо животно.“ Това също не означава, че определена риба е специално изядена от чаплата, защото какво е съгрешила? И за какво можеш да й отмъстиш? Но ние говорим само за видове, които са предназначени да бъдат унищожени, и за поддържане на съществуването на най-малките същества и осигуряване на храна.
От всичко казано по-горе следва, че според Гаона индивидуалното провидение се отнася само за човека.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com