Съществува ли свобода на избор в някое от другите създания, различни от хората, като например ангелите?
Избора при другите творения
След като обяснихме, че изборът е отличителната добродетел на човека, трябва да бъдат обяснени аспектите на избора, които откриваме в другите създания.
Изборът при ангелите:
На някои места откриваме случаи на избор и наказание на ангели. В трактата „Хагига“ 15а се казва: „Метатрон видя, че му е дадена власт да седи и да записва заслугите на Израел. Казал: известно е, че горе няма нито седене, нито състезание, нито упорство, нито умора, нима, да не бъде, има две власти в света? Извели Метатрон и го наказали с шестдесет огнени удари“. Също така за ангелите в Содом: „Затова бяха отлъчени от пределите им за 138 години. Раби Хама бар Ханина казва: заради това, че се възгордяха и казаха: защото ние унищожаваме…“ (Йалкут Шимони, Берешит, ремез 84). И има и други подобни примери на други места.
Рабейну Бехайе (в коментара си на Берешит 3:6) пише: „И да не възникне у теб въпрос: нали тези, които се препънаха и съгрешиха, и нарушиха завета, направиха това заради злото начало, а след като е така, какво е накарало първия човек Адам да наруши заповедта, след като той е напълно разумен, без примес на зло начало? Защото виждаме, че и у разума се открива такава черта, макар че при тях няма зло начало, понякога те се отклоняват от правия път, както е известно за ангелите в Содом, и също в мидраша на нашите мъдреци: ‘Защото няма да понесе вашите грехове — защото е от онази група, която не греши.’ И разбираме от тези думи, че има някои ангели, които са способни да грешат, и така казва Писанието: ‘И на ангелите Си ще предяви вина’ (Йов 4:18)“.
Обяснение на тази тема намираме в няколко варианта.
Рав Елияу Деслер пояснява, според думите на рабейну Хананел в коментара си към този откъс от Талмуда, че цялата идея за греха и наказанието на ангелите е само за да ни научи на пътищата на Бога или да ни покаже колко голямо е разрушението на греха. Защото ангелът е, буквално, пратеник, и такава е била мисията на ангелите в този случай. Въпреки това, самите ангели нямат свободна воля и не получават наказание за своите действия.
Рамхал обяснява, че всеки ангел има разбиране според своя специален корен и не е способен да постигне това, което е отвъд тази граница. „И се случва, когато коренът, който е създал ангела, не го освети обилно, тогава и разбирането на този ангел няма да бъде толкова силно, и може да има неща, които ще останат скрити за него, и в това е неговото заблуждение“. Този отговор, както обяснява рав Хаим Фридлендер идеята на рав Елияу Деслер, се състои в това, че целта на факта, че разбирането на ангела е ограничено и подложено на грешки, е да даде урок на човека.
Грях и наказание при другите създания
Също намираме случаи на възнаграждение и наказание при растенията и минералите. Ще приведем няколко примера.
Грехът на земята: „Земята не направи така (да произведе дърво плодно, което дава плод, „дърво плодно“, т.е. вкусът на дървото да е като вкусът на плода), но произведе само дърво, което дава плод, затова, когато Адам беше прокълнат за своя грях, и земята също получи наказание за своя грях“ (Раши, Берешит 1:11).
Грехът на луната: „Луната каза на Всевишния: Владико на света! Невъзможно е двама царе да използват една корона! Той ѝ каза: иди и се смали.“
По тези въпроси сме говорили много в книгата „Даат Шабат“, но тук ще приведем само основните идеи.
За да обясним тази тема, ще предшестваме с три момента, които трябва да се знаят, за да се разбере какъв „грях“ се обсъжда по отношение на творенията, които нямат свобода на избор.
Първо, ще обясним, че понятието „грях означава недостатък, както е известно“ — „Нефеш а-Хаим“. (Виж също Маарал, част I, Швуот 9а, и също в стиха: „Аз отговарям за нея, от мен ще поискаш сметка за нея“ (Берешит 31:39). Другото значение на понятието грях е от думата „пропускане“ (ахтаа) на целта, на съвършенството, на предназначението на съществуването на нещо. И коренът на тези значения е един и същ. Разбира се, когато човек съгреши, се добавя и злото намерение, нарушаването на заповедта на Твореца, съзнателно или по погрешка (защото и грешката, която води до нарушение, показва недостатък в страхопочитанието и приемането на господството на Всевишния, и това са известни неща).
Вторият момент, който трябва да се знае: целта на творението е човекът, способен да осъществява свободен избор. Творението е инструмент за такова служение на човека. Излиза, че е необходимо в самата основа на неговото създаване да бъдат заложени всички възможности за съществуване на греха — недостатъчност. Защото ако то беше съвършено, нямаше да е възможно служението на човека, призвано да поправи това творение. И както казва Рамхал: „Бог, благословен да е Той, можеше, без съмнение, да създаде човека и цялото творение в предела на съвършенството, и не само това, но и така трябваше да бъде по Неговото величие… Но след като Той установи в Своята мъдрост, че трябва да остави на човека възможността да се усъвършенства, създаде всички тези същности лишени от съвършенство“ (Даат твунот, симан 26).
Следователно, в творението има недостатък, в него е заложена концепцията за греха. И както казва Маарал по отношение на греха на земята: „Тя не направи така… смисълът не е, че земята умишлено е нарушила заповедта на Създателя, защото тя няма зло начало, за да нарушава заповедите на Твореца, но въпросът е, че земята има особеност, че само тя се счита за най-низша същност, защото „Небесата са небеса Господни, а земята даде на синовете човешки“ (Псалм 115:16). Това показва особеното различие, което има земята от небето, защото небето принадлежи на висшите творения, а земята — на низшите, и поради своята недостатъчност, нейните дела винаги са лишени от съвършенство.
И за това говори Писанието (Коелет 7:20): „Няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не съгрешава“, т.е. невъзможно е да бъдеш праведен човек „на земята“, защото тя винаги е предразположена към недостатъци, бидейки сама по себе си с недостатъци. Затова, когато Бог изрече на земята своята свята воля: „дърво плодно, даващо плод“, тя не изпълни желанието на своя Създател поради своята недостатъчност и произведе нещо, лишено от съвършенство“ (Гур Арье, Берешит 1:13).
Още трябва да се знае: Понеже същността на тези недостатъци в творението е да направи възможно съществуването на грехове у човека, е ясно, че в самата форма на тези недостатъци е заложен коренът на тези грехове. Така можем да разберем думите на нашите учители, които ни учат, че коренът на греха на първия човек (прототип на всички грехове в сътворения свят) е заложен в греховете на земята и луната. И както обяснява Маарал там: „И когато човекът съгреши (Берешит 3:6), низостта на неговия грях произлезе от същия източник, защото той беше създаден от земята (Берешит 2:7), в която има недостатък, и затова и в него се появи същият недостатък на неизпълнение на заповедта на своя Създател в съвършенство…“ А по-нататък (Берешит 3:17) в коментара на Раши е приведена притча за онзи, който станал злодей, че проклина тези гърди, които са го кърмили, и затова Адам, който беше създаден от земята, когато съгреши — земята беше проклета. Същността на това е, че понеже Адам беше създаден от земята, и тя стана причина за неговия грях, защото земята е материална, както е казано: „Защото си пръст и в пръст ще се върнеш“ (Берешит 3:19), и материалната субстанция е причината за греховността, както майката, от която се е родил син, е причината за греховността на сина“ (Гур Аръе, там). И вникни в тези основи.
В светлината на това обяснение трябва да се разбере и същността на греховете на ангелите, които разгледахме по-рано. И както каза Рамбам за „ангелите, планетите, сферите, елементите и всичко, което се състои от тях, защото всички те по природа извършват своите дела и техните действия не подлежат на съд, защото нямат избор“ (Петата основа). Но цялата същност на техните грехове е тяхната недостатъчност, и тя е заложена в тях от самото им сътворение, и всичко това е с цел да се направи възможен свободният избор — възможността човекът да извърши грях.
И така научихме: единственият от сътворените, който има висшето божествено достойнство на свободата на избора, е човекът.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com