Книгата на Йов е написана, за да представи различни възгледи по темата за надзора и, разбира се, да ни представи истинския възглед за него – възгледа на нашата Тора.
В тази глава ще представим накратко и по същество основните тълкувания, които Рамбам и Рамбан ни предадоха по отношение на възгледите, представени в тази книга по темата за надзора.
Тълкуване на Рамбам
Както вече цитирахме по-горе, Рамбам обяснява, че книгата на Йов е написана, за да представи различни възгледи по темата за надзора и, разбира се, да ни представи истински възглед за него – възгледът на нашата Тора. Основата за представяне на тези възгледи е историята на Йов.
„И удивителното в тази история е фактът, че Йов не е описан като мъдър човек и не е казано: „мъдър човек“ или „разумен“ или „разбиращ“, но той е описан като морално съвършенство и праведност на действията. И това е така, защото ако беше „мъдър“, той нямаше да се смути от съмнения относно това, което се случва с него, както ще обясним по-късно“ (Море Невухим, част 3, глава 22).
Удивително нещо, за което Писанието намеква, че не нарича Йов мъдър, а само съвършен морално и в действията, че ако имаше величие в мъдростта, тогава сполетялите го беди нямаше да го накарат да се усъмни във вярата си (и още повече към вероотстъпничество), но напротив, тези изпитания биха го издигнали на нова висота и дори до нивото на пророчеството – което той достигна след съвета на Елиу. Тази основа е важна за разбирането на поведението на Йов и за разбиране на отговора на Елиу, който ще бъде обсъден по-късно.
Страданието на Йов
„И също така трябва да вземем предвид, че случилото се с Йов става според нивата на характерите на хората. Защото има хора, които не са толкова засегнати и сърцето им няма да се обърне от загубата на имущество и това ще бъде незначително събитие в техните очи, но те ще треперят при новината за смъртта на синовете си и ще загинат от вълнение. Има хора, които могат да понесат новината за смъртта на децата и няма да отслабнат от това, но ужаса от болката никой от чувстващите, не може да преодолее. И въпреки че всички хора, тоест тълпата, възхвалява Бога с езика си, наричайки Го справедлив и добър в онези дни, когато преуспяват и са в мир, или дори в момент на беди, които могат да понесат, но ако такива страданията ги настигат, които са описани в книгата на Йов, тогава някои от тях ще се оттеглят и ще започнат да вярват в липсата на ред в цялото мироздание, когато загубят имущество, а някои ще продължат да вярват в справедливостта на мировият ред, дори след като са преживели материална загуба, но ако раната от смъртта на децата го докосне, те няма да го търпят. Някои ще могат да издържат и няма да се смутят във вярата дори поради смъртта на децата си, но когато се стигне до физическата болка на тялото им, никой няма да може да устои, а ще започне да стене и да вика за несправедливостта, в сърцето си или с устните си” (пак там) .
Всичко това се съедини в страданието, което беше в изпитанието на Йов. Това са неприятности „според нивата на характерите на хората“, но за човек, който е съвършен в своята мъдрост и разбиране на Създателя, щастието и успехът в живота се състоят само от едно нещо: истинско единение със Създателя. И ако Йов беше велик в мъдростта и познанието за Бог, той щеше да остане във вярата си и да издържи тези изпитания. Йов стигна до това ниво едва след думите на Господа, отправени към него.
Донос на Сатаната
Рамбам, изследвайки тънкостите на формулировката на стиховете, обръща внимание на разликата между силата (ангелско ниво) на Сатана и другите сили (ангели – синове Божии), на които са дадени задачи като пратеници на Бог. Силата на Сатана – той също е злият принцип и е ангелът на смъртта – е производна сила, а не целева сама по себе си. Светият, благословен да бъде Той, не произвежда зло, но поради творенията, присъщи на света на материята, въображението и всякакви страсти, действителното зло се създава в света. Сатана е доносник, обвинител и носи страдание и смърт. Но той не е подчинен на духовната част – човешката душа.
Колкото повече човек се дистанцира от делата на плътта, колкото повече се прилепва към мъдростта и познава Създателя, толкова по-малко възможности има Сатана да го доминира, да смаже света му и да го въведе в съмнение във вярата му. Има и знание по тази тема, съдържащо се в думите на Елиу, за което ще говорим по-късно.
Думите на Йов
Страданието го доведе до отстъпничество от вярата в индивидуалния надзор и той започна да спори в полза на новия си възглед от факта, че праведните в света претърпяват подобни страдания като него, които го сполетяха без осъждение, защото той изобщо не съгреши, но също и за това, че в светът се вижда покоя на злодеите.
Причините за падението му в изпитанието на вярата, Рамбам вижда в това, че той не е бил мъдър в своите възгледи, а е вярвал в силата на преданието. Затова страданията са могли да го отведат от Бога. Въпреки това, когато Бог се обърнал към Елифаз и неговите приятели с думите: „Защото вие не говорихте за Мен толкова вярно, колкото Моят раб Йов,“ мъдреците са оправдали тези думи, казвайки: „Не се хваща човек за думите на страдащия“ — тоест, думите на Йов не се считат за грях, като се има предвид голямата болка, която той е изпитвал. Тези думи на мъдреците не са основното оправдание на Йов.
Причината обаче се крие в това, което сега ще ви кажа: а именно, че той изостави своя лъжлив възглед, който е пълно заблуждение, и че му беше дадено знамение в потвърждение на неговото заблуждение. Наистина, фактът, че такъв възглед е първото, което идва на ум на човек, и още повече след като го сполетят такива удари, а той знае, че не е съгрешил — в това няма никакво съмнение, и затова на Йов е приписан такъв възглед. Но той изказа всичко, което каза, в момент, когато не притежаваше мъдрост и познаваше Бога само чрез предание, както Го познават последователите на другите религии. Но когато позна Бога чрез истинско знание, той призна, че истинският успех, който е познанието на Бога, е достъпен за всеки, без съмнение, който Го познава — и никоя от тези беди няма да смути човека.
Йов смяташе, че това, което хората считат за успех, е и крайната цел — здраве, богатство и деца, защото не познаваше Бога чрез разумно изследване и затова беше в това объркване и изричаше тези думи. И това е, което се казва: „Слушал бях за Тебе с ухото си, а сега окото ми Те вижда, затова презрях и съжалявам в прах и пепел“ — смисълът на тези думи, в съответствие с темата, е: „затова презрях“ всичко, което страстно желаех, и съжалявам, че се намирам сред прах и пепел — както се споменаваше по-рано: „и той седеше в пепелта“. И заради тези последни думи, които показват истинско прозрение, след тях се казва: „защото вие не говорихте за Мен вярно, както Моят раб Йов“ (там).
Авторът на Икарим и Малбим коментира по подобен начин, казвайки, че Йов е служил на Бога от страх и за да не загуби добрия си живот, а неговият тест е дали ще служи на Бога от любов в момента на страдание.
Възгледи за надзора
Рамбам дава пет гледни точки по въпроса за надзора и ги свързва с идеите, изразени от Йов и неговите приятели.
Първото мнение принадлежи на Аристотел и се състои в това, че надзорът се отнася само за вечните сфери и планети, както и за видовете същества в подлунния свят, но не и за всеки отделен индивид, дори сред хората. Йов възприе това мнение, след като го сполетяха тези страдания.
Второто мнение принадлежи на мутазилитите, които твърдят, че индивидуалният надзор се отнася за всички същества, включително животните, и че тях също ги очаква награда в бъдещия свят. Бедствията, които сполетяват праведника, имат за цел да увеличат неговата награда в бъдещето. Този възглед беше изразен чрез Билдад а-Шухи.
Третото мнение съответства на възгледите на сектата „ашария“, които твърдят, че всичко, което се случва в света, съответства на волята на Твореца, и че човек изобщо няма никаква свобода на избор. Спазването на заповедите или отклонението от тяхното изпълнение няма никакво влияние върху съдбата на човека. Всичко се случва само по абсолютното установено от Бога в Неговата непостижима мъдрост, и не е възможно да се разбере целта на случващото се. Възможно е праведникът да страда, както и злодеят, и човек няма знание за волята на Твореца. Този възглед беше изразен чрез думите на Цофар а-Наамати.
Четвъртото мнение е възгледа на нашата Тора, че човекът притежава свободна воля и е единственият, спрямо когото съществува индивидуален надзор. При останалите творения надзорът се осъществява само спрямо вида. Всичко, което се случва с човека, е резултат от справедлив съд, съобразно неговите дела, но ние не знаем цялата дълбочина на съда и праведността на пътищата на Господа, благословен да бъде Той. Но това е нашата вяра, че Той е верен Бог и в Него няма никаква неправда. Този възглед беше изразен чрез думите на Елифаз а-Теймани.
Новостта, която е съобщена в думите на Елиу, Рамбам определя като велика загадка, скрита и тайнствена в неговите думи, които при първо разглеждане изглеждат като несъдържащи нищо ново. Ще говорим за това в следващата глава.
Тълкуване на Рамбан
Йов служил на Бога от любов, но обвинението на Сатана беше, че всичко това имало сила само докато Йов се намирал в пълно благоденствие и покой във всичките си дела, и че трябва да бъде изпитан чрез страдания, за да се види дали и тогава ще остане в своята непорочност.
Когато го сполетяха тези страдания, Йов, знаейки, че е съвършен праведник, отхвърли вярата в индивидуалния надзор над човека, защото не може да се приписва на Бога неправда. Той започна да твърди, че надзорът (както и над останалите животни) се отнася само до запазването на вида, а всичко, което се случва в човешкия живот, се определя от съчетанията на звездите и планетите, които упражняват този надзор. Йов познаваше имената на Бога като „Елоим“ (Всесилен) и „Аднут“ (Господин), но не познаваше Четирибуквеното Име (Източник на всяко битие), което не му беше разкрито и не беше предадено от неговите предци, тъй като то се открива едва чрез Моше Рабейну, и едва след своето покаяние Йов се удостои с Откровението на Бога чрез това име.
Отговорът на Елифаз: Надзорът принадлежи единствено на Бога. Благоденствието на злодеите е временно; те могат да загинат в един миг. Страданията на праведника са следствие на справедлив съд, който го изтезава за негово благо, за да му даде добро възнаграждение в края.
Отговорът на Йов: Той се съгласява, че всичко идва от Твореца, и се оправдава с това, че и преди да го сполетят страданията, е вярвал така, но не е в състояние да чака, докато тези страдания отминат и той получи благо. Той би предпочел Бог да го лиши от живот. Какво е човек и неговите грехове, че Всевишният го наказва за тях? Достатъчно би било и страданието на смъртта.
Отговорът на Билдад: Той започва да обвинява Йов, че тези бедствия са го сполетели заради неговия грях и за греховете на неговите синове, защото Бог наказва само по справедлив съд.
Отговорът на Йов: Йов се утвърждава в своя аргумент, че никога не е съгрешавал, което означава, че неговите страдания със сигурност не произхождат от Твореца, защото Той не надзирава всеки човек поотделно, а само вида като цяло. И ако тези страдания са свързани с изпитание, защо на Всезнаещият Бог изобщо му е необходимо да изпитва някого?
Отговорът на Цофар: Спокойствието на злодеите не представлява труден проблем, тъй като е свързано с благостта на Твореца, който е дълготърпелив към тях. Що се отнася до страданията на праведниците, той подкрепя мнението на своите приятели, че те са заради техните грехове и по справедлив съд.
В останалите повторения на техните отговори, казва Рамбан, няма нищо ново.
Докато не се появява Елиу, който притежава пророческа мъдрост и отговаря на централния въпрос на тази книга, който ще разгледаме в следващата глава.
Малбим в своя коментар върху книгата Йов пространно обяснява всеки отговор, като пояснява вероучителните позиции, изразени от приятелите на Йов, че не бива да се приписва на Бога толкова голяма неправда, като предаването на управлението на света в ръцете на планетите и съзвездията. Той също така разкрива темата за знанието на Бога за индивидите и как това знание не води до промяна в Него, темата за всеведението и свободата на избора. Всеки, който иска да разшири своите знания, нека потърси там. Основните възгледи представихме тук.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com