Дори тайните на самата природа, нейното поведение във всичките й проявления не могат да бъдат разбрани от човека и още повече човекът не може да разбере пътя на нейното възникване.
Божието откровение към Йов – моралът на книгата
«Когато Иов постигна онази светлина на мъдростта, която му донесе Елиу, той се покая и призна правотата на неговите думи, осъзнавайки каква е целта на постижението: че човек не може да познае мъдростта на Бога и дълбочината на Неговото управление над творението.
И наистина, дори тайните на самата природа и нейното поведение във всичките и проявления са извън способностите на човека да ги постигне, а още повече, човек не може да познае начина, по който тя е възникнала. Ако е така, как тогава може човек да познае пътищата на управлението на нейния Създател? На човек му остава само да признае справедливостта на Божия съд и да оправдае Неговото управление. Да се радва на откровенията на вечността, на които е удостоен, които са най-висшите постижения, и да се наслаждава на единението с Твореца.
След като осъзна всичко това, Иов беше удостоен да се издигне на ново ниво и да достигне нивото на пророчеството.
Фактът, че откровението на Твореца към Иов на този етап потвърждава, че отговорът на Елиу е правилен и съдържанието на Божиите слова съответства на тези идеи.
И ето как Рамбам вижда морала в тази книга: „В това и беше целта на книгата: да научи тази основа на вярата, да подтикне човека да извлече урок от природните явления, за да не остане у него изкушението да си представя, че знанието на Бога е подобно на нашето знание, или че Неговите намерения, надзор и управление са подобни на нашите намерения, надзор и управление. И когато човек осъзнае това, ще му бъде лесно да понася всичко, което му се случва, и нищо от това, което му се случва, няма да увеличи съмненията му в Бога: знае ли Той за човека или не, надзирава ли Бог над него или го оставя? Но само ще увеличи любовта му към Него, както е казано в края на това пророчество: „Затова презрях и съжалявам в праха и пепелта“, и както нашите мъдреци обяснили: „Действат от любов и се радват на страданията“» (Морé Невухим част 3, глава 23).
Прекратяването на страданията на Иов и връщането му към предишния живот свидетелства за това, че именно единението с Твореца, което той постигна в резултат на своето постижение, привлича надзора и охраната на Всевишния.
Фактът, че думите на Елиу предхождат Божиите думи, свидетелства за това, че човек е способен да достигне това ниво и да бъде удостоен с висшето единение: постигането на пророчество.
В заключение
Днес живеем в свят, лишен от пророчество, лишен от небесни откровения. Но дори и в тази тъма има проблясъци на светлина. Човек, който умее да се вслушва, вижда в тях откровения на Небето. Понякога това могат да бъдат вътрешни прозрения, понякога постижения, резултат от изучаването, понякога това са уроци по морал, които самият живот му преподава. За вярващия човек всички те са посланици на Твореца, които осветяват тъмнината на неговия живот, напътстват го, учат го на морал и знание за Бога. Той усеща, че милосърдният Баща го ръководи и наставлява по истинския път. Разбира тези намеци, които касаят неговия вътрешен свят и особеностите на неговия характер, нюансите на неговите чувства. Той изпитва благодарност, изучавайки Тора и получавайки нови постижения, осъзнавайки, че тяхната цел е да го издигнат и зарадват, а също така да го насочат към разширяване на мисълта в постигането на Твореца.
Този, който умее да цени тези моменти на просветление, да се радва и да се наслаждава на тях, като по този начин възвисява живота си, бива удостоен с тяхната помощ с близост до Господа, в която се състои тяхната цел и е достатъчно мъдър намек. Вярващият вижда в тези озарения проявления на индивидуалния надзор, те му носят радост в живота в единение със Създателя.
Но този, който се задоволява с плътските дела и телесните страсти, изпълващи живота му с безкрайна суета, не е способен да чуе тези намеци. Той има много оплаквания за липсата на надзор в живота си. За този неразумен човек намекът е недостатъчен; само страданията могат да го изведат от тъмнината на плътта и последствията й, да премахнат запушването на сърцето му, да го издигнат към истинския духовен живот.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com