Управление, което изглежда като опозиция на управлението на Съда, създава ситуации, в които е „лошо за праведните“ и „добро за нечестивите“.
Тук се намира разкритието: само в силите на управление на Съдбата от корена на управление на Единството може да доведе до това разкритие, управлението на Съда не може да направи това:
„Наградата и наказанието обаче все още не са максималното усилване на злото, защото с този подход злото застига само злодеите; онези, които изоставят Всевишния, получават [злото], а онези, които търсят Всевишния, Той позволява да бъде намерен. Укрепването на злото е, когато Всевишния напълно скрие лицето Си от света, както се казва (Мишлей 1:28): „Тогава ще Ме призовеш, но няма да отговоря“, а също (Йешаягу 59:15) : „Истината ще бъде скрита и този, който избягва злото, ще бъде смятан за луд.“ Това е пълно прикриване, дошло само за да се разкрие съвършеното изправление. Както пророкът казва по-нататък (Йешаяху 59:16): „…и десницата Му помогна, и справедливостта Му Го укрепи”” (Даат Твунот 166).
Управление, което изглежда като опозиция на управлението на Съда, създава ситуации, в които е „лошо за праведните“ и „добро за нечестивите“:
„Това означава, че в рамките на този тип управление Всевишният не обръща внимание на заслугите или вината, а управлява според нуждите, т.е. позволява на злото да победи, за да покаже след това силата на доброто. И през цялото време, докато злото побеждава, дори праведните са принудени да бъдат под натиска на злото – не защото така следва от закона, а защото е необходимо в този момент. Всъщност, във всеки случай, по-късно, когато доброто се върне, открие се и управлява, те ще получат пълна награда като компенсация за цялото зло, което трябваше да изтърпят. Ето какво се казва за това (Псалми 90:15): „Дай ни радост според [онези] дни, [когато] ни потискаше.” Но докато злото побеждава, заслугите няма да ви помогнат да се спасите от него, както е казано (Амос 5:13): „Затова разумните ще мълчи в това време, защото това е зло време.“ Освен това: тъй като унищожението и разрушаването на реда е в природата на злото, не само че заслугите няма да помогнат на праведните да бъдат спасени от злото, но късметът ще придружава злосторниците. Това време сякаш им се усмихва и нещата са на тяхна страна, а праведните са потиснати и страдат, както се казва (Сота 49а): „В периода преди идването на Мошиах, наглостта ще се издигне… и мъдростта на знаещите, ще бъде презряна”, а самият пророк вече е казал (Йешаяху 59:15): „Истината ще бъде скрита и този, който избягва злото, ще бъде смятан за луд.”
Следователно, ако Господ, Благословеният, иска да управлява света чрез своето единство – показвайки ни светлина из тъмнината и водейки всичко към това да обърне самото зло в добро – той трябва да даде възможност на злото да се увеличава, независимо от заслугите на праведните. Напротив, злодеите ще постигнат успех, а праведните ще бъдат хвърлени в пръстта, след което ще се разкрие силата на Всевишния и плодът на това ще бъде превръщането на самото зло в добро и няма да има повече зло, а само добро. И едва тогава праведните ще получат своята награда, не по-рано.
Когато Всевишният управлява света чрез награди и наказания, праведните получават добро, а злодеите зло, но тогава няма предпоставки всичко да стигне до пълно изправление, така че злото да изчезне напълно. В крайна сметка защо трябва да изчезне тогава? И без това злото застига само злодеите, то е ограничено и не действа според природата си, а само чрез изпълнение на справедлив закон. И именно защото Светият, благословен да е Той, всъщност иска пълното коригиране на света и окончателното унищожаване на злото, Той желае да се отнася към праведните според начина на управление на единството, така че праведността да не им помогне да избягат от страданието на този свят. Несъмнено това не е свързано с награда и наказание, а се случва по такъв начин, че да завърши поправянето на света с помощта на праведните. И това със сигурност е добро нещо за праведните и поради това тяхната награда ще бъде много по-голяма от това, което биха могли да получат само за добри дела. Това е добре и за света – в крайна сметка, ако светът се управляваше от награда и наказание, тогава плодът на човешкия труд би бил само заплащане за добри дела, а не пълно унищожаване на злото в света. Но тъй като праведните страдат не поради действията си, а според начина на управление, ползата също няма да бъде частна (възнаграждение за делата им), а обща, полза за целия закон на управление и по техни заслуги ще бъде разкрито висшето Единство и злото ще бъде изключено от начина на управление на света” (Даат Твунот, 166).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com