Чудесата пробиват прикриването на естественото управление на природата; те свидетелстват за връзката на близост със Създателя. Проявата на чудо е демонстрация на волята на Всевишния без воалите на природата.
Чудеса явни и скрити
Всеки, който отрича Провидението, започва с отричане на чудесата.
Чудесата пробиват прикриването на естественото управление на природата; те свидетелстват за връзката на близост със Създателя. Проявата на чудо е демонстрация на волята на Всевишния без воалите на природата. Следователно, едно чудо, въпреки своята публичност, изисква известна скромност. Както пише сефер аХинух: „Известно е сред нас и сред всички мъдреци, че големите чудеса, които Бог извършва с хората чрез великата Си милост – той ги прави тайно и те изглеждат сякаш са природни явления или близки до това, защото дори за чудото на разделянето на Червено море се казва: „И Господ поведе морето със силен източен вятър през цялата нощ и превърна морето в суша и водите се разделиха.“ И тези, които разбират, ще разберат, че това прикриване е свързано с възвишеноста на Учителя и смирението на онези, които получават.”
Скрити чудеса
Целта на разкриването на чудесата е човек да придобие истинска представа за естественото управление: “” (Рамбан, пак там). „Защото човек няма дял в Тора на нашия учител Моше”… Това изказване на Рамбан показва, че това знание се отнася до основите на вярата, това е вяра в индивидуалното провидение и в специалното провидение над народа на Израел. Тази основа, която Рамбан обяснява подробно на няколко места, присъства и в Рамбам: „…и затова казаха: Израел няма съдба, което означава, че техните положителни и отрицателни събития не им се случват поради естествени причини … но зависи от тяхната служба или бунт“ (Рамбам, Послание за възкресението на мъртвите).
Аз съм Господ твоят Бог, който те изведох от Египетската земя.
Това са първите думи, в които Творецът се разкрива на хората: „защото тяхното излизане оттам показва съществуване и воля, защото чрез знание и провидение ние дойдохме оттам от Него“ (Рамбан). Обяснихме този въпрос по-горе, но тук се отваря допълнителна дълбочина – изходът от Египет послужи като начало на нов път в управлението на Вселената: самата природа стана подчинена на управлението на Тора. Това важи за съдбата на целия народ и на всеки поотделно. Става въпрос за контрол чрез „скрити чудеса“, както Рамбан обяснява подробно в своята интерпретация на този принцип:
„Когато разгледаме правилно въпроса, виждаме, че човек няма дял в Тора на нашия учител Моше, докато не повярва, че всичко, което се случва и става с нас, е чудо, в това няма природа и естествен ход на събитията , защото всички обещания на Тора са знамения и чудеса…” (Торат аШем Тмима). В природата няма връзка между нашето поведение и природни явления като дъжд, болест или дълголетие. И ако Тора ни обещава награда и наказание в материалния свят, то такава награда е скрито чудо, нарушение на естествения ход на събитията. Такова управление изисква индивидуално провидение за всяко действие, дума и мисъл на индивида и обществото. Това е индивидуалното провидение над човек – обладаващ свободна воля. Но още повече, това разбиране разкъсва булото на природата от битието. Всичко, което се случва в действителност, е отговор на действията на хората и друг модел не съществува. Така се разкрива силата на индивидуалното провидение, което подчинява природата да действа в съответствие с този контрол.
Без вяра човек ходи в тъмнина. Свят на прикритие, в който властват законите на природата и всичко се случва случайно. Той се страхува от бъдещето и не може да се примири с миналото си. За вярващия светът е безопасен, не подвластен на случайността, всеки детайл от живота му е осигурен отгоре. Той е уверен, че спазвайки Тора, той се издига над случайността.
„Общият принцип е, че обещанията на Тора, отнасящи се до общността, независимо дали са за добро или за зло, са всички чудеса и знаци, които се случват непрекъснато и затова Бог ги е изброил в Тора и затова Писанието казва: „…и те ще бъдат белег и знамение за теб и за твоето потомство до века“, и е написано: „…и всичките народи на земята ще видят, че името Господне се назовава на вас и те ще се страхуват от вас” (пак там).
Рамбан има предвид това, което е обяснил в края на проповедта: „Това е причината, поради която нашият учител Моше не записа в Тора наградата за изпълнение на заповедите като награда в Бъдещия свят, защото това е нещо естествено, така както трансценденталните умове не се подават на смъртта, и описва подробно благословиите на нашия свят като награда за заповедите, защото те са знамения и чудеса…” Фактът, че нашите заповеди засягат материалния свят, че вали като заслуга на евреите за спазването на Тора и ако не дават десятък идва суша, това е чудо, отклонение от естествения ход на събитията.
Такова знание е в основата на живота на вярващия и отношението му към Създателя, когато се обръща към Него. В края на краищата, ако всичко се определя от законите на природата, тогава няма място за молитва или молба, отправена към Създателя: „Накратко, можем да кажем, доколкото човек никога не се е молил на Всевишния да му даде добро или да го избави от зло, и не проклина врага си с името на Бог, ако не ввярваше във всички тези чудеса, както казах: че всичко се случва чрез промяна на природата на света и нищо друго” (пак там).
Ето какво пише Рамбам, обяснявайки заповедта за гладуване по време на бедствие: „Заповедта на Тора е да извикате и да надуете тръбите за всяко бедствие, което идва в общността, както се казва (Числа 10): „Когато тръгнете на война срещу потисника, който ви потиска, надуйте тръбата.“ Това означава за всяко бедствие, например суша, мор и скакалци и т.н. – викайте за тях итръбете с тръбата. Това се отнася за пътищата на покаяние – по време на бедствие да се извика за него и да се затръби, за да знаят всички, че заради лошите им дела ги е сполетяло зло… И с това ще премахнат бедствието от себе си.
Но ако те не викат и не тръбят, а казват, че това ни се е случило по естеството на нещата и това бедствие е случайно, тогава това е пътят на жестокостта и той ще ги накара да се привържат към лошите си дела и ги постига бедствие след бедствие. Това е написано в Тора (Левит 26): „והלכתם עמי בקרי – והלכתי עמכם בחמת קרי”: когато Аз ви преведа всичките бедствия, за да се покаете, тогава ако кажете, че това е случайност (קרי), ще ви добавя яростта на този случай“ (Закони на постите, 1:1-3).
Самата вяра, че Провидението е довело бедствие върху нас и че това е следствие от нашия грях, е средство за защита срещу него: „И с това те ще премахнат бедствието от себе си“. Отричането на Провидението, приписването на бедствието на случайността и естествения ход на събитията, води до допълнителни бедствия: „и бедствието ще добави други бедствия“. Това е основният смисъл на пророческото назидание за наградата на хората за спазването на заповедите и за възмездието за нарушаването им в глава Бехукотай (Левит 26:3).
Аз съм Господ вашият Бог
Рамбан обясни, че изходът от Египет сочи към Провидението. Ние също така посочихме, че след изселването от Египет се появи ново Управление, чиято същност беше подчиняването на природата на Тора. Това е крайната точка на вярата в Единството на Създателя: че Вездесъщият е господар на всички сили, Той им дава съществуване и енергия във всеки момент и ги променя според волята Си във всеки момент, като по този начин контролира тези „скрити чудеса“ ”: „Аз съм Господ (Авайе), твоят Бог.“ Това е името Авайе, което не е било разкрито на предците, тоест това управление не им е било показано. Беше разкрито на общността на Израел на планината Синай, където беше основана тяхната вяра, че Даряващият съществуването на всички същества ги управлява чрез законите на природата, по пътя на скрити чудеса. Това е свидетелството на Израел: „Господ (Авайе) е нашият Б-г.“
Възгледът на вярващия за индивидуалното провидение е следният: всеки детайл от неговия живот е изпъстрен с постоянна връзка между него и Създателя, провидението на Всевишния го придружава всеки момент от живота му, изобщо няма случайности и всичко се случва е според Божието провидение.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com