Възможността за избор прави ли човека подобен на Създателя?
Цар
Способността да избираш е свързана със същността на човека, създаден по образа на Бога. Това е царствеността, която Творецът е споделил със Своите творения. Намек за това е следният: моах (мозък) — съд на системата нешама, лъв (сърце) — съд на системата руах, кавед (черен дроб) — съд на системата нефеш. Началните букви на тези думи образуват думата МЕЛЕХ (цар). Структурата на човека в цялата му височина е израз на неговата царственост. Тя показва, че човек може да изпроси съвет (леималех) относно своите желания и действия.
„Злодеите са подвластни на сърцето си: и каза Исав в сърцето си, каза Навал в сърцето си, каза Йеровоам в сърцето си, и каза Аман в сърцето си. Но праведните владеят сърцето си, и за това е казано: и ето, тя говори в сърцето си, и Даниел сложи в сърцето си, и Давид каза на сърцето си, и в това те са подобни на своя Творец: и Господ каза на сърцето Си“ (Естер Раба 10:3). Удивително е да се замислим как силата на избора дава на човека власт над неговото сърце, за да се съветва с разума за всяка мисъл, дума и действие, и в това се крие пълнотата на уподобяването на човека на неговия Творец: и те са подобни на своя Творец.
Тук можем да навлезем още по-дълбоко в тази тема.
Подобни на своя Създател. Част 1
Разбира се, тук не става въпрос за същността на Твореца, защото Той е по-скрит от всичко скрито и мисълта не Го обхваща никак, както обяснявахме, когато говорихме за първите основи на вярата. Тук става въпрос за висшите качества на управление, чрез които Създателят се е разкрил в сътворения свят. И в това се състои пълнотата на достойнството на човека: да се уподобява на пътищата на Твореца и да бъде средство за тяхното проявление. Както пояснява Рамбам: „И ни е заповядано да следваме тези средни пътища, които са благите и правите пътища, както е казано: „И ходи по Неговите пътища“.
Така учихме, говорейки за значението на тази заповед: „Както Той се нарича милостив, така и ти бъди милостив. Както Той се нарича милосърден, така и ти бъди милосърден. Както Той се нарича свят, така и ти бъди свят. И в този смисъл пророците наричаха Бог с всички тези епитети: дълготърпелив, изобилно благодетелен, праведен, честен, непорочен, мощен, силен и т.н., като ни съобщаваха, че такива пътища са достойни и благородни, и че човек трябва да се държи съобразно тях, и да се уподобява на Бога, доколкото му е по силите… И тъй като с тези имена се е нарекъл Творецът и те са средният път, по който трябва да вървим, такъв път се нарича пътят на Твореца“ (Закони за нравите, 1).
Дълбочината на тази идея е в това, че вътрешната структура на човека са тези принципи на ръководство. Оттук произтича задължението да се придържаме към тези качества, и както каза Рамак: „Човек трябва да се уподобява на своя Създател, и тогава ще пребивава в тайната на висшата форма: образа и подобието. Защото ако само тялом си прилича, а не с делата си, тогава се оказва, че не съответства на тази форма. Защото най-важното в тази форма са действията, и каква е ползата от това, че органите на човека приличат на тази висша форма, ако действията му не приличат на тези на неговия Създател“ (Томер Двора 1). И се замисли добре над това, а ние ще продължим да говорим за тази възвишена тема.
Подобни на своя Създател. Част 2
„И от плътта си ще видя Бога“ (Йов 19:26). „Велика е силата на пророците, защото те уподобяват формата на Всемогъщия на формата на човека“ (Бемидбар Раба 19:3).
По тази тема много говорихме, обсъждайки основата на вярата в пророците. Трябва отново да се задълбочим в това, което беше обяснено там, за да разберем това, за което говорим тук. Също така, изложихме формата на структурата на висшите качества, като е необходимо отново да разгледаме казаното там. Беше обяснено, че структурата на качествата се разделя на три нива. Първо ниво: три първи качества – системи на висшия мозък, висшата мисъл: хохма (мъдрост), бина (разум) и даат (знание). Под тях се намират върховните качества на управлението на света: хесед (доброта), дин (строгост) и рахамим (милосърдие). И под тях се намират качествата, които претворяват принципите на управление в делата: нецах (победа), од (слава), йесод (основа). И до качеството, което приема всичко това — това е качеството малхут (царственост).
И така, обяснихме по-горе, че такова е и вътрешното устройство на цялата човешка същност — тайната на Божия образ, и оттук произтича неговата способност да избира: властта на системата на мозъка над чувствата и постъпките. Както обяснихме, в системата на душата (нешама) няма грях, грехът води само до нейното отделяне от човешкото същество, така че тя остава само външно покритие на неговата същност. В силата на тази висша система е да изправи цялата човешка природа, защото тя го свързва с волята на Твореца, чрез постигането на Тора и изпълнението на заповедите.Тази система е чиста дори от частица материя; тя има силата да издигне човек над низките страсти, открити в системата Нефеш, и над греховете на качествата, открити в системата Руах. Ако тя управлява всички дела на човек, тогава неговата структура става образ на Бог, Елоким в смисъла на „съдия“. Той избира доброто и го прави доминиращо над всички системи на своята структура. И вникнете както следва в тези основи.
И още повече, ако отново се замислим над това, което беше разяснено относно структурата на качествата, че те се разполагат по три линии: лява страна, дясна страна и средна линия, тогава ще разберем, че тук се намира коренът на идеята за избора: решението на разума между двете страни.
Ще го разясним по-подробно: всяка от страните представлява една от линиите — дясната страна е доброто, а лявата — съдът. Това са архетипи на качествата на управлението, както в посока на святостта, така и, не дай Боже, в обратната посока. Известно е, че качествата в святостта са коренът на любовта към Бога и страха от Него. А в страната на нечистотата това са корените на страстите и гнева, прародителите на качествата на нечистотата. И тук се появява тежестта на избора — накъде да се насочим и как да използваме тези качества. Също така, колко е важно решението между качествата и в коя посока да се обърнем. Как да комбинираме тези качества, ръководейки се от разума. Пълнотата на тази възвишеност е средната линия, красотата на достойното управление. Всичко това е дадено на човека за избор, и му е заповядано да взема разумни решения. Всичко това се отнася до образа на Бога (Елоким), и тук се намира силата да съди. Всичко това е присъщо на силата на мозъчната система, която е свята система, съд за душата, която се намира в основата на човешката структура и говори за нейното предназначение да властва.
Това е основата на идеята за образа на Бога в човека, що се отнася до свободата на избора. Човекът, който избира, се превръща в тайния образ на висшата форма, в пълен ръст, с решението на разума между крайностите, и това разтваря всички негови качества, правейки ги способни да постигнат целта за единение с Бога. Разумът претегля и разумът взема решения, в съответствие със заповедите на Тора.
И така обяснява Мабит, говорейки за необходимата вяра в наказанието и наградата, произтичаща от разбирането за величието на човешкото достойнство в притежанието на свободата на избор:
„Понеже е писано за сътворението на човека: и Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го направи, следва, че той трябва да бъде подобен на Него в своите добри дела, в справедливостта и честността във всичките си действия и качества, които произтичат от неговите органи и усещания, които са създадени в него по Божия образ, тъй като „по негов образ“ показва образа на човешките органи, а „по Божия образ“ показва това, което произтича от тях, а именно, действия и качества, че те трябва да приличат на действията и качествата на Всевишния, така както човек прилича на Него с органите си, в преносен смисъл, тъй като Господ се нарича „човек“, а органите се споменават във връзка с Него: око, ухо, ръце и крака и ако постъпи така, тогава той има право на добра награда за това, че е дал достойнство и чест на образа, в който е създаден, ставайки подобен на Всевишния, тъй като по този начин той показва своята несъмнена вяра че делата на Всемогъщия са без недостатък и всичките Му пътища са справедливи… по отношение на Неговите творения.
И ако не направи това, той ще заслужи наказание за това, че осакатява образа, по който е създаден по подобие на Всевишния, и дава възможност да отвори уста хулещият Небето, което е неправда в делата на Твореца, както е в Неговите създания, и както се казва в Писанието (там 32):„Твърдиня, делата Му са без недостатък… развратили се, те не са Негови синове заради порока си…“, тоест Твърдиня, делата Му са без недостатък — това е човекът, когото Той е създал, още повече, че той е без недостатък и в това, което твори и върши, показвайки по този начин, че всички пътища на Твореца са справедливи, че Той е верен Бог. А ако човек изкривява делата си, той сякаш изкривява и нанася вреда на Небесата, показвайки, че хората не са Негови синове заради своя порок.
Същото важи и от страна на Твореца, който вдъхна в ноздрите му жива душа, както е написано: „и вдъхна в ноздрите му…“, и ако е така, излиза, че той трябва да Му прилича в своите добри дела, в справедливостта и честността на всичко, което произлиза от душата му, защото тя е дъх от Божиите уста и е взета изпод престола на Неговата слава. И ако постъпва така, му се полага добра награда, а ако не, ще бъде наказан, защото нанася вреда на душата, взета от святото място, и прави душата, която трябва да се издига нагоре, подобна на душата на добитък, която се спуска надолу към земята“ (Шаар а-йесодот, гл. 42).
Висотата на достойнството на човека, с което той се отличава от добитъка, е разумът, който му е даден, средната линия, решаваща при претеглянето на качествата на управлението — и те са подобни на Твореца.
Аргументите на тези, които отричат свободата на избора, произлизат не само от липсата на познание за всички тези възвишени неща, но и от това, че те са подобни на „злодеи, които са във властта на сърцето си“. Наш дълг е, особено в нашето поколение, когато това вероотстъпничество, което отрича свободата на избора, има влияние и дори е подкрепено от т.нар. „наука“, поради деградацията на поколенията и петите на Машиах — поколението на петите, когато образът на човека се е понижил до земната пръст, да разпространяваме това знание, като по този начин възвишаваме достойнството и ценността на човека, сътворен по образа на Бога и уподобен на Твореца с това достойнство.
Подобни на своя Създател. Част 3
Има още нещо, което нашите учители ни разкриха, и тук стигаме до обяснението на втората идея, която стои в основата на „Божия образ” в човека.
Името Елоким показва, че Той, Благословеният, е Господар на всички сили, както е обяснено в Тур, раздел Орах Хаим, Симан 5. „Също така, така да се каже, Бог създаде човека и му даде власт над стотици хиляди сили и безброй светове, и ги даде в ръцете му, така че той да бъде техен водач и да ги управлява, в съответствие с всички подробности на неговите движения и действия, неговите думи и мисли и цялото му поведение, както в добра посока, така и, не дай Боже, в обратна.“ (Нефеш хахаим, 1:3)
Удивително е да се мисли за това; силата на избора в човека е единственият фактор (по волята на Създателя), който влияе на света; човекът е лидерът – управителят на цялото творение.
„Защото със своите дела, думи и мисли, ако са добри, той поддържа и дава сила на много сили и най-висши светове, добавяйки им святост и светлина. Както е писано: „И ще сложа думите Си в устата ти… за да разпростра небесата и да положа основите на земята“ (Йешая 51). И както казаха мъдреците: четете не „твоите синове” (банаих), а „твоите строители” (бонаих). Защото те строят висшите светове, както строител строи къща. И те им дават голяма сила. И ако, напротив, не се случи, тогава със своите дела и думи, ако не са добри, те унищожават, не дай Боже, многобройни сили и най-висши светове без никаква мяра. Както се казва: „Твоите разрушители и тези, които разрушават…” (там 49). Или потъмнява, или намалява тяхната святост и светлина, да не бъде. И добавят сила в обратната посока в жилищата на нечистотата, не дай Боже. Така се казва: „И създаде Бог човека по Своя образ, по Божия образ…”, „Защото по Божия образ създаде…” Защото както Той, благословеният, е Бог, владетелят на силите, които са във всички светове, и им нарежда и ги напътства по всяко време, както пожелае. По същия начин, според волята Си, Той даде на човека властта, за да може да отваря и затваря многобройни стотици хиляди сили и светове. И това е в съответствие с всички детайли на действията му във всички негови дела, буквално във всеки миг и във всяко време” (там, гл. 3).
Тези неща, освен че налагат отговорности, издигат човека и в разбирането на високото му достойнство и тежестта на действията му.
„Такова е учението за човека: никой от синовете на Израел да не казва в сърцето си, да не бъде: кой съм аз, каква сила имам да променя нещо в света със своите незначителни дела, но нека разбере и познае, и укрепи мисълта в сърцето си, че всички детайли на неговите дела, думи и мисли във всеки момент и всяка секунда не изчезват, да не бъде. Напротив, колко велики са делата му, колко тежки и високи. Защото всяко от тях се издига според своя корен и произвежда своето влияние във висшите светове и сияещите светлини. Наистина, мъдрият човек, който разбере това истински, сърцето му ще трепне вътре в него, когато обърне поглед към делата си, ако не са добри, да не бъде, и колко далеч достигат те, повреждайки и рушейки дори с леко прегрешение, да не бъде. Висшият корен на неговите дела, думи и мисли го прави владетел на техните сили, ако можем така да кажем“ (там, гл. 4).
Тази сила е дадена само на човека — избиращия — който със своите действия е способен да възвиси цялото творение или да го понижи, да не бъде. В това той е по-голям от ангел: „И по този начин може да се обясни смисълът на разликата между мненията на великите ришоним: синът на Израел е по-велик от ангел, или ангелът го превъзхожда. Всеки от авторите на тези две мнения представя ясни доказателства в своя полза от явните стихове на Писанието. Но според нашите думи по-горе всичко става ясно, че и двете мнения са думи на живия Бог. Но те говорят за различни аспекти. Защото, разбира се, ангелът е по-висш от човека. Както по самата си същност, така и по величието на своята святост и възвишеност на своето постижение. Няма никакво сравнение и прилика между тях изобщо… Но в едно нещо човекът има голямо предимство пред ангелите. И това е възвишението и свързването на световете и силите, и светлините между тези две неща. И такава сила по принцип няма нито един ангел“ (там, гл. 10).
Всичко това е защото човекът е сътворен по образа на Бога, по формата на висшите качества, и в неговата структура са заложени всички сили на всички части на творението. „И в това е целият човек, всяка отделна сила в когото съответства на определен свят и сила от тайнствената структура на всички сили и светове, подредени, ако можем така да кажем, по формата на структурата на човека“ (там, гл. 6). „И всичко това по същата причина, защото ангелът е по същество само една конкретна сила, в която не са събрани всички сили заедно. И затова ангелът няма изобщо способността и силата да възвисява, свързва и обединява някой свят със света, който е над главите им, защото той не се състои от събиране на тези светове. Дори възвишеността на самата същност на ангела до онази степен, където той е свързан със света, който е над него, не зависи от него. Затова ангелите се наричат стоящи, както е писано: „Серафимите стоят“ (Йешая 6). „И ще ти дам ходещи сред тези стоящи“ (Захария 2). Само човекът е този, който възвисява, свързва и обединява световете и светлините със силата на своите действия. Защото той се състои от събиране на всички. И тогава също ангелът получава възвишение и към неговата святост се добавя святост в резултат на силата на делата на човека, защото този ангел също се съдържа в човека“ (там, гл. 10).
Следва да се цени и превъзнася това високо знание, което разкрива възвишената страна и висшата ценност на силата на свободния избор на човека. Особено в нашето поколение, в което има обезценяване на високото достойнство на човека и значимостта на неговите постъпки.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com