За аспектите на вътрешното управление на сътворения свят от Създателя. Всички аспекти от живота на човека са заложени в неговата съдба (мазала), още преди създаването му.
Предговор
В първото есе се занимавахме с подробности за управление провидението на Съда. Стана ясно директният контрол на Всевишният върху световния ред и Неговото индивидуално провидение върху човека на всички нива. Всичко това се отнася до управлението на съда, което се отнася до качеството на малхут. В това есе ще разгледаме друго управление на провидението – управление на провидението на Единството.
Рамхал в своята книга Даат Твунот обяснява подробно забележителното разкритие на една от тайните на Тора, за вътрешното управление, което е фундаментално в управлението на Вселената и воденето й към корекция и предназначение. Говорим за Управление на Единството. Когато разберем тези основи, широките понятия в Провидението ще ни станат ясни и ще дойдат отговори на много сложни въпроси, а съмненията ще бъдат разрешени.
Този въпрос е разделен на два аспекта: провидението преди раждането на човек това е съдбата във всичките й проявления. В тази част на провидението изобщо няма място за провидението на Съда. И вторият аспект е надзорът върху действията на човека след неговото раждане. Тук две управления действат едновременно: „Тук откриваме два вида провидение: провидението на наградата и наказанието и провидението на силата и единството, и по тези два начина Всевишният винаги наблюдава Своите създания. В края на краищата, Той наблюдава чрез управлението на Съда, за да съди постоянно за всяко действие, и контролира управлението на Силата, за да даде чрез Своята сила и всемогъщество съществуване на вселената, така че тя да не се срути поради злите дела на синовете човешки” (Рамхал, Пътят на Създателя, част 2, глава 8).
Преди да се роди човек
„Ангелът, който е назначен да управлява бременността, името му е Лейла, взема една капка и я поставя пред Всевишния и казва пред Него: Господарю на света, какво ще стане с тази капка? Силен или слаб, мъдър или глупав, богат или беден; но праведен човек или злодей не казва, според равин Ханина: „Всичко е в ръцете на Небето, освен страха от Небето”” (Нида 16).
Всички аспекти на живота на човека са установени в неговата съдба (мазал), още преди създаването му. „Всичко зависи от мазал (съдба)“ (Зоар). Мазал идва от корена нозел, потокът е влиянието на постановленията на Всевишния, спускащи се отгоре без връзка с действията на човека: „Но тъй като справедливостта е в ръцете на Всевишния, впоследствие праведните трябва да получат награда – и онзи праведен човек, на когото е било съдено да страда в този свят, ще получи награда и за добрите си дела, и за страданието, което е претърпял. Именно този начин на управление, който не е свързан с награда и наказание [в този свят], а е свързан с това, от което светът има нужда в съответствие с неговата същност, мъдреците са нарекли мазал [съдба]. Значението на това е установяване [съдба], което не зависи от избора на човека и неговите заслуги” (Даат Твунот, 168).
Това е глава на най-висшето скрито управление и не е възможно човек да знае в детайли причините му – защо на един човек се дават тези изпитания, а на друг – други. За това Всевишния каза на Моше: „Няма да можеш да видиш лицето Ми.“ Но като цяло нашите учители ни разкриха този въпрос и това, което можем да разберем, трябва да се опитаме да разберем, както Рамхал написа:
„Това явление има граница, до която можем да го разберем и след това ще спрем изследванията. Това, което ви казвам, ще бъде достатъчно, за да разберете, че това явление е справедливо, но не питайте за това, което е невъзможно да знаете. Знайте обаче, че дори това, което е недостъпно за разбиране, не уврежда нашата вяра и не изкривява знанието. Ще се уверите с очите си, че това не е нищо повече от допълнителни познания, които съвсем не са задължителни за нас. Имаме обаче много обяснения, необходими за успокояване на сърцето и изясняване на вярата. Всевишният няма да направи нещо, поради което човешките синове да се объркат във вярата и за което да не намерят отговор, затова е казано (Дварим 4:39): „И ще познаете днес и приемете в сърцето си, че Господ е Бог.” (Даат Твунот, 164).
Целта на Творението е да разкрие единството на Създателя
Обяснихме, че целта на сътворението е да се разкрие единството на Всевишният. Това откровение е възможно само чрез създаването на злото и даването на възможност да се засили до самия праг на унищожението на вселената, а след това ще се разкрие обратното: че целият този процес е бил предназначен да донесе абсолютно добро. Това е светлината, която ще пробие тъмнината и ще разкрие, че всички цикли от събития в света са предназначени да доведат до пълното възнаграждение на доброто и единовластието на Създателя ще бъде разкрито и „ще има един Господ и Името Му ще е едно” – пълното откровение за единството на Всевишния.
Както е обяснено в Гемара:
„И Господ ще бъде цар над цялата земя; в онзи ден Господ ще бъде един, и името Му ще бъде едно” – но какво е днес Той не е ли един?! Равин Аха бар Ханина каза: Нашият свят не е като светът, който идва; в нашия свят, като чуе добра новина, човек казва: „Блажен е Добрият и Който се отплаща с добро“, а когато чуе лоша новина, казва: „Благословен е праведният Съдия“. (Има зло в този свят и то крие волята на Всевишният – Неговото желание за пълно възнаграждение на доброто). В Бъдещия свят винаги казват: „Благословен е Добрият и Възнаграждаващият добро” (злото ще престане да съществува и ще бъде разкрито със задна дата, че всичко е довело до пълното възнаграждение на доброто).
„И името Му е едно“ – какво означава едно? Неговото име сега не е ли едно? Рав Нахман бар Ицхак каза: нашият свят не е като светът, който идва; в нашия свят Името се пише йуд-кей и се чете алеф-далет(четирибуквеното име Авайе, коренът на всичките Му имена и откровението на Неговата воля, е името на милостта, но е скрито в нашия свят , и се произнася като А-донай (Господ), което показва управлението на властта и съда – това е, което действа в нашия свят). Но в Бъдещия свят – всичко е едно, чете се юд-кей и се пише юд-кей (това е управлението на Бъдещия свят, когато волята за възнаграждаване на доброто в нейната пълнота ще бъде разкрита).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com