За аспектите на свободата на избора в контекста на греха на Първия човек с Дървото на познанието на добро и зло.
Дървото на смесването
„И това е, за което казаха нашите мъдреци: по време на съвкуплението с Хава змията впи в нея отрова, тоест буквално вътре в нея, и оттогава стана причина за голямо смесване в нейните дела, защото всички дела на човека са смесени и много променливи, понякога те са добри, а понякога зли, и винаги се променят от добри в лоши и от лоши в добри. Дори едно добро дело е почти невъзможно за всички хора да бъде напълно свято, чисто и съвършено ясно, без каквато и да е склонност към някакъв чужд интерес или лека мисъл в полза на себе си. И също обратното, в лошото дело в повечето случаи също е примесена някаква добра мисъл в представата на човека. И дори съвършеният праведник, който никога през живота си не е извършил никакво лошо дело и никога не е произнесъл лоша или лекомислена дума, не може напълно да избегне това. Почти невъзможно е дори добрите му дела през целия му живот да бъдат наистина съвършени и без никакъв недостатък или дефект, и за това Писанието казва: „Защото няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не съгреши“ (Коелет 7), тоест да няма поне някакъв недостатък в самото добро дело, което извършва, защото думата „грях“ означава недостатък, както е известно“ (Нефеш а-Хаим, там).
Колко ценно е чистото дело, обяснява Рамбам: „От основите на вярата в Тора, че когато човек изпълнява някоя от 613-те заповеди както подобава и трябва, без да добавя към това никаква мисъл, която преследва светски интереси изобщо, а я изпълнява в името на самата заповед от любов към Бог, както ти обясних, той се удостоява чрез нея с живот в бъдещия свят“ (коментар към Мишна, края на трактата Макот). В това е пределът на съвършенството на човека – служене на Бог в името на самото служене.
Служението на самоанализа
„По-добре е за човека да не бъде сътворен, отколкото да бъде сътворен, но сега, след като е сътворен, нека анализира делата си, а други казват: нека изследва делата си“ (Ерувин 13б).
„И е по-добре за теб да се стремиш с всички сили да пречистиш добрите си дела от всякакви примеси на чужди мисли, и макар че поради това ще имаш по-малко добри дела, отколкото да полагаш усилия да имаш много добри дела, но не без чужди мисли. Защото малкото чисто има голяма стойност, а многото, но нечисто, има само малка стойност и не носи полза“ (Ховот а-Левавот, Шаар Йихуд а-Маасе, гл. 6).
Нашите мъдреци, посочвайки основната същност на човешкото служение, ни учат на такова служение: самоанализ. Както обяснява авторът на „Месилат Йешарим“ (гл. 3), аспектът на първата стъпка на стълбата на служението: „Този, който желае да следи за себе си, има нужда от два възгледа, които са му необходими: първо — да разбере в какво се състои истинското благо, към което трябва да се стреми човек, и в какво се състои истинското зло, което трябва да избягва. Второ — делата, които той извършва, дали са от добрите или от злите.“ И Рамхал пояснява: „И това ни казаха мъдреците, като казаха: … нека анализира делата си … нека изследва делата си… защото анализът на делата е изследване на общия брой дела, дали сред тях има такива, които не трябва да се извършват… и такива трябва да бъдат изкоренени от света. Но изследването е проучване дори на самите добри дела, за да се разбере и види дали в тях има някаква чужда, недобра мисъл или някаква примес, която трябва да бъде премахната и унищожена.“
Дълбочината на съда — за чистото дело
„Затова, когато човек е доведен на съд пред Бог, е необходимо да се извършат множество изчисления, безброй, относно всички най-дребни детайли на всичките му дела, думи и помисли, и на цялото му поведение, аспектите на техните наклонности, накъде са били насочени, и за това говори Писанието: ‘Защото Бог създаде човека прав, а те (в своите грехове) потърсиха много изчисления’“ (Нефеш а-Хаим, там).
„Относно истински Единствения, в това, че Той е единствен в Своята слава, и че Той не се съединява и не съучаства с нищо друго от съществуващото, и не прилича на нищо от тях, поради тази причина трябваше да добавим, че ще служим само на Него, и че всички наши дела ще бъдат предназначени единствено за Неговото име, и няма да примесваме към тях никаква чужда мисъл, защото Господ не приема дела, в които има дял за някой друг освен Него“ (Ховот а-Левавот, там).
Това е, което се отнася до достойнството на избора, на което е удостоен единствено човекът.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com