Ако няма страдание без осъждение, то тогава как да разбираме книгата на Йов? Има ли страдание без осъждение и страдание без грях?
Книга на Йов – за какво става въпрос? Позицията на Рамбам
Ако няма страдание без осъждение, тогава става трудно да се разбере тезата на книгата Йов относно страданието.
Отговаряйки на този въпрос, Рамбам дава определение: „Основният сюжет, по който възгледите на героите в книгата се разминават, е, че най-големият и най-болезнен удар падна върху човека, който беше най-честният и праведен от всички“ (там , глава 23).
Според Рамбам цялата идея на книгата на Йов е да се обсъди този въпрос: как да разберем страданието на човек, за когото се смята, че изобщо не е съгрешил.
„И изглежда от думите на учителя, блажена му памет, че той изобщо не е имал затруднения с въпроса за злодея, не когото е добре, тъй като това идва от качеството на добротата на Светия , благословено да е името Му. Но основното съмнение се крие във въпроса за праведника, на който е зле; и тук той обясни, че самото съществуване на света се съдържа в „светът е построен въз основа на благодеянието“, а онези нещастия, които се случват в света, имат източник в самите хора, а праведният човек загива с присъда, защото смъртта е изпратен за грях и страданието за престъпления. И това е истината, имайки предвид това, което написахме и загатнахме по-горе, и благословен е този, който знае истинската присъда и праведния Съдия” (Рамбан, Шаар а-гмул).
Според Рамбам страданието на Йов също идва в резултат на справедлив процес, въпреки че на пръв поглед може да изглежда, че Йов не е съгрешил в нищо.
Позицията на Рамбан
„Има сред нашите учители такива, които вярват (това е мнението на равин Меир в бараита, който цитирахме по-горе), че въпреки че тези принципи наистина са такива, каквито ги намираме, и някои хора попадат под тяхното осъждане, все още има съвършени праведни хора, които изпитват страдание не в резултат на действието на тези принципи и съвършени злодеи, пребиваващи спокойно и тихо в света, и именно към тази категория принадлежат съветите на Йов, който страда напълно не за извършване на грях, както той мисли, и както беше казано за него чрез устата на Сатана, който изобщо не говори за нито един от греховете му, а само „бои ли се Йов от Бога безвъзмездно? …”, и ако кажем, че сме открили някаква вина в Йов, или започнем да търсим някаква уловка в делата му, въпросът на Йов пак засяга праведния, съвършен от всички страни, който е претърпял страдание, и е загинал в него и името му се заличи без вина от негова страна, как е възможно това в пътя Господен и няма отговор на такива думи според хората, а само от позицията на Всезнаещия Бог, благословен бъди Той.
Ето какво казаха за равин Акива (Бавли, Менахот 29b), че Всемогъщият го показа на Моше Рабейну в пророческо видение и Моше каза: „Господарю на света! Ти ми показа неговата Тора, покажи ми неговата награда. Видя, че плътта му се реже като в месарница. Каза: Господарю на света! Такава е Тора и това е наградата за нея?! Бог му отговори: Мълчи, защото това беше Моят план. В тази история мъдреците искали да подчертаят, че смъртта на равин Акива в тези страдания изобщо не е имала за цел да го очисти от няколко гряха, тъй като той е бил праведен човек през всичките си дни, но че тук има мистерия и това беше планът на Господа на плановете, благословен да бъде Той, такова беше Неговото желание и Неговата воля” – Шаар ха-гмул.
И същото важи за злодея, който се справя добре, Рамбан обяснява: „За тези злодеи, които отхвърлят Бог, казвайки: не е това Той, никога не заслужават добра награда, защото не са направили нищо добро от позицията на Бог“ (предговор към книгата Йов).
Според Рамбан въпросът относно праведния човек, който е зле, продължава да бъде актуален за онези, които вярват, че има страдание без грях (и такъв беше случаят с равин Акива), тъй като не може праведният човек да получи трапеза и в двата свята ? И Йов, защото той беше „праведен човек, съвършен от всички страни“, и тук виждаме несъответствие с позицията на Рамбам.
Същото важи и за злодея, който се чувства добре – говорим за този, който се отрича от самия Създател – такъв човек няма право на никаква награда дори за добрите дела, тук също има разминаване с позицията на Рамбам.
Задължение за изучаване на тези въпроси
Книгата Йов е написана, за да изясни отговорите на тези твърдения. Ще разгледаме тези теми в отделна глава, където ще обясним аргументите на Йов и отговорите на неговите приятели.
Но дори и след всички отговори, няма човек, който да познава напълно пътищата на Създателя и трябва само да има твърда вяра в справедливостта на Неговия съд и истинността на праведността на Благословения.
„И ако ни попитате: след като има мистерия в този съд и трябва да вярваме в праведността на истинския Съдия, благословен и възвишен е Той, защо ни притеснявате и ни указвате да изучаваме отговорите, които сме изтълкували и тайни на които са намекнали и не ни е достатъчно упованието, за което говорим накрая, че пред Него няма нито неправда, нито забрава, но че всичките Му дела са справедливи!?” – Рамбан изказва това твърдение, като посочва неговата погрешност от няколко страни:
„Това е твърдението на глупаците, които презират мъдростта, защото извличаме голяма полза от изучаването, за което говорихме, защото придобиваме мъдрост и познаваме Бог от Неговите пътища и дела.” Това е първата причина: дългът на човека е да научи и разбере начините на Създателя да управлява Своето творение. И както обяснихме, когато говорихме за първата от основите на вярата, това е целта на Създателя да се разкрие на Своите създания, така че те да узнаят волята Му от Неговото откровение в творението, такива са Неговите праведни и директни начини на управление . И това е целта на сътворението на човека: „Да ме разбере и познае“.
„И още, за да станем вярващи и уповаващи на вярата си в откритото и в тайното повече от другите, защото ще научим тайното от явното, ще познаем правдата на съда и справедливостта на закона, и това е задължение на всеки сътворен, който служи от любов и благоговение, да изследва в мисълта си справедливостта на закона и правдата на съда, доколкото е възможно за него, и това са пътищата на мъдреците, за които обяснихме, така че мисълта му да се успокои в тази тема и да му се яви истината за присъдата на Създателя в това, което го сполетява, и той да познае праведната присъда в това, което е скрито от него.“ Това е втората причина: чрез познаването на това, което може да се знае за пътищата на Господа, човек ще бъде възнаграден със съвършена вяра и съвършено доверие в праведното ръководство на Всевишния и ще научи тайното от очевидното, дори и в тези въпроси, които той няма възможност да проумее, и ще разбере справедливостта на присъдата на Създателя. И всичко това чрез постижение и ясно разбиране на принципа на Неговата необикновена благост и директността на Неговото вярно управление.
„И още повече след думите за мистерията, които споменахме, няма да оставят на човек никакво затруднение и той във всеки случай няма да намери достатъчен отговор, и ако иска да сложи край на мислите си в това, тогава той има право, защото това са отговорите, достатъчни за цялото управление на творението.“ Това е третата причина: познаването на тайните, разкрити чрез Елиу, представляват отговорът на въпроса за праведния човек, който е зле, и за нечестивия, който е добре, както ще бъде обяснено по-късно.
„И за всичко това Елиу каза: „Ще обърна погледа си в далечината и ще въздам правдност на моя Създател“, т.е. че той ще насочи мисълта си към границите на възможността за разбиране, за да даде обяснение и оправдание на божествения съд и след всичко това ще въздаде правда на своя Създател, благословен да бъде Той. Защото смисълът, който открива в своето разбиране, ще служи като доказателство за всичко далечно и тайно, защото Бог е праведен и делата Му са честни” – Рамбан, Шаар а-гмул.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com