Познание за вярата 42. Книга на Йов. Праведният желае изпитания

За праведния страданието не се явява такова.

Праведният желае изпитания

Нека цитираме тук думите на Рамхал, които се отнасят до отношението на самия праведник към изпитанието и те ще бъдат допълнение към думите на Рамбан: „Така, че неприятностите и притесненията да не станат трудности и пречки за Божията любов, човек трябва да си даде два отговора: единият отговор е подходящ за всеки, а вторият е за мъдреци, които имат дълбоко познание. Първият отговор: „Всичко, което Небето прави, е за добро“ (Брахот 60), тоест дори страданието от притеснението, което изглежда зло за човек, всъщност е истинско добро, като лекар, който отрязва плът или орган, който се е влошил така че останалата част от тялото да остане здрава и да не умре, въпреки че действието изглежда като жестокост, всъщност това е истинска милост, така че по-късно да се чувства добре и човек не спира да обича лекаря поради това действие, напротив, той ще започне да го обича още повече, също и тук, когато човек се замисли върху факта, че всичко, което Бог му прави, го прави за добро, независимо дали се отнася до тялото му, до имуществото му и въпреки че той не вижда и не разбира как това е за негово добро, това без съмнение, е за негово добро, тогава любовта му към Бога няма да отслабне нито поради някакво притеснение, нито поради някакво нещастие, но нещо повече, тя ще пламне с по-голяма сила и непрекъснато само ще нараства.

Но тези, които имат истинско знание, дори нямат нужда от това обяснение, защото те изобщо не виждат себе си в центъра на случващото се, но цялата им молитва е затова славата на Всемогъщия да се увеличи и те да бъдат способни да Му доставят наслаждение и колкото повече препятствия ги сполетят и им трябва повече сила, за да ги премахнат, то сърцето им става по-силно и те ще се радват на възможността да покажат силата на своята вяра, точно като военен генерал, белязан със знаци на доблест, ще избере най-трудните битки, за да покаже силата си, като ги спечели, а също е известно че всеки любящ човек, ще се радва, ако има възможност да покаже на обекта на своята любов до какви висоти достига силата на неговите чувства” (Месилат Йешарим гл. 19).

Тъй като тези изпитания сполетяват само праведните, няма смисъл изобщо да се питаме за страданието, което ги съпътства, защото за праведния те не са никакво страдание, а напротив, той им се радва и ги желае.

За праведните изпитанията са качество на благодеяние

„Това качество се явява качеството на благодеяние, а не качество на отмъщение и причиняване на бедствия, защото Той изпитва онези, за които знае, че ще останат съвършени в този тест, за да увеличи наградата им, както казахме, и затова Авраам беше изпитани, така че да приеме тази велика служба и наградата му ще бъде вечна, както се казва: „Кълна се в себе си, каза Господ, защото ти извърши това дело…“, и затова децата на Израел бяха изпитани в пустинята, за да издържат трудностите на пътуването през пустинята и страха от това, което може да им се случи, в името на Всевишния и Неговата Тора, и да бъдат възнаградени за това, както се казва: „И помни през целия път, по който Господ, твоят Бог, те води тези четиридесет години в пустинята, за да те мъчи и изпита, за да узнае какво е в сърцето ти” и отново: „Спомних си добродетелта на твоята младост, любовта на твоя годеж, как Ме последва през пустинята, през незасятата земя. Оказва се, че това изпитание е качество на благодеяние, защото за него човек получава награда и името на Всевишния се възвисява благодарение на него, защото разкрива колко силна може да бъде любовта към Него и страхопочитанието към Него в сърцата на Неговите слуги колко усърдно изпълняват заповедите Му и вършат волята Му според волята си” (там Рамбан).

И същото значение, различно от разбирането на Рамбам, се вижда от Рамбан в теста за манната: „Също така, това, което се казва за манната: „Ето, Аз ви изпращам хляб от небето и хората ще излязат и ще събират храна всеки ден, за да ги изпитам дали ще следват Моето учение или не” – това изпитание за Израел е изключително проява на качеството на милосърдието, защото храната им се изпраща отделно за всеки ден и те излизат във великата и страшна пустиня, без никаква храна, уповавайки на Всевишния и Неговия пророк, ето какво е писано: „ Който те храни в пустинята с манна, храна която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, за да ти даде благо в последствие.“

Така получаваме отговора на нашия въпрос: мнението на Рамбан по никакъв начин не съвпада с „мнението на тълпата”, че страданието е нещастие в момента, за да даде добро в бъдещето: „и така, научихме, че изпитанието не е дадено с цел да подложи човек на страдание, което да го убие или да превърне живота му в чист срам и мъчение, лишавайки го от възможността да служи на Създателя и да изучава Неговата Тора, а това е безпокойство, резултатът от които е покой, и работа – в края на която има радост и умиротворение, още повече няма страдание в изпитанието, резултатът от което е изтриването на името и загубата на този свят, следователно не трябва да се бърка изпитанието със страданието, то не е нито страдание от любов, нито страдание на изкупление, а е само изобилна проява на качеството благодеяние” (пак там).

И все пак мнението на Рамбан изисква пояснение

Трябва внимателно да разгледаме двете изпитания, споменати в Тора – в крайна сметка, според Рамбан, тези изпитания са били предназначени за праведните, които, както знаем предварително, няма да се спънат в тях и целта им е да облагодетелстват онези, които им устоят.

В предисловието на следното: Рамбан там сам си задава въпрос от историята за изпитанието на цар Хезкияху, което не е издържал: „И ако ме попитате и кажете: в крайна сметка Хезкияху получи изпитание и не го издържа, както се казва: „А също и с посланиците на владетелите на Бавеля, изпратени при него да питат за знамението, което се случи на земята, Всевишният го остави, за да го изпита и да разкрие всичко, което беше в сърцето му“ (Диврей а-йамим II, 32:31) – на пръв поглед това наистина не съвпада с думите му по-горе!

Но Рамбан отговаря: „Всевишният никога не е изпитвал този праведник и не е искал от него нищо, но той е съгрешил по собствена воля“, и това е значението на думите: „Всевишният го остави, за да го изпита, ” т.е. не извърши чудо с него и не му помогна по този въпрос, като чудото, което направи с него в историята на Санхерив и излекуването от болестта му, но тук го остави на себе си, защото той съгреши след изцелението си , както е писано за него (пак там: 25): „Но Хезкияху не се отплати за извършеното му добро, защото сърцето му се надигна“, затова Светият, благословен да бъде Той, го остави в собствената си власт и сърцето му се повдигна и той се спъна, и това съответства на правилото: „Този, който отива да се оскверни, му позволяват и помагат на този, който отива да се очисти“ (Йома 38b, пак там.) .

Имайки предвид тези думи, нека помислим заизпитанието сманна

В края на краищата децата на Израел не преминаха изпитанието на манната и това е едно от десетте изпитания, за които беше постановена присъда върху поколението на пустинята, че няма да влязат в земята на Израел и според равин Акива, те дори нямат дял в бъдещия свят, следователно се оказва, че това изпитание не е било за тяхно добро!

Самият Рамбан обсъжда това изпитание: „И затова те изпитаха синовете на Израел в пустинята, за да се научат да издържат на трудностите на марша през пустинята и страха от това, което се случва там в името на Всевишния и Неговата Тора и ще получат награда за това, както се казва: „И помни целия път, по който Господ, твоят Бог, те води през тези четиридесет години в пустинята, за да те мъчи и изпита, за да узнае какво беше в твоето сърце”, а също и: „Спомних си доброто на младостта ти, годеждната ти любов, когато Ме последва в пустинята, през незасята земя”, излиза, че това изпитание е проява на качеството на доброто, защото човек получава награда за това” (пак там)

И трябва да се обясни, че има разлика между изпитание на един индивид и изпитание на целия народ на Израел. При изпитание на един, наградата трябва да бъде получена от този човек, защото иначе няма благодеяние и това не е проверка за добро. Въпреки това, в изпитанието на целия народ на Израел – в този случай, дори ако ползата се случва след поколения, но в него има общо благо за целия Израел, свързано с тяхната безопасност във вечността, това се счита за изпитание за добро . Ако е така, тогава въпреки че самото поколение на пустинята не се е възползвало от това изпитание, народът на Израел в историята на поколенията, тяхната заслуга за ходене в пустинята се счита за тяхно добро и ги защитава:„Спомних си доброто на младостта ти, годеждната ти любов, когато Ме последва в пустинята, през незасята земя”

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *