За принципите на Висшето управление на низшите светове и качествата на Създателя, с които Той осъществява това управление.
Възседнал на Небесата
„И за Него е казано: „Този, Който е възседнал на небесата, ти помага“ (Дварим 33:26), а думата „възседнал“ означава, че Всевишният е Владетелят, Водачът и Двигателят на небесното колело. А Рамбам пише в своята велика книга „Пътеводител на колебливите” в първа част, глава 70, следното: „Известно е, че оприличаването на Всевишния да седи като конник на небето е много необичайно. Защото този, който седи, е по-съвършен от това, на което седи. И като казваме „по“, ние само съкращаваме речта, тъй като ездачът изобщо не принадлежи към същия клас неща като обекта, върху който седи, а ездачът също е силата, която движи коня, където пожелае , и това е неговият инструмент, който той използва както си иска, при това самият ездач по никакъв начин не се смесва с коня и е напълно чист от него, тъй като той е външен за него. По същия начин Бог, благословено да бъде името Му, е Двигателят на горното колело, от движението на което се задвижва всичко останало, но Той е абсолютно отделен от него и не е силата в него.” И тълкувателите вече са казали: „Жилището на древния Бог” – че Бог е обиталището на света, а не светът е обиталище на Бога (Брешит Раба 68:9). И веднага добавиха: „Конят е придатък на ездача, а не ездачът е придатък на коня, както се казва: „Когато седнеш на конете Си, колесниците Ти са спасение” (Авакум 3:5) .” Това е тълкуването на стиха… Сега знайте и разберете съществуването на Първичния двигател” – Отговор „Минхат Кнат”, глава 5, Аба Мари, ученик на Рашба.
„Говорейки за характеристиките на Бог, пророкът споменава: „Когато седнеш на конете Си, колесниците Ти са спасение“ (Хавакук 3:5), а мъдреците учат: „Конят е придатък на ездача, а не ездачът е придатък на коня” (Берешит Раба 68:10) – и разберете това” (Рабейну Бахя на Дварим 4:7).
Защото колесницата показва, че Всевишният е отделен от всички други същества и цялата идея на колесницата е разбирането на факта, че Създателят е отделен от всички същества и как точно той седи над тях и ги контролира. Маарал, втори предговор към Гвурот ха-Шем.
И „Беер а-Коен” добавя: „Деянията на колесницата е точно как Създателят е възседнал над цялото творение и тук нищо не се е променило след създаването на света в сравнение с това, което е било преди, и това е самото единство, което се нарича в книгата Зоар е най-висшето единство, т.е. че всичко се издига до абсолютна божественост и пълното разбиране на това е достъпно само за пророци като Йехезкел и други като него” – книгата “Зихронот”, 3.
По този начин в концепцията за „Този, който е възседнал на небето“ има три компонента: 1) отделянето на Бог от акта на сътворението и създадените същества, 2) Божието наблюдение и ръководство на творението, 3) целта на творението: издигане на творението до сливане с Твореца.
Тези неща са най-пълно обсъдени в Истинската мъдрост (Кабала), получена на Синай; самите основи на тези неща са разкрити там. Тези неща по същество спадат към третата група основи на вярата. И както обяснява Рамхал в началото на своята книга „Даат Твунот”: „Душата каза: това е съществуването на Бог, Неговото единство, вечност, безплътност и неподвластност на ограниченията на тялото, създаването на света от нищото, пророчеството, нивото на пророчеството на Моше, богодатността на Тора и нейната вечна неизменност – вярвам във всички тези неща и ги разбирам, без да се нуждая от допълнителни обяснения, но Божият промисъл за света, възмездието, идването на Месията и възкресението на мъртвите – разбира се, вярвам в тях, защото религията ме задължава да правя това, но бих искала да имам някакво обяснение, за да остана спокойна.
И така Рав Ицхак Айзик Хавер пише в началото на книгата си „Питей Шеарим”: „И аз ще кажа, че тази мъдрост дойде, за да ни помогне да разберем пътищата на Божественият промисъл, как Той ръководи Своите творения, всяко поотделно, в съответствие с редът, който Той установи в мислите за сътворението, която е видна в Светата Тора и нейните заповеди, за да знаем как чрез нашата служба се изпълнява волята на Всевишния да коригираме света в Божието царство. И тази мъдрост също така обяснява, че целта на творението е да прилепи човека към неговия Създател и как човек може да разбере волята на Бог и да изпълни това, което е успял да постигне от истинската си воля.
Ще говорим накратко и по същество за основите, които се отнасят до нашата тема.
Характеристика на управлението
„За теб, Господи, величието е акт на сътворение и така се казва: правещ велико и непостижимо. И силата е Изходът от Египет, както се казва: и Израел видя велика ръка и т.н. А красотата са слънцето и луната, които спряха за Исус Навиев, както се казва: „И слънцето спря, и луната се останови”. И победата е падението на Рим и така се казва: „И аз поръсих победата над тях върху дрехите си.“ И славата е войната в реката Арнона, както се казва: „Затова те говорят за войните на Бог: Ваев в Суфа.“ Защото всичко на небето и на земята е война със Сисра, както се казва: „От небето звездите се сражаваха от техните пътища.“ „За Тебе, Господи, е царството“: това е войната с Амалик и така се казва: защото ръка е на трона на Бог. „И превъзнасяш се“ е война с Гог и Магог и затова се казва: „Ето ме срещу теб, Гог, водач на Рош, Мешех и Тувал.“ „Начело на всичко“: каза Рав Ханан бар Раба, каза Раби Йоханан, дори ръководи строителите на акведукти. И мъдреците предали в името на равин Акива: За теб, Господи, величието е разделянето на Червено море, силата е екзекуцията на първородните, красотата е даването на Тора, победата е Йерусалим, славата е Храмът” (Брахот 58а).
Това са седемте качества, с които Създателят се разкри и които характеризират Неговото управление на Вселената. Всяко качество има свои собствени характеристики и всяко има свои собствени последствия.
Тези качества са корените, от които самите сътворени същности израстват, развиват се от тях, придобивайки своите телесни форми, които ние съзерцаваме в този последен свят на Действието (Асия). Например: коренът на създаването на водата е качеството на доброто. Същността на това качество включва жизнената и вегетативната сила, както и свързването на различни части в едно същество. Това е и природата на водата: връзката на живота с всички творения и тяхното израстване, както и свързването на различни частици в едно цяло (месене на тесто за печене и глина за изграждане). Коренът на природата на огъня е качеството на съда. Същността на това качество е унищожаването на злото, онези, които не могат да издържат на присъдата, както и шлифоването на праведните, които могат да издържат на присъдата и страданието. Такава е природата на огъня: отстраняване на чужди примеси в горенето на огня и придаване на завършена форма на съда, който се усъвършенства и закалява в него.
Коренът на формата на създадените същества е във висшите светове
Всички висши светове са корен на по-низши, образувани по техен пример, подобно на стъпаловидно развитие на отпечатък от печат, тяло от душа, а най-висшите качества са душата на тези светове. И така всички създания с всичките си най-малки подробности: тяхната вътрешна същност и външна форма, израстват от божествените качества в съответствие с тяхното значение.
И това се отнася и за формата на човека, създаден по подобие на Бога: „И ще ви дам пример, за да обясня това: тъй като Създателят искаше да отрази идеята за Неговото наблюдение на света във формата на човешко око, следователно човек има очи. И тъй като също искал да отрази свойствата на своето наблюдение – това са качествата на доброто, на присъдата и на милосърдието – под формата на цветове: бяло, червено и зелено – следователно тези цветове могат да бъдат открити в човешкото око. И ако не е искал да отрази тези идеи по този начин, нямаше да има такива органи с такива свойства в човека, но щеше да има други органи и части и това е очевидно.
Същото важи и за всички други свойства на съществуващите обекти и техните качества, както и тяхното преобладаване в различни моменти един над друг, засягащи състоянието на създадените обекти – всичко зависи от това как е угодно на Създателя да отразява най-висшите идеи във формите и структурата на творенията. Оказва се, че този принцип е най-важната основа за разбиране на същността на творенията и техните качества” (Рамхал, “Даат твунот”, 190).
Ръководството на низшите светове също се осъществява от тези качества
Както е обяснено в думите на мъдреците по-горе, всяко качество се корени в провидението и неговите действия. Мъдреците обясняват, че първоначално Всевишният е планирал да създаде света в съответствие с качеството на присъдата, но виждайки, че светът не може да устои така, е добавил качеството на милосърдието. Както знаете, управлението на света се основава на три качества: милост, справедливост и милосърдие. За да направим нашата глава по-лесна за разбиране, ето предговор, състоящ се от откъси от думите на Рав Хаим Фридландер в предговора към книгата на Рамхал „Питхей Хохма ва-Даат“.
„Управлението на Всевишният в света е разделено на десет корена – десет сефирот. Самите сефирот са разделени на три групи: 1) Кетер-Хохма-Бина (Корона-Мъдрост-Разбиране), 2) Хесед-Дин-Рахамим (Милост-Присъда-Милосърдие) (или другите им имена: Гдула-Гевура-Тиферет) (Величие -Сила-Красота), 3) Нецах-Ход-Йесод (Победа-Слава-Основа). те се завършват с десетата сефира – Малхут (Царството).
Във всяка група има две сефири по двата края – отдясно и отляво, както и трета средната между тях. Във всяка група дясната сефира принадлежи към категорията на милосърдието – оказване на влияние и даване. Лявата сефира принадлежи към категорията на присъдата – съкращаване на удовлетворението, при това за разлика от дясната, има аспекта на приемащия, ограничен в съответствие с неговата способност да получава. Между тези две сефири има трета сефира – средната между двете крайности. Тези три групи представляват структура от три етажа, структурата на качествата на управлението на Твореца, като на всеки етаж, както вече казахме, има два сефирот в двата края и трети сефирот в средата.
Най-горният етаж се състои от трите качества на планиране и е върхът на структурата на управление, където всичко е в състояние на мисъл и намерение. Седемте низши сефирот образуват действителната структура на управлението – тялото на управлението.
Главните качества са разположени в центъра на конструкцията – на втория етаж, те са представени под формата на сегол гласна: милост и съд на двата края, а под тях в средата – милосърдието. Тези три сефири представляват основното управление. Милостта е силно и широко разпространено въздействие на благото. Присъдата е ограничение и съкращение на удовлетворението споредс делата и заслугите на получателя. Нарича се още мощ, в смисъл на подчинение и ограничение („Който е могъщ – този, който е овладял своята природа“). Милосърдието е баланс между тези две крайности, поради което се нарича още великолепие (Тиферет), тъй като разкрива съвършената красота на управлението, когато и милостта, и присъдата са приведени в състояние на хармония и съответствие. Това качество се нарича още Истина, защото управлението е в точен и справедлив баланс, без отклонение надясно или наляво.
Низшия етаж се състои от качествата на третия сегол: Нецах, Ход и Йесод. Те прехвърлят и привеждат в съответствие със способностите на създанията управлението на качествата на милостта, присъдата и милосърдието, тъй като през цялото време, докато хората завършат корекцията на своите действия, светът не може да остане в първоначалното качество на безкрайна благост, тъй като те не са в състояние да приемат такова количество добро. Но светът също не може да издържи на критиката и изискванията на първоначалното качество на съда – не може да понесе толкова много нещастия и неприятности. Освен това той все още не може да стигне до състояние на съвършена хармония на качеството на милосърдието. Следователно, през цялото време, докато светът все още не е коригиран, активни са сфиротите Нецах, Ход и Йесод, в които първоначалните Сефирот (Хесед-Гевура-Тиферет) се разреждат. Сефира Нецах е милостта, в която има аспект на присъда; от нея произтича принципът на управление „праведникът, на който му е зле“, т.е. Всевишният, в Своята благост, му въздава за греховете в този свят, за да го възнагради напълно за заслугите му в бъдещия. Сефира Ход е съд, в който има аспект на добро, от него произтича принципът на „злодей, на когото е добре“ – неговите заслуги не се изтриват под натиска на съда, а му се изплащат в този материален свят.
Като център има сефирот на основата (Йесод) в средата, под сефирот на победата (Нецах) и славата (Од), които обединяват ръководството на доброто, правосъдието и милосърдието. Тази сфира е основата на структурата на управление, тъй като целта на ръководството на Създателя е да съобщи на низшите светове общата ценност на всички сефирот и следователно цялата тази структура на сефирот се основава на нея, тъй като тя изпълнява тяхната обща задача – да донесе цялото им изобилие на тези, които трябва да го получат. Тя обединява всички действия на този широк спектър от сефирот от край до край, за да прехвърли цялото им богатство и това, което искат да дадат на крайните получатели в низшите светове, в десетата сфира – царство (Малхут).“
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com