Осветеният винаги е свързан с Всевишния и душата му обитава между истинските духовни неща, любовта към Създателя и страха от Него.
Възвисяване на помощниците на съвършения човек
Представя ни се, че обяснението е следното. Рамбам няма предвид само ползите за праведните. Това само по себе си съдържа поправянето на останалите създания; бидейки помощници на праведните, те самите се поправят. Ето как Рамхал обяснява в началото на своята книга „Пътят на праведните” задълженията на човека в света:
„Гмуркайки се по-нататък в този въпрос, ще видите, че светът е създаден за благото на човека. Но въпреки това този свят е в нестабилно равновесие. Защото, ако човек се стреми към света и се отдалечава от Твореца, той вреди на себе си и унищожава света заедно със себе си. И ако човек овладее себе си и се приближи до Твореца, използвайки света като помощно средство в служенето на Твореца, той издига себе си и целия свят заедно с него. Защото великото възвисяване за всеки сътворен е да служи на съвършения човек, който е осветен от Всевишния, точно както казаха мъдреците (Хагига 12a) за светлината, която Всевишният е запазил за праведните. Ето техните думи: „И понеже видя светлината, че Всевишният я е запазил за праведните, се зарадва, както е казано (Мишлеи 13:9): Светлината на праведните ще се зарадва.“ А за „камъните на мястото“, които Яков взе и постави под главата си, казаха (Хулин 916): „Р. Исак: Това учи, че всички те се събраха на едно място и всеки от тях каза: „Праведният ще положи главата си върху мен.“
И в края на книгата, обяснявайки качеството на святостта, върхът на етапите на възвисяване, той описва нивото на свят човек:
„Осветеният винаги е свързан с Всевишния и душата му обитава между истинските духовни неща, любовта към Създателя и страха от Него.
Той сякаш се озовава в „земята на живите“, докато все още е на този свят. Такъв човек сам по себе си е като Храма и олтара, както казаха мъдреците (Берейшит Раба 2:6): „И Всевишният възкръсна от него” – предците са същността на Меркаба… Защото Всевишния е сред тях, както беше в храма. И храната, която ядат, е като жертва, която се издига върху огъня на олтара. Защото това, което се принасяше на олтара, се смяташе за голямо възвисяване, защото се принасяше пред Всевишния. И това беше такава чест за принесения в жертва, че всичко подобно на него беше благословено по целия свят. Както казват мъдреците в Мидраш: „Храната и напитките, които осветеният яде и пие, се оказва почит на тази храна и напитки, които са подобни на тези, предложени на олтара.“ И мъдреците казаха (Кетубот 1056): „Който донесе подарък на мъдрец от Тора, така да се каже, носи първите плодове в храма.“ И така те казаха (Йома 71а): „Нека напълни гърлата на учените с вино в замяна на възлияние върху олтара.” Това не означава, че учените са толкова жадни за вино, че трябва да им се пълнят гърлата, както пияницата се опива от вино. Смисълът е в намерението, което споменахме. Учените, осветени в своите пътища и във всичките си дела, са като храма и олтара, защото Всевишният е сред тях, както беше в храма, и следователно това, което се носи на учените, е като принос на олтара , и пълненето на гърлата им замества възлиянието върху олтара. Това означава, че както и да използват света – тъй като те, учените, се стремят към светостта на Всевишния – това е почит и превъзнасяне на нещото, което е било достойно да бъде използвано от праведните. И мъдреците казаха за онези камъни, които Яков взе и постави под главата си (Хулин 916): „Р. Исаак: Следва, че всички се събраха и всеки каза: „Праведният ще положи главата си върху мен!“ (пак там, глава 26).
Голямо възвисяване за останалите създания, тъй като по този начин те изпълняват целта на своето създаване, да бъдат слуги на съвършения човек. И същото се отнася за повечето хора, които са далеч от търсенето на съвършенство. Самите те са издигнати от тази служба. Както при службата на жертвоприношенията в Храма, всички части на Вселената се коригират от човека, който прави жертвоприношението, и това е същността на служението на „приближаването“ (кирув) на свещеника, който прави жертвоприношението (корбан): да приближи (лекарев) цялата вселена до нейния корен. По същия начин задачата на праведния, основата на света, е да издигне и възвиси всички сътворени неща до техните корени. По-специално, като му служат, те получават тази корекция. Всичко това е по милостта на Всевишния, Който е дал възможност за поправяне на всички същества, дори и на тези, които не могат сами да постигнат възвишено състояние.
Човешкото общество в поправено състояние
Ако ръцете на Исав (това са ръцете, които изграждат материалния свят) служеха на гласа на Яков (гласа на Тора), това би било поправянето на цялото човечество. Като съвършенството, което се случва в сътрудничеството на Исахар и Завулон.
И по този начин всички души се съдържаха в Адам, като различни органи, обслужващи цялото тяло, и всеки имаше свое собствено място и свое собствено значение.
Такава е и коригираната форма на народа на Израел:
„Този народ е като лозе. Младите разклонения са прости домакини (вършат добри дела и помагат на бедните, плащат данъци за своите братя), гроздето са мъдреците на Тора, листата са хората на земята (тези, които орат, сеят и жънат реколтата, която ядат мъдреците на Тора), гроздовите жилки са празните хора в Израел… Ако не бяха листата, нямаше да има грозде” (Хулин 92, Раши).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com