За сравнението на изпитанията, изпратени на Авраам и Йов
Авраам и Йов в техните изпитания
Мъдреците сравняват образите на Авраам и Йов:
„Казаното за Йов надвишава казаното за Авраам, защото за Авраам е казано: „Засега знам, че се боиш от Бога“, а за Йов е казано: „Непорочен и честен човек, боещ се от Бога и отбягващ злото ”” (Бавли, Бава Батра 15b).
„„Направих завет с очите си, защо ще гледам девицата“ – каза Рава за това: прах е в устата на Йов, защото той говори за чужда жена, а Авраам дори не погледна жена си, тъй като се казва: „Ето, разбрах, аз, че си красива жена“ означава, че първоначално не е знаел за това“ (пак там, 16а).
Мъдреците ни разкриват, че цялото изпитание на Йов е било да покаже, че нивото му е далеч от това на нашия праотец Авраам: „Равин Леви каза: Сатана и Пнина действаха в името на Небето: Сатана видя, че Бог е склонен да направи добро на Йов , и каза: нека любовта на Авраам не бъде забравена” (пак там).
И когато Йов падна в изпитанието си, Създателят каза за него: „Който говори в тъмнината неразумни думи” – „Така каза Светият, благословен да е Той: Кой е този който говори в тъмнината, той разваля с думите си и многото си речи това, което написах за него „непорочен и праведен човек” в началото на книгата, за да бъде наречено името Ми на него, но той дойде, помрачи и развали това, което бях замислил с многословието си, и Йов Му отговори: „ Кой крие замисъла” (Йов гл. 42) – само ако знаех, че аз съм Твоят план, нямаше да говоря много. Създателят му отговори: Дори Авраам не знаеше, но той издържа на всичките десет изпитания” (Йов 38:2, виж Раши там).
Тази тема изисква размисъл върху това как изпитанието на Авраам се сравнява с изпитанието на Йов.
Авраам, който Ме обича
„Но ти, Израел, слуго Мой Якове, когото избрах, ти си потомството на Авраам, който ме обича“ (Йешаяу 41:8).
„Въпреки това, фактът, че той направи това след няколко дни като получи тази заповед, беше акт със смисъл, наистина обмислен, изследван по заповед на Бог, любов към Него и страхопочитание към Него. И на друго не бива да се обръща внимание или да се удивляваме, защото нашият праотец Авраам не бързаше да заколи Исаак от страх пред Бога да не го убие или погуби, а само за да разпространи между хората това, което трябва да се направи в името на любовта към Бога и страха от Него, а не от сметка за получаване на награда или страх от наказание – както сме обяснявали на много места.
И ангелът му каза: „Сега знам, че се страхуваш от Бога” – тоест, че чрез този акт, в който ти напълно си наречен „боящ се от Бога”, хората ще разберат каква е границата на благоговението пред Бога ” (Море Навухим, част 3, гл. 24).
Йов, както е обяснено от Рабан Йоханан бен Закай (Сота 27b), служи само от страх. И както цитирахме по-горе: Йов се страхуваше да не загуби своя уреден живот.
„И това е абсолютно сигурно, че тази любов не трябва да бъде любов, която зависи от нещо странично. Тоест, да обича Бог, защото Той му носи полза, дава му богатство, изпраща му успех. Но това трябва да бъде любовта на сина към баща му, тоест абсолютно естествената любов, когато самата природа на сина го заставя и принуждава да обича баща си. Както казва Писанието: „Той е твой баща и твой създател“ и изпитанието на тази любов се провежда в часа на потисничество и беда, и затова мъдреците са казали: „И ще възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа – това означава, дори когато той отнеме душата ти, и цялата ти сила, тоест цялото ти имущество” (Месилат Йешарим гл. 19).
Но дори според равин Джошуа бен Уркин (пак там), че Йов е служил от любов, между него и Авраам има огромна пропаст и това също следва от думите на Рамбам по-горе. Но нека първо цитираме думите на Рамхал за служенето от страдание:
Радвай се на страданието
„Но за да не се превърне страданието и притеснението в трудност и пречка за любовта, човек трябва да си даде два отговора: единият отговор е достъпен за всички, а вторият – само за мъдреци с дълбок интелект. Един от отговорите е, че всичко, което Небето прави, е направено за добро (Берахот 60), тоест дори онези страдания и притеснения, които той вижда като проблеми, всъщност са истинско добро, точно като лекар, който отрязва развалена плът или дори орган, така че останалата част от тялото да се възстанови и не умре и въпреки че това действие на пръв поглед изглежда като жестокост, всъщност е милост, за да се направи добро на човека, в резултат на това и пациентът няма да спре да обича лекаря заради това действие, а напротив ще увеличи любовта си към него. И тук, когато човек разсъждава върху факта, че всичко, което Бог му прави, е направено за добро, независимо дали се отнася до тялото му или имуществото му, и дори да не вижда или разбира как е за негово добро, всичко без съмнение, е за негово добро и затова любовта му няма да отслабне поради някакво притеснение или скръб, а само ще стане по-силна и непрекъснато ще расте в него” (пак там).
Това беше възгледът на Йов за страданието. И когато страданието му се увеличи, а той не видя в него никакъв смисъл, нито за да изкупи греховете си, нито за да коригира пътя си, той започна да отхвърля вярата в Създателя. Възгледът, че няма страдание без грях и че не трябва да се приписва беззаконие на Всемогъщия, сякаш Той може да накара човек да страда, за да му даде полза в резултат на това, не е прието от Йов, за което той говори навсякъде в цялата книга.
Йов търсеше смисъл на своето страдание и когато не го намери, стигна до отричане на вярата в индивидуалния надзор.
„Обаче тези, които имат истинско знание, не се нуждаят дори от такова обяснение, тъй като те изобщо не обръщат внимание на себе си, но цялата им молитва е само за увеличаване на славата на Господа и да Му доставят удоволствие, и колкото по-силни са препятствията които им пречат и колкото повече сили им трябват, за да ги премахнат, толкова по-силно ще бъде сърцето им и ще се радват на възможността да покажат силата на вярата си, като военачалник, белязан от смелост, който винаги избира най-трудната битка за себе си, за да покаже силата си, удържайки победа, и това знае всеки любящ човек, той се радва, когато има възможност да покаже на любимата си докъде се простира силата на неговата любов” ( Рамхал, там).
Който обича Бога, не търси обяснение за своето страдание, но вижда в него възможност да изрази любовта си към Твореца. Това беше нивото на нашия праотец Авраам, който издържа на всичките десет изпитания, „Авраам, който Ме обича“.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com