Продължение на обяснението защо свободата на избора стои в основата на структурата на мирозданието.
Пространството на позволеното
„И каза Рава бар Махасия, каза рав Хама бар Гуря, каза Рав: дори ако всички морета станат мастило, всички тръстики – пера за писане, небесата – пергамент, а всички хора – писари, те няма да могат да опишат пространството на позволеното. Къде е написано това? Каза рава Мешаршя: „Небесата във височина, земята в дълбочина и сърцата на царете — не може да бъдат изследвани до край“ (Мишлей 25:3)” (Шабат 11а).
„Това пространство е началото на съгласието на царя, което е власт и позволение, както и право и избор, за да се разкрие царството му в света чрез праведниците…” (Афикей Ям, рав Ицхак Айзик Хавер, там).
Съществуването на това „пространство“, ако можем така да се изразим, е разкриване на присъствието на Твореца, изпълващ всички светове така, че няма място, което да е празно от Него, и това лежи в основата на възможността за отричане на вярата, както и за извършване на всеки грях: защото всеки грях е поругаване на Неговото име: „И това е оскверняването на Бога, за което се говори във всички книги, както е обяснено в книгата Зоар върху стиха: „Оскверняващият я със смърт ще умре“, и „оскверняването“ („хилул“) идва от думата „празнота“ и „опустошаване на мястото“ („халал“). По същия начин тук човекът показва, не дай Боже, че мястото, където се намира, е сякаш празно, свободно от присъствието на Бога, и той не се страхува да престъпи заповедите на Всевишния, и в същия смисъл мъдреците казват (в края на първата глава на Кидушин): „Всеки, който извърши престъпление на скрито място, е подобен на този, който настъпва краката на Шхината“ (Нефеш а-Хаим, 3:8).
Задачата на човека, който избира, е да запълни това пространство чрез провъзгласяване на Божието царство. Вярата на Израил е, че само Творецът е Владетелят на всички сили, единственият в реалността, а властта Му е единствена и абсолютна, че Той е „Богът на света, Господарят на цялата земя“. Да знаеш и обявяваш, че няма място, което да е свободно от Него, и Неговото царство има власт над всичко, да вярваш и пазиш единството на Бога във всички светове. Това трябва да се знае и добре да се осмисли.
Така може да се обясни казаното от мъдреците за стиха: „И ще знаеш днес и ще вложиш в сърцето си, че Господ е Бог на небесата горе и на земята долу, няма друг“. И мъдреците казаха: „Какво означава „няма друг“? Означава дори в пространството на света.“
Продължаваме да обясняваме тази тема, как свободата на избора стои в основата на структурата на мирозданието.
Разделяне на водите
На първия ден от сътворението съществуваше само светлината на благостта на Твореца, изпълваща цялото мироздание: „Ден първи — защото Всевишният беше един в Своя свят“ (Раши на Берешит 1:5). Втория ден беше денят, в който бяха създадени разделението и Гееном (Берешит Раба 4:6), водите се разделиха, с мощта на Твореца долните води се отдалечиха от горните. Дълбокият смисъл на това разделение, което се случи при сътворението, такъв, какъвто можем да го разберем на нашето ниво, е в това, че съвършенството беше отнето от част от творението (следователно, от цялото) и по този начин се създаде реалност, в която част от творението стана недостатъчно, отдалечи се от източника на благото и загуби част от него, като по този начин започна да се нуждае от допълване от другата част, която остана в своето съвършенство.
Съвършенството, което обгръщаше цялото творение в благата светлина на първия ден, остана в горните светове, „Този, Който създава световете във висините Си“. Долните светове се отдалечиха от техния Създател и загубиха своя духовен статут, съвършенството им се накърни. Те станаха несъвършени, както материята, която притежава само това, което получава от формата, която ѝ е придадена. Материята е ограничена и конкретна, подчинена на властта на ограничението, качеството на съда: „И ръката Ми основа земята“ — „лявата ръка, чрез която беше създаден светът на възникването и разрушението“ (Маарша там). Това разделение създаде двойствеността в творението, която е източникът на всеки грях.
Двойствеността — източник на свободата на избора
Коренът на всеки грях е несъвършенството, което произтича от двойствеността. Когато светът е изпълнен с разкритото единство на Твореца, няма място за грях. Само когато съществува, ако можем така да се изразим, друга реалност, освен Твореца, тогава възниква възможността човек да се хване за тази реалност, като я възприема за необходимо съществуваща и действителна сама по себе си. В такъв случай човек може да я отдели от нейния корен, от Твореца, и по този начин да се откъсне от Единствения, Господаря на всичко.
Това е коренът на всяко отстъпление от вярата, свързано с идолопоклонството, както и на всички останали лъжливи възгледи, в които човечеството е потънало. Същността им е непризнаването на единството на Всевишния и отричането на Неговата власт като единствена в творението. Както подробно обяснява Рамхал в своята книга „Даат Твунот“, има пет основни заблуждения в религиозните вярвания и възгледи, които са се разпространили в света от сътворението на човека до днес.
Така както тези заблуждения се проявяват във вярванията и възгледите, те се проявяват и в качествата и постъпките на хората. Гордостта и усещането за собственото „аз“, без пълно подчинение на Твореца на света, са израз на двойствеността. Когато човек възприема реалността като нещо съществуващо (уж) без Бога, той разбира и собственото си съществуване като независимо, дори до степен да заяви: „Аз ще царувам!“ От тук произлизат и греховете на завистта и страстта (които задълбочават вкоренеността в лъжливите възгледи и вярвания, както е добре известно), както и всички други грехове в постъпките.
Долните светове, от които е скрита светлината на Този, Който е Източникът на битието, се управляват от природата на света, която следва своите закони и предоставя изпитания за избора: „Мъдреците учат: философите попитали еврейските старци в Рим: ако вашият Бог не иска идолопоклоннически култове, защо не ги унищожава? Те им отговориха: ако езичниците се кланяха на неща, които не са необходими на света, Той би ги унищожил, но те се кланят на луната и слънцето, звездите и съзвездията. Нима трябва да унищожи света Си заради тези глупци?! Но светът живее според своите закони, а глупците, които са се заблудили, ще отговарят пред съда!“ (Авода Зара 54б).
Разбира се, именно така функционира мирозданието, което дава възможност за заблуждение на тези глупци. Такова е поведението на „природата“ на сътворения свят. „Това се нарича ‘свят’ (‘олам’), защото е скрит (неелам)“ (Рабейну Бехайе в коментар на Берешит 1:12). „И света положи в сърцата им“ (Коелет 3:11). Не чети „свят“ (олам), а „скритост“ (еелем) (Сефер а-Баир).
Там също така се обяснява същността на останалите грехове на творенията: „Ако някой открадне мярка пшеница, посее я в земята, по правилата тя не би трябвало да покълне, но светът живее според своите закони, а глупците, които са се заблудили, ще отговарят пред съда… Ако влезе при жената на ближния си, по правилата тя не би трябвало да зачене, но светът живее според своите закони, а глупците, които са се заблудили, ще отговарят пред съда!“ (Авода Зара 54б).
„Олам (свят) от думата ‘еелем’ (скритост)“ — тази скритост на наблюдението на Твореца е породена от двойствеността, заложена в творението. Защото когато възникна това разделение и се появи място за съществуването на структурата на злото като противоположност на структурата на доброто, се създаде възможността за отделяне и откъсване (да не бъде!) на системата на нисшите светове от висшите. Това породи преобладаването на злото в резултат на потапянето на нисшите светове в материални дела, което води до развала на мирозданието. От друга страна, съществува възможността тези структури да бъдат приближени и свързани, като се поправи тази развала, която е резултат от разделението, за да се „изправи светът в царството на Вседържителя“. Такава е свободата на избора, дадена на човека, с цел разкриването на Божието царство.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com