Познание за вярата 63. Претегляне на избора

Защо възможността за свободен избор не изглежда като нещо, което носи на човека полза и щастие.

Претегляне на избора

След като обяснихме важността на свободния избор и възвишеността на човешкото същество, неговата способност да поправя цялото мироздание, възниква въпросът: защо това не изглежда така? Защо изглежда, че човек е по-склонен към злото, отколкото към доброто? И защо изглежда, че тялото има повече власт от душата?

Тази идея е обяснена от Рамхал в неговата книга „Пътят на Господа“: „И тъй като първият човек, Адам, съгреши, тези неща претърпяха огромна промяна. А именно, че първоначално в творението имаше недостатъци в такова количество, което беше необходимо, за да може човек да пребивава в състояние на претегляне, за което говорихме, и да има възможност да придобие съвършенство с трудовете на своите ръце. Обаче, вследствие на неговия грях, недостатъците се умножиха и увеличиха както в самия човек, така и в цялото творение, и поправянето стана по-трудно, отколкото беше преди това. Тоест, първоначално му беше лесно да преодолее този недостатък, който беше в него, и да придобие съвършенство, защото така беше установил Всевишният в Своята мъдрост тези неща съобразно с качеството на доброто и справедливостта, защото тъй като човекът не беше причината за злото и недостатъка в себе си, но това беше заложено в него при неговото сътворение, когато отстраняваше злото и се обръщаше към доброто, той можеше незабавно да превъзмогне своя недостатък и да придобие съвършенство.

Обаче, след своето грехопадение, тъй като поради него съвършенството беше разрушено в по-голяма степен, отколкото преди това, и недостатъците се умножиха, и той самият стана причина за своето зло, сега вече няма да му бъде толкова лесно отново да преодолее своята недостатъчност и да придобие съвършенство, както беше, когато той все още не беше причина за своя порок, но беше създаден такъв, както писахме. И още повече, че сега необходимостта от неговите усилия да достигне съвършенството се удвои, защото сега е необходимо човекът и светът да се върнат първо в състоянието, което беше преди греха, а след това да се издигнат от това състояние до състоянието на съвършенство, което човекът е призван да постигне.“

Изборът между истината и лъжата и между доброто и злото

Разликата в нивото на избор, което човек е имал преди греха и това, което е станало след това, е обяснена от Рамбам така: преди греха изборът на човек е бил в областта на разумното знание, между истината и лъжата. Истината и лъжата са абсолютни критерии (обективен поглед), както Рамбам дава пример: „Не казват: сферичните небеса са добро, а плоската земя е зло. Но казват: истина или лъжа.“ Това е оценка на действителността такава, каквато е. В силата на своята святост и чистота на душата си, разбирането на Адам е било такова, че всяко нещо, което не съответства на волята на Твореца, не съществува в реалността, защото това нещо е лъжа.

След греха нивото му е спаднало, и човекът е станал знаещ доброто и злото, изборът му е между злото (т.е. съществуващото в реалността, но представляващо зло) и между доброто. Изборът между доброто и злото е в областта, приета от хората, тоест това е избор, който засяга самия човек (субективен поглед). Дали това нещо е добро или лошо за живота на човека. Разбира се, има много аспекти на този избор между доброто и злото: има такъв, който прави избор между доброто и злото по отношение на тялото си, положението си и спокойствието си в този свят, страхувайки се от наказанието на съда. Има и такъв, който избира между доброто и злото по отношение на своя дял в бъдещия свят. И има по-съвършен човек, който избира между доброто само по себе си и злото само по себе си. Той знае, че злото дело е зло само по себе си, а доброто дело е абсолютно добро.

Слизане от нивото на душата (нешама) до нивото на духа (руах)

„И тъй като той се провини, Светият, благословен да бъде Той, сложи ръката си върху него и го намали“ (Хагига 12а).

Спускането от нивото на избор в областта на разума до избора в областта, приета от хората, отразява намаляване в структурата на човека. Изборът в областта на разума се отнася само до структурата на душата (нешама), чието обиталище е в мозъка на човека, тъй като това е нейното предназначение: мъдрост (хохма), разбиране (бина) и знание (даат). „Аспектът на нешама обаче е самото дихание, чиято вътрешна същност е скрита в тайна, а благословеният му източник, ако можем така да се изразим, се намира в диханието на устата на Всевишния. Защото нейната същност и есенция изобщо не влизат в човешкото тяло. И първият човек преди греха беше удостоен с нейната същност, но в резултат на греха тя се отдалечи от него и остана само да го покрива отвън“ (Нефеш а-Хаим 1:15).

Тя се отдалечи от него и оттогава аспектът на неговото съществуване е структурата на духа (руах), където се намират качествата на характера, а изборът там се отнася до самия човек: добро и зло, дали да се издигне до структурата на душата (нешама) или да се спусне до структурата на физическата жизненост (нефеш), съседка на тялото: „Гаонът в своя коментар върху Сафра де-Цниюта е писал, че основното в човека е нивото на духа (руах), който е в него и който се издига и спуска.“ И разбери всичко това както трябва.

Познай доброто и злото

Още трябва да обърнем внимание на един аспект: промяната в структурата на човека след грехопадението.

„Преди греха човекът се състоеше само от всички светове и свети сили, но не и от силите на злото. След греха в него бяха внедрени и се смесиха в него и силите на нечистотата и злото, и затова той внедри тези сили и в световете, тъй като той се състоеше и имаше отношение към всички светове, и те се пробуждат и променят в съответствие с това, накъде клонят неговите дела. В това е смисълът на дървото за познанието на добро и зло.

Смисълът на това е, че преди греха, въпреки че, разбира се, той имаше абсолютна свобода на избор и можеше да се наклони към каквото пожелае: да твори добро или неговата противоположност, защото в това е целта и замисълът на цялото творение, и въпреки че впоследствие той съгреши, изборът му не се дължеше на това, че в него бяха внедрени силите на злото, защото той беше напълно праведен човек, състоящ се само от сили на святостта, и всички негови качества бяха праведни и свети и чисти, като абсолютното добро, без никаква примес и склонност към противоположната страна изобщо. Силите на злото стояха настрана и бяха нещо външно спрямо него, и той имаше избор да влезе в огъня. Затова, когато Обратната Сила пожела да го съблазни да съгреши, змията трябваше да дойде отвън и да го съблазни, не както сега, когато естеството, което съблазнява човека, се намира вътре в самия човек, и на него му се струва, че самият той желае и се стреми да извърши грях, а не че някой друг отвън го съблазнява. Адам в своя грях, когато се поддаде на съблазънта на Обратната Сила, внедри по този начин в себе си силите на злото, както и в световете. В това е значението на дървото за познанието на доброто и злото, че доброто и злото се съединиха и смесиха вътре в човека и световете, едното вътре в другото буквално, защото знанието означава съединение, както е известно“ (Нефеш а-Хаим, 1:6, в бележка).

Формата на човека в изпитанията на злото начало, както човек изглежда днес, състоящ се от добро и зло, описва авторът на „Ховот а-Левавот“: „Знай, човече, че най-големият враг, който имаш в света, е твоето зло начало, примесено със силите на твоята физическа душа и смесено със състава на твоя дух. То участва с теб в работата на твоите телесни и духовни сетива, владее тайните (или качествата) на твоята душа и съвест, твой съветник е във всички твои явни и тайни движения, които извършваш по свое желание, чака в засада, за да съблазни твоите стъпки. Ти спиш и не го забелязваш, а то бди и те наблюдава. Ти не му обръщаш внимание, а то те гледа внимателно. Облякло се е в дрехите на твой приятел и се е наредило с украшенията на любовта към теб, влязло е сред твоите доверени лица, съветници и избрани любими, готово да ти услужи, както личи от неговите усмивки и намеци, но те поразява със своите смъртоносни стрели, за да те изтръгне от земята на живите“ (Шаар йихуд а-маасе, гл. 5).

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *