Възможно ли е страданието да бъде изпратено на човек не за неговите грехове? Какво е мнението на законоучителите по този въпрос? По-подробно – мнението на Рамбам.
Страдание без грях
„Знай, че има някои от нашите учители, които оспорват този принцип“ (Бавли Шабат 55а). Има хора, които казват: няма смърт без грях и няма страдание без престъпление, но тези думи са отхвърлени в Гемара по отношение на смъртта без грях, тъй като има хора, които са умрели поради подстрекателството на древната змия, т.е. грехът на първия човек, който беше осъден за този грях на смърт както за своята, така и за своите потомци, подобно на казаното за Ели и неговия дом. Въпреки това, по отношение на невъзможността да страдание без престъпление, тези думи не бяха отхвърлени, но дори и да кажеш, че те се отхвърлят във всичко, тогава и смъртта, и страданието са свързани с греха на прародителя, като подбуждането на змията , за което възразяващите говориха, но няма смърт и страдание без никаква вина в света, и те казаха в трактата Брахот (6a): помолил Моше да му каже пътищата на Всевишния и му било дадено, както е казано: „Кажи ми пътищата си“, каза Моше на Създателя: “Господарю на света! Защо има праведник, на който е зле, и праведник, на който е добре, злодей, на който е зле, и злодей, на който е добре?” Светият, благословен да бъде Той, му отговори: “Праведникът, на който е добре, е а съвършен праведен човек. Праведник, който се чувства зле, е несъвършен праведен човек. Злодей, който се чувства добре, не е съвършен злодей. Злодей, който се чувства зле, е перфектен злодей. Това трябва да се разбира, както обяснихме по-горе, относно възмездието за няколко грехове в този свят, за да се изчистят напълно праведните и да се унищожат напълно нечестивите в следващия свят.
И също така казаха по различен начин за праведника, на когото е добре, че праведникът е син на праведник, а праведникът, на когото е зле, е праведник син на грешник и т.н. И те казаха в Гемара, че авторът на това твърдение спори с равин Меир, защото това е, което Тана учи от името на равин Меир: „Те не казаха на Моше този принцип, както е написано: „И Аз ще помилва когото помилувам, и ще пожалея, когото пожалея.” дори да не е достоен, тоест да не изглежда на хората достоен за милост, а това означава, че този принцип не е даден на човека за го знае” (пак там).
Това не е претенция, а израз на болка
„И така, в съответствие с първото мнение [че няма страдание без грях], има известно обяснение и разбираема причина за всичко и това, за което говорят и викат пророците, не е нищо повече от вик на болен човек, страдащ от болестта си, и говорейки за нейната тежест, той възкликва за тежестта на своето страдание и болка, как всичко това го е сполетяло и откъде да вземе сили да издържи това тежко страдание. Тоест, пророците питат Създателя, казвайки Му: Господарю на света, защо използваш този принцип, принуждавайки ни да прекарваме дните си в смут, докато злодеите, които посягат на Твоите светини, живеят в мир и спокойствие. Въпреки че знаят, че този принцип е Истина и присъдата е справедлива” (пак там).
Цар Давид посвети глава на тази тема в Теилим (гл. 73): „И в отговор на това псалмистът каза, след като се оплака от този принцип: „ А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми. Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.“, завършвайки тези думи с въпроса за злодея, на който е добре. И каза още за праведника, който се чувстваше зле: “Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях… Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си; Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.”
И отново той отговори на всички тези въпроси: „И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно; До като влязох в Божието светилище И тогава разбрах техният край..” Тоест, тези две съмнения бяха голяма трудност за неговата мисъл отначало, докато не издигна мисълта си до Божието светилище, тоест до това, което е посветил, приготвено за двата вида хора: праведните и злодейте, след това той разбра техния край и направи намек за бъдещия свят в стиха: „Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.“ и за отстраняването на злодейте от него в думите: „ Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси..” И всичко останало се казва за това” (пак там).
Отговорът, който успокои цар Давид в неговите съмнения, беше знанието за края на пътя на тези две групи хора: отхвърлянето на злодейте и живот в бъдещият свят за праведниците.
Това е мнението на Рамбам
Рамбам излага надълго и нашироко мненията на различни религиозни групи и философи по отношение на индивидуалния надзор и темата за страданието.
„Ние вярваме, че всичко, което се случва с хората, е в съответствие с принципа на справедливия процес и Бог – в Него няма неправда – няма да накаже никого от нас просто така, а само онези, които заслужават и които трябва да получат наказание. Това казва Тора на нашия учител Моше, че всичко следва справедливостта на съда. И това мнение е съзвучно с думите на нашите мъдреци, които са казали ясно: няма смърт без грях и няма страдание без престъпление. И пак казаха: с каквато мярка мери човек, с такава му се мери. Това са думите на Мишна. И също казват на много други места, че справедливият съд е задължително присъщ на Твореца, блажен е Този, който възнаграждава своя слуга за всичко, което е направил в чистота и истина, дори и да не е получил тази заповед от пророка. И който наказва човек за всяко негово престъпление, дори ако му е забранено да прави такова нещо директно, защото това е нещо, което разумът намира за достойно и предупреждава да не се нарушава тази забрана, т.е. забраната на грабежи и кражби. Те казаха: „Благословен да е Светият, не оставящ нито едно създание ненаградено.“ И още: „Всеки казващ: Светият, благословен да е Той, не обръща внимание на престъпленията, да погине вътрешността му. Но Той е търпелив и след това търси своето.” И казаха: „Този, на когото е заповядано и го прави, не е като този, който прави и не му е заповядано”, обяснявайки, че този, на когото не е заповядано, въпреки това получава награда за изпълнението си. И в съответствие с този принцип следват всички думи на мъдреците” (Море Невухим, част 3, глава 17)..
Тук Рамбам засяга мнението, че има страдание без грях, за да се увеличи наградата на праведните в бъдещия свят, и той отхвърля това мнение: „В думите на мъдреците има допълнение, което няма аналог в Тора – и това е поговорката на някои от тях: „страдание от любов“ – тоест според това мнение е възможно човек да бъде застигнат от удари, без да бъде предшестван от престъпление – но за да се увеличи благословията за него. Това е мнението на ислямската школа на мутазилитите. Но няма стих в Тора, от който да следва това” (там).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com