За нравствените качества на обикновен човек, праведник и ангел.
Усъвършенстване на нравствените качества
Следва да се замислим как може да се разбере, че нравственото съвършенство не е това съвършенство, което е угодно на Бога. В крайна сметка, е известно колко много нашите мъдреци говорят за нравствеността, въпреки че няма конкретни заповеди, предписания и забрани, които да са пряко свързани с чертите на характера.
Но ето че самият Рамбам посочва темата за личните качества: „Защото Аз, Господ, творя благо, съд и справедливост на земята“. И след това завършва с думите: „Защото тях пожелах Аз, каза Господ“. Тоест, Аз искам, казва Бог, да излъчвате „Добро, съд и справедливост на земята“, както пояснихме, когато говорихме за тринадесетте качества на милосърдието на Бога. Защото целта е уподобяването на тях и следването им. Ако е така, този стих трябва да се разбира така: съвършенството на човека, за което той наистина заслужава похвала, е разбирането и познанието на Бога, доколкото е по силите му да знае за надзора Му над създанията, на които Той дава съществуване и ги ръководи. Да разбира какъв е този надзор и да следва, притежавайки това знание, такива пътища, в които той ще се стреми винаги да твори добро, съд и справедливост — за да може и в действията си да бъде подобен на Бога — както сме казали многократно в това съчинение“ (там също).
Ако е така, то без съмнение, усъвършенстването на личните качества е свързано с целите на човешкия живот, но при условие, че това става във формата на следване на Божиите пътища. „Да се уподобяваш на тях и да ги следваш“. Ако е така, то без „разбирането и познанието на Бога“ не може да има никакво нравствено усъвършенстване. „Защото съвършенството на човека, за което той наистина заслужава похвала, е да достигне до познанието на Бога според силите си, да знае за Неговия надзор над създанията и ръководството им, какви са те, и да следва това знание по такива пътища, в които той ще се стреми винаги да твори добро, съд и справедливост — за да се уподоби на Бога и в действията си.“
Това е целта на човешкия живот: „И ходи по Неговите пътища“.
„Така научихме тълкуването на тази заповед: както Той се нарича милостив, така и ти бъди милостив; както Той се нарича милосърден, така и ти бъди милосърден; както Той се нарича свят, така и ти бъди свят, и по този начин пророците наричаха Бога с всички тези имена: дълготърпелив и благодатен, праведен и честен, непорочен, могъщ и силен и т.н., за да съобщят на хората, че това са добри и честни пътища, и човек е длъжен да се държи съгласно тях и да се уподобява на Твореца според силите си.“ (Рамбам, Закони за нравите 1:7).
Съвършенството на Йов
«И най-удивителното в тази история е, че не е нарекъл Иов мъдър и не е казал „мъдър човек“ или „разумен“, или „разбиращ“, а го е описал като съвършен в нравите и честността на постъпките си, тъй като, ако беше мъдър, страданията му не биха го довели до съмнение, както ще бъде разяснено по-нататък» (Морé Невухим част 3, глава 22). Ако беше мъдър, страданията не биха го накарали да остави вярата си.
Въпреки това, нравствените качества на Иов също не можеха да бъдат съвършени без познание на Твореца чрез мъдрост. Целта на страданията му беше да го издигне до нивото на „разбиране и познание за Мен“.
„Но той каза всичко това, защото нямаше мъдрост и знаеше Бога само по предание, както го знаят много хора, изповядващи различни религии. Но когато позна Бога истински, той разпозна, че истинското преуспяване, което е знание за Бога, е достъпно за всеки, без съмнение, който Го познава, и нито едно от тези страдания не може да смути сърцето му“ (там).
Животът на Иов, както е описан в Писанията и от мъдреците, представляваше апогея на съвършенството на стремежите на човека в земния живот. Духовният покой трябваше да изпълва съществото му. Но Иов живееше в постоянен страх, че може да загуби нещо от това, което има в този свят. Дори жертвите, които той принасяше, ако синовете му бяха съгрешили, произтичаха от същия страх, че могат да загубят благоденствието си в този свят заради греха си. Това свидетелства, както обяснява Рамбам, че Иов виждаше истинския успех в изпълнението на стремежите си в живота на този свят. Трябва да се разбере, че този недостатък на Иов е свързан не само с интелекта, а резултатът му е невъзможността за истинско единение с Твореца, тъй като, както обяснихме, говорейки за това единение, то се придобива само в резултат на служението на Всевишния чисто заради самото служение, без примеси от други стремежи и желания, само заради познанието на Истината — волята на Твореца — и изпълнението ѝ.
И наистина, ако изпитанието на Иов идва от Сатана, това е сигурен знак, че обвинението на Сатана беше уместно, т.е. в Иов имаше някакъв греховен недостатък.
„Но Иов наистина смяташе, че това, което се счита за успех — здраве, богатство, деца — е крайната цел на живота. Защото не познаваше още Бога чрез разума и затова пребиваваше в тази обърканост и казваше тези речи. И в това е смисълът на казаното от него: „Досега чух за Тебе с ухото си; но сега окото ми Те вижда. Затова се отвръщам и се разкайвам в праха и пепелта.“ — тук се има предвид, че се е отвратил от това, което преди това е желал толкова страстно, и съжалява, че седи в праха и пепелта, както е казано: „и той седи в пепелта“. Поради тези последни думи, указващи на постигането на Истината, в крайна сметка се казва за него: „Защото не говорихте за Мен така вярно, както рабът Ми Иов“ (там също).
Оттук можем да преминем към думите на Елиу, но преди това трябва да предвидим обяснението на някои детайли в учението на Рамбам.
Ангел
«Често виждаме, че мъдреците казват: „Ангел, който е назначен да отговаря за това и това“ — защото всяка сила, която Бог е назначил да бъде отговорна за определена тема, се нарича „ангел, назначен за тази работа“. И е написано в Мидраш Коелет: „Когато човек спи, душата му говори на ангела, а ангелът е херувим“ — ето тук е обяснено на този, който разбира и осъзнава, че силата на въображението също се нарича „ангел“, а силата на разума се нарича „херувим“» (Морé Невухим част 2, глава 6).
Херувим
«Замествайки думата „хайот“ с думата „херувим“, пророкът ни съобщава, че „хайот“, за които се говори първо, също са „ангели“ — тоест, „херувими“. Казано е: „И когато херувимите тръгнат, ще тръгнат след тях и колелата, и когато херувимите повдигнат крилата си, за да се издигнат над земята, колелата няма да се отдалечат от тях“» (Морé Невухим част 3, глава 3).
Получава се, че ангел, изпратен към хората, може да бъде назначен да отговаря за някаква тема, а може да бъде и просветление на разума, което Бог е изпратил с тази цел. Разбери това както трябва.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com