За свободата на избор и нивата на душата на човека
Сега ще разгледаме по-подробно как идеята за избора е заложена в цялото човешко същество.
Живот, дух и душа — нефеш, руах и нешама
„Пет имена са дадени на нея: нефеш (животинска душа), руах (дух), нешама (душа), ехида (единна), хая (жива). Нефеш — това е кръвта, както е казано: „Защото кръвта е душата (нефеш)” (Дварим 12). Руах — това, което се издига и спуска, както е казано: „Кой знае дали духът (руах) на човешките синове се издига нагоре” (Коелет 3). Душата (нешама) — това е сърцето, както казват хората: той има добро сърце. Живот (хая) — всички органи са мъртви, но тази е жива в тялото. Единна (ехида) — всички органи са по двойки, но тази е една в тялото“ (Берешит Раба 14:9).
Ние говорим за три от тези части: нефеш, руах и нешама, защото двете висши части сами по себе си са възвишени по своето достойнство. В човешкото същество няма „съд“, който да ги съдържа, и те нямат отражение в човешките постъпки. Те „витая“ и „обграждат“ човека, влияейки от своето място върху неговата святост и духовност.
Нефеш: това е най-ниското стъпало на човешката природа. „Връзка с тялото“ я нарича Виленският Гаон (коментар на Мишлей 22:5). Това е точката, където всички нива на душата се свързват с тялото. Нейната същност съвпада с животинската душа на останалите живи същества. Именно там са съсредоточени всички страсти, всички плътски стремежи на човека.
Нешама: това е частица от висшия свят, която е дадена на човека: „чиста душа, която Ти ми даде“. Нейната задача е да мисли. Нейната същност е чистата система от знания на разума, лишена дори от частица телесност. Тя е наричана в Мишна: „славата на Господа“, „славата на Създателя“. И както обяснява Рамбам: „Когато мъдреците казват: „който не жали славата на Създателя си“, те имат предвид този, който не жали и не щади своя разум, защото разумът е славата на Господа“ (коментар на Мишна, Хагига, глава 2).
Нешама е точката на свързване на човека с неговия Създател, както казва Рамбам: „Този разум, който ни дари Господ, е средство за свързване с Него“ (Море Невухим 3:53). Висотата на нейната същност и силата на нейното свято достойнство обяснява Рамбан: „„И вдъхна в ноздрите му жива душа“ — тук Писанието ни намеква за основата и тайната на достойнството на душата, защото тя е сътворена от пълното име на Бога и показва, че е вдъхната в ноздрите на човека жива душа, тоест, че тя не е произлязла от земни елементи, както е казано за душата на всички движещи се живи същества (Берешит 1:20), и също не е образувана от безплътни умове (ангели), но тя е духът на великия Господ, от устата Му идват знание и разбиране, защото този, който вдъхва в ноздрите на друг, му предава част от своята душа, и за това е казано: „И душата на Господа им дава разбиране“ (Йов 32:8)“ (Берешит 2:7).
Руах: който се издига и спуска, той е способен да издигне човека до нивото на висшите светове, така че целият да стане като душа (нешама), или да го спусне надолу до нивото на тялото. Както обяснява рабейну Йона, коментирайки стиха: „Кой знае дали духът на човешките синове се издига нагоре, а дали духът на добитъка се спуска надолу към земята“ — „Душата на злодея е наречена душа на добитък, защото тя следва своите страсти, подобно на животните. А душата на праведните е наречена душа на човешките синове“ (Шаарей тшува, шар 2).
Сърцето е съдът, където живее духът на човека. Това е мястото на неговите чувства, желания и качества на характера. Това са точките на неговото взаимодействие и връзка с всичко, което се случва в живота му: с другите хора, с това, което го заобикаля, с творението и неговия Творец. Там живеят любовта към Господа и страхът от Него, любовта към ближните и към семейството му, неговата омраза и страхове, гневът му и милостта му. Възвишените чувства и огорченията на низоста. От това място духът на човека се устремява както нагоре, така и надолу.
Способността за избор в системата на духа (руах)
„Който се издига и спуска“, повишава или понижава всички тези системи. Духът може да ги поправи по подходящ начин или, не дай Боже, да ги унищожи. В правилната форма системите нефеш и руах се намират в подчинение на системата нешама. Мъдростта, разбирането и знанието, които пребивават в човешкия мозък, са облечени с пълнотата на властта, като глава на всички човешки дела. Тази система управлява системата на качествата на характера на човека, неговата любов, страх и т.н., които са съсредоточени в сърцето му.
И те повдигат нисшата система нефеш от нейното земно ниво (ниските страсти на тялото), за да я насочат изцяло към делата на духа.
Тук се намира отговорът на въпроса откъде човек намира силата да се издигне над духовното ниво, на което се намира. И както казва Рамхал: „Сега трябва да разберем откъде идва силата на човека да поправи своите недостатъци, защото той е създаден с недостатъци“ (Даат Твунот 30). Разглеждайки устройството на човешкото същество, ние намираме отговора, както вече казахме. В душата има сили да издигне всички части на човешката природа: системата руах и системата нефеш. Това устройство на човешката природа, представляващо нива, спускащи се в своето развитие едно след друго, като най-ниското произхожда от това, което е над него, свързани едно с друго като звена на верига, именно то дава възможност на човека да расте.
И не само това, но и своята част в Тора човек получава заедно със своята душа: „И свещта гори над главата му, и той гледа и вижда от единия край на света до другия, както е казано: „Когато свещта Му свети над главата ми, с Неговата светлина ще ходя в тъмнината“. И не се учудвай, защото понякога човек спи на едно място, но сънува за съвсем друго далечно място. И няма дни, в които човек да е по-добре, отколкото в тези дни, както е казано: „Кой ще ме положи като в месеците на древността, като в дните, когато Бог ме пазеше“. Какви са тези дни, в които има месеци, но няма години? Това са месеците на бременността. И тогава го обучават на цялата Тора“ (Нида 30б).
Съвършенството на човека е скрито в тази система на святостта — в чистата душа. Човек трябва да я разкрие, което става чрез очистване и възвишаване на нисшите системи на неговата същност, така че те да не закриват светлината, която вече съществува в човека.
Целта на създаването на човека е неговият избор, който се намира тук, в системата руах — в центъра на неговия живот. „Виленският гаон в своя коментар на книгата „Сафра де-цниюта“ пише, че основното в човека е неговото качество руах, който се издига и спуска“ (Ор Тора, Ицхак Айзик Ховер, 147).
И така името на човека: избиращият-говорещ: „Говорещ дух“ („Руах мемалела“) — и както е известно, името е указание за същността.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com