За това защо свободата на избор е основата на цялата реалност, създадена от Б-г.
В предишната глава беше обяснено, че свободата на избора е заложена в самата структура на човешкото същество, а в тази глава ще научим, че свободата на избора е вградена в устройството на цялата съществуваща реалност.
Царството на Бога — целта на творението
„И Господ ще бъде цар над цялата земя, в онзи ден Господ ще бъде един и името Му ще бъде едно“ (Захария 14:9). Така завършва световната история. И това беше първоначалният замисъл на творението: „Всичко, което създаде Святият, благословен да е Той, в Своя свят, го създаде само заради славата Си, както е казано: „Всичко, което е наречено с Моето име — заради Моята слава го създадох, сътворих го и го направих“ (Исая 43:7)“ — така е написано в края на трактата Авот. Тук са изброени всички части на мирозданието и е разкрито тяхното предназначение: създадени са за Негова слава! „А славата Му — това е царството, както е написано в книгата Зоар: „Благословена да е славата на Господа — това е царството“. Нека първо обсъдим същността на понятието „царство“.
Провъзгласяване на царя
„Казано е: „Защото на Господа е царството и властта над народите“ — защото цар се нарича този, когото народът по своя воля поставя над себе си, и самата дума „мелех“ (цар) произлиза от думата „амлаха“ (поставяне за цар), т.е. народът се събира, за да постави някого за цар над себе си. Управител се нарича този, който властва над народа със сила. И затова е казано: „Защото на Господа е царството“, т.е. синовете на Израел приемат на себе си ярема на Неговото царство по своя воля. „И властта над народите“ — той властва със сила, дори против тяхната воля. Но в бъдещия век „Господ ще бъде цар над цялата земя“ — т.е. целият свят ще приеме ярема на Неговото царство по своя воля“ (Агра, Кол Елияу, гл. Вайешев).
„Това е, за което говорим: няма цар без народ“ (Пиркей де-рабби Елиезер, гл. 3, и виж при рабейну Бехайе в коментара на Берешит 39:30 и в книгата Кад а-кемах, стр. 379). Народът, който поставя цар, дава правото на царя да се нарича такъв. Лесно е да се разбере, че всичко това не се отнася до същността на Благословения и Възвишения. Защото Той не изпитва никакъв недостиг в нищо, Той е „Господарят на света, който царуваше преди създаването на всички създания“. Само в процеса на творението Бог направи такава новост, че човекът, ако можем така да се изразим, със своите постъпки създава идеята за царството. И това е благодат от Господа, който пожела да направи добро на своите създания и да им даде награда и възмездие за делата им, и така тази награда да не бъде като милостив дар, не като срамен хляб.
И така обяснява Виленският Гаон формулировката на благословението: „Благият, създал славата на Името Си“: Творецът, благословен да е Той, който е съвършено Добро, създаде положението, в което човекът, така да се каже, въздава слава на Неговото име.
Свободата на избор прави възможно провъзгласяването на цар. Прокламацията за царството се извършва по желание на този, който я издава. Както беше обяснено, волята е вид знание, и тази воля и знание са силите, чрез които изборът се осъществява в човека. Така се оказва, че Божието царство в света се създава чрез човек, който избира със своето знание и воля да Го провъзгласи за цар.
От този основен принцип произтича формата на творението, което може да се обобщи така:
Откровението на Бог в света: То е компресирано и ограничено чрез малкото качества на управление, които могат да бъдат разбрани от сътвореното. Същността на Твореца не може да бъде напълно разбрана, защото ако Той се разкрие в цялата Си безкрайна сила, царството в света не би могло да съществува — сътворените същества не биха могли да поставят Бог над себе си като цар според своето знание и воля.
Създаването на противоположни структури на доброто и злото: Това позволява съществуването на свободата на избора, така че сътвореното да може по този начин да провъзгласява царството на Създателя със своето знание и воля.
Създаване на човек: Човекът е разумно същество, което избира според собствената си воля и провъзгласява царството на Създателя.
Създаване на условия, място, инструменти и други необходими неща: Всичко това е нужно на човека за неговото служене и постигане на целта му.
Така че научихме: разкриването на царството (което е целта на творението) неизбежно се основава на съществуването на свобода на избора.
Разкриването на Божията слава е разкриването на Неговото царство, затова силата и коренът на низшите светове се нарича „сфира малхут“ (царство). „Малхут е коренът на долните светове, тя е господството на святостта, царство в буквалния смисъл на думата.“ Всички закони и качества на създанията и цялото творение са установени според изискванията на откровението на Неговата слава. Следователно „царството“ включва всички граници и подробности за възможностите, дадени на създанията да коригират света в царството на Всемогъщия. Това царство е „краят на въпроса, планиран от самото начало“.
„И така, можете също да откриете, че земята, която е най-низшият елемент от всички творения, има достойнство в себе си, защото всичко завършва с нея и тъй като тя е последният от елементите, тя е съвършенството на всичко, защото всичко винаги свършва с последния, и чрез него то придобива съвършенство“ (Гевурот Хашем, гл. 70). Помислете внимателно за това, и ние ще продължим да разглеждаме нашата тема.
От породеното от това стеснение се отнася до същото това празно пространство – място – възможност за свободна воля.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com