Има ли свобода на избор и как тя се вписва в това, което Б-г знае за бъдещите грехове?
Всезнание и избор
„Ако внезапно кажете, че Създателят знае всичко, което ще се случи, и преди то да се случи, тогава Той или вече е знаел, че този или онзи човек ще бъде праведен или злодей, или не е знаел. Ако Той е знаел, че определен човек ще бъде праведен, за него е невъзможно да не стане праведен, а ако кажете, че въпреки че Той е знаел, че този човек ще бъде праведен, той пак може да стане грешник, тогава се оказва, че Неговото знание е несъвършено. Знайте, че отговорът на този въпрос е по-дълъг от земята и по-широк от морето, и от него зависят няколко големи основи и най-високите планини. Но вие трябва да знаете и разбирате това, което ще кажа: ние вече казахме във втората глава от законите на основите на Тора, че Всевишмият не знае чрез някакво знание, външно за Него, както хората, чиито знание и те самите са две различни неща. Но Той, Всевишният, Неговото име и Неговото знание са едно и също. И човешката мисъл не е в състояние да проумее тази идея докрай, както и човек не е в състояние да познае и открие истинската същност на Твореца, както е казано: „Защото човек няма да Ме види, докато е жив“, така че той не може да разбере знанието на Създателя. Така е казал пророкът: „Защото Моите мисли не са ваши мисли и вашите пътища не са Мои пътища“. И тъй като това е така, ние нямаме способността да знаем как Бог е знаел цялото творение и всичките им дела, но знаем едно нещо без съмнение – че делата на човека са изцяло в ръцете на самия човек и Светият, благословен да е Той, не го води и не го предопределя да извърши конкретно действие. И не само по силата на религиозната традиция ние знаем това, но и по силата на ясни доказателства от думите на мъдростта. Затова се казва в пророчеството, че човек се съди за действията си според тези действия, независимо дали са добри или лоши, и това е основата, от която зависят всички думи на пророчеството“ (Рамбам, Закони на покаянието 5:5).
Стихове от Писанието, които показват липса на свобода на избор
„Има много стихове в Тора и в думите на пророците, които изглежда отричат тази основа, и в тях повечето хора се спъват и смятат, че от тези стихове излиза, че Светият, благословен да е Той, предопределя човек да върши добро или зло, че сърцето на човека не му е дадено, да го наклони където си иска, но аз ще ви изложа едно велико правило, от което можете да разберете смисъла на всички тези стихове” ( Рамбам, законите на покаянието 6:1). И Рамбам пише подробно там, както и в предговора към трактата Aвот, и дава три тълкувания на тези стихове и пасажи.
„Човек може да извърши голям грях или много грехове, така че ще трябва да отговаря пред Истинския съдия и ще има възмездие за този грешник за онези грехове, които е извършил по собствена воля и според собственото си разбиране, които го лишават от възможността да се покае и не му оставят способността да се отвърне от нечестието си, за да може да загине в греха си, който продължава да извършва.“ Това е историята на фараона, Сихон и т.н. (пак там, закон 3). И въпреки че свободата на избора е в основата на Вселената, има изключителни случаи, когато тя е отнета от човек. Това се случва в крайни случаи, когато човек толкова е погълнал злото, че самият той е станал олицетворение на злото, нуждаещо се от изтребление от този свят.
Относно бъдещето на някои общности той пише следното:
„В края на краищата в Тора е написано: „и ще ги поробят и ще ги измъчват“ – оказва се, че Бог е предопределил египтяните да вършат зло, и също така е написано: „и този народ ще се надигне и ще започне да блудства след божествата на чужда земя“, оказва се, че Той е предопределил Израел да служи на идоли. Защо тогава е изисквал от тях отговорност за това? (И отговорът е:) защото Той не го е предопределил за конкретен човек да блудства, но всеки от тези, които блудстват и служат на идоли, ако не са искали да служат, не биха служили, и Създателят е казал само това, което обикновено се случва в света. На какво прилича това? Например, на този, който казва: в този народ ще има праведници и злодеи, но това не означава, че всеки злосторник вече е бил предопределен да бъде злосторник поради факта, че Бог е информирал Моисей за това… Също така египтяните, всеки от онези, които потискаха и създаваха неприятности на Израел, ако не са искали да им причинят зло, биха могли да не го правят, тъй като тук нямаше предопределение за конкретен човек, а само беше информиран Авраам, че след много години неговите потомци ще бъдат роби в чужда страна. И вече казахме, че човек няма способността да знае как Господ знае нещата, които трябваше да се случат в бъдеще“ (Рамбам, там, закон 5). Ако е така, тогава пророчествата за бъдещето не налагат отговорност върху всеки поотделно и следователно не представляват противоречие по въпроса за свободата на избора.
Раавад, в своите бележки там, както и Рамбан в коментара си върху Тора, отказаха да приемат този отговор: „Това са пространни разсъждения, но в тях няма смисъл, и, кълна се в главата си, почти съм готов да кажа, че това са думи, достойни за младеж, ако Създателят каже на блудниците: защо блудстваш ти? Нали не те нарекох по име, за да можеш да кажеш, че съм ти предопределил това. Блудниците ще му отговорят: а на кого се разпростря Твоето предопределение, на тези, които не са блудствали? Тогава Твоето предопределение не се е изпълнило!“
По въпроса за пророчествата относно бъдещите грехове на Израел, Раавад обяснява така: „Но стихът „и ще стане този народ и ще започне да блудства“, за подобно вече казахме, че в такъв случай знанието на Създателя не е предопределение, и това е още по-валидно тук, тъй като дори Моше каза: „защото вие изкривявате пътищата си, когато аз все още живея с вас, а колко повече след моята смърт“. Затова Бог можеше да каже това и без предопределение“. И относно египтяните той даде два отговора: „Първият е, че е известно, че Създателят наказва злодея само чрез ръцете на по-голям злодей, и след като накаже този злодей, ще накаже отново този, който го е надминал в злодейството. Така Той казва: „Ето, Асур е жезълът на Моя гняв“, „Когато приключиш с грабежа, ще те ограбят“, тоест заради твоето злодейство и гордост, и хваленето пред Мен, и египтяните също бяха злодеи, достойни за тези наказания, и ако бяха веднага послушали Моше и освободили Израел, нямаше да понесат тези наказания и нямаше да се удавят в морето, но злодейството на фараона и неговото хулене на Бога пред Неговия пратеник бяха причините за неговото наказание“. Смисълът на думите му: египтяните бяха злодеи и достойни за наказание още преди да поробят Израел, но ако се бяха подчинили на Бога след първите наказания, щяха да се спасят от присъдата.
„Второто е, че Създателят каза, че ще ги мъчат, а те ги поробиха с безмилостен труд, убиваха ги и ги давиха в Нил, както е казано: „Аз се разгневих немного, а те увеличиха бедата“, за това и бяха наказани“.
Има стихове, в които пророците се оплакват от ситуацията, в която се намира народът на Израел: изгнание, мъки, робство сред народите и други фактори, които ги отдалечават от Тора и заповедите. Не говорим за лишаване от свобода на избор, а за лишаване от условия, които правят единството с Твореца по-лесно и по-достъпно за всички хора. И както Рамбам каза в предговора си към трактата Aвот: „Въпреки това, думите на пророк Йешая, мир на праха му, както е казано (Йешая 63:17): „Защо ни заблуждаваш, Господи, от твоя път? Правиш сърцето ни непроницаемо за Твоя страх?“ изобщо не са свързани с тази тема и по никакъв начин не са свързани с този въпрос. Но значението на тези думи, както виждаме от това, което ги предшества и след тях, е, че пророкът беше възмутен от нашето изгнание, нашата присъда, прекратяването на нашата власт и властта на народите над нас и каза за това в молитвата: Господи Боже, когато Израел види мощта на вероотстъпниците, те ще се отклонят от истинския път и сърцето им ще се отвърне от страха от Теб и Ти ще бъдеш причина тези безумци да се отклонят от истинския път, както каза Моше Рабейну, мир на праха му (Бамидбар 14:15): „И езичниците ще кажат, които са чули за Теб: поради слабостта на Бог, да доведе този народ…“ И следователно той също каза след това (Йешая 63:17): „Върни се заради слугите Си, племената на Твоето наследство“, тоест, докато не бъде за това богохулство на Твоето велико име.“
Също така по темата за молбата към Бога за помощ при избора на доброто: „По същия начин праведниците и пророците в своите молитви молят Бог за помощ в делата на истината, както казва Давид: „Научи ме, Господи, на Твоя път“, тоест, нека греховете ми не ми попречат да намеря истинския път, чрез който ще позная Твоя път и единството на Твоето Име. И както казва: „И щедър дух ще ме укрепи“, тоест, дай покой на духа ми да върша това, което е угодно на Теб, и нека греховете ми не ми попречат да се отвърна от покаянието, но нека имам способността да се върна, да разбера и позная пътя на Истината, и в този смисъл са всички стихове, които са подобни на тези.
А какво означава тогава, когато Давид казва: „Благ и праведен е Господ, затова показва пътя на грешниците, води смирените…“? Това означава, че Бог изпраща при тях пророци, които им разкриват пътищата на Господа и ги призовават към покаяние, а също така, че Той им дава сили да се учат и разбират, защото това е свойството на всеки човек: когато се стреми към думите на мъдростта, той ги желае и се стреми към тях. И това е, за което говорят нашите мъдреци: „Този, който желае да се очисти, му помагат.“ Тоест, ще открие, че му помагат в това дело“. (Рамбам, Закони на покаянието там, 4-5).
Тази молба не противоречи на принципа на свободния избор, защото човек сам по своя разум се обръща към Създателя. И още, без помощта на Създателя, човек не може да устои на своята зла природа: „Природата на човека го надвива всеки ден и се стреми да го погуби, както е казано: злодеят дебне праведника и се стреми да го погуби. И ако Бог не помагаше на човека, той не би могъл да се справи с това, както е казано: Бог няма да го остави в неговите ръце“ (Кидушин 30б). И вече мъдреците на служението ни обясниха, че човек не може да заслужи помощта на Бога в небесните дела, ако не направи това, което се изисква от него, влагайки всички свои усилия.
Следвайки това обяснение, можем да разберем думите на мъдреците: „Мъдреците учат: „Кой ще даде, за да бъде такова сърцето им…?“ — казал Моше на Израил: неблагодарни сте, синове мои, неблагодарни. Когато Светият, благословен Той, казал: „Кой ще даде, за да бъде такова сърцето им?“ — вие трябваше да отговорите: „Ти дай!““ (Авода Зара 5а). Такава молба не противоречи на свободния избор, но те по своя свободен избор можеха да поискат такава помощ от Небесата. Но вътре в сърцата им имаше неблагодарност.
Човекът е предводител на творението
Както знаем и това е свързано с трудността, породена от идеята за свобода на избора, действията на човека оказват влияние върху цялото творение, както положително, така и отрицателно. Трудното за разбиране е, че не е ясно как е възможно човек да развали плана на цялото творение, като попречи на волята на Създателя да го доведе до неговото коригиране?!
Но такъв ход на събитията, разбира се, е предвиден от Твореца още в самото начало на сътворението: „От началото на сътворението на света Светият, благословен да бъде, гледаше на делата на праведните и на действията на грешниците и за това се казва (Теилим 1): „Защото Господ знае пътя на праведните…“. “Земята беше безформена и празна” – такива са делата на злодеите, “И рече Бог: да бъде светлина!” – това са делата на праведните. Как можем да разберем чии дела са Му угодни, тези или онези? Казано е: „И видя Бог светлината, че е добра” – което означава, че делата на праведните Му бяха угодни, но делата на злодеите не бяха угодни… От началото на сътворението на света, Светият, благословен да бъде Той, погледна Храма: възстановен, след това разрушен и след това възстановен: „В началото Бог сътвори“ – тук е възстановен, както казва пророкът (Исая 51): „Той се разпростря небесата и основа земята”, “Земята беше безформена и празна” – тук е унищожен, както казва пророкът (Йирмея 4): “Видях земята и ето, тя беше безформена и пуста”, “И Бог каза : нека бъде светлина” – тук отново е възстановен и украсен в идните дни, точно както каза пророкът (там): „Защото, ето, тъмнината покри земята…” (Брейшит Раба 2:5) .
Тези думи са трудни за разбиране: „Как да разбера чии дела са Му угодни?“ Но отговорът вече се съдържа във въпроса. Абсолютно вярно е, че човек не може да развали плана на Създателя за целта на сътворението. Откровението на Неговата слава и Неговото единство ще се случи във всеки случай. Но това откровение може да бъде или чрез пътя на праведните, светлината, която техните действия излъчват, действията на съучастниците в това разкритие, или може би чрез злодеите, присъдата над тях, където те ще бъдат осъдени на бедствие. Всички пътища и всички възможности са били подготвени от самото начало и от древни времена.
И още повече, може да се помисли, че тъй като целта на разкриването в бъдещето е разкриването на единството, а възвишеността на това разкриване се състои в превръщането на злото в добро, в светлината, която ще засвети от тъмнината, е напълно възможно делата на злодеите да са угодни на Бога, защото от тъмната пропаст на техните престъпления ще засвети светлината на изправлението и единството. Но мидрашът обяснява, че това не е така, че на Бога е угодно разкриването, което се случва по пътя на праведниците.
Всевишният, Всеблагият, разбира се, желае делата на праведниците и дори им е дал дял и награда в това разкриване, което във всеки случай ще настъпи.
Все пак е важно внимателно да разгледаме силата на човека, която произтича от факта, че той притежава свободна воля и която е способна да води всички създания по един от двата пътя.
Свободен избор
Ако обърнем внимание на общото в аргументите на тези, които отричат свободната воля, ще открием едно твърдение: самата възможност за свободен избор противоречи на естественото устройство на цялата заобикаляща действителност — неотменимостта на предопределението на Създателя, системата от звезди и планети, които отговарят за съдбата, както и природата и характера на човека, които се предават по наследство.
Особено важно е да се замислим: „Откъде човек ще вземе силата да запълни своите недостатъци, след като е създаден с несъвършенства?“ Невъзможно е затворник сам да се освободи от затвора си, каква сила може да има човек, за да се възвиси и да промени самия себе си? И още, откъде идва същата тази сила, отнасяща се до цялото мироздание, за да го промени и доведе до съвършено изправление?
Това може да бъде само върховна божествена сила, която се дава на човека въз основа на образа на Бога, който определя неговата същност.
Тази идея е „едно от върховните достойнства, дадени на човека“ и за това достойнство е казано: „като един от нас“, и трябва да се замислим върху тази висока тайна.
Има още една идея, която трябва да се изясни, а именно, че не всеки човек осъществява избор, и дори тези, които го правят, не го правят през цялото време и не във всяко свое действие. Тук трябва да си спомним за това задължение, което се отнася до целта на сътворението на човека и съответства на неговото високо ниво: да бъде избиращият.
Тези идеи ще разгледаме в следващите глави.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com