Идеята на Рамбам за целта на сътворението на човека.
Въпрос за целта на съществуване на творенията
„Знайте, че мъдреците от древните времена направиха цялостен анализ, тъй като им беше дадена мъдрост и прозрение, и стигнаха до заключението, че всеки съществуващ обект трябва да е имал цел, за която е съществувал, тъй като съществуващите неща не съществуват напразно. И когато се убедиха в това общо правило, те започнаха да класифицират всички предмети, за да узнаят предназначението на всеки вид създадени неща” (Рамбам, предговор към Мишна). По нататък той превежда изводи от това проучване:
„Но като цяло трябва да знаете, че всичко в подлунния свят съществува само за човека.“ Както казва Мишна: „Всеки трябва да каже: за мен е създаден светът!“ (Синедрион 36).
„Когато стигнахме до заключението, че целта на всичко е човекът, беше необходимо също така да проучим защо съществува човекът и каква е целта на неговото създаване.“ И дава своя недвусмислен отговор:
Целта на сътворението на човека
„Неговата цел е само едно действие и той е създаден за това. И всички други негови действия служат за поддържане на неговото съществуване, за да може да извърши това едно действие. И това действие е да си представи и разбере познаваемите тайни и да разпознае истините. Рамбам обяснява по-подробно:
„Здравият разум диктува, че целта на човек не може да бъде ядене, пиене и сексуални действия или изграждане на стена, защото всичко това са инциндентни, незначителни събития, които не добавят нищо към вътрешната му сила. Животните правят същото. Само мъдростта добавя към вътрешната му сила и го премества от нисък стадии на почетно ниво, защото той беше човек с потенциал и стана човек в реалността. И човекът, преди да е разбрал и познал, се смята за подобен на добитъка, като се различава от другите видове животни само по разума. Това е определението за човек – живо същество с разум, а разумът в този контекст означава да си представяш и разбираш мисловни понятия.“
Рамбам обяснява целта на мъдростта: „Най-важната от менталните концепции е да представите в душата си единството на Всевишният и всичко, което придружава тази концепция от теологията. Защото всяка друга мъдрост съществува само за да тренира ума, докато човек достигне познанието за божественото. Цялостната дискусия по тази тема ще бъде много дълга.
По този въпрос говорихме подробно в Осмия принцип, той е известен и прост и няма да го повтаряме. Целта на човека и целта на цялата дадена му мъдрост е познаването на цялата Тора до учението за Колесницата. Но знанието само по себе си не е съвършенство.
„Но заедно с разбирането на умствените концепции е необходимо да се дистанцират повечето от телесните удоволствия. Защото от самото начало умът разбира, че корекцията на тялото унищожава душата, а корекцията на душата включва унищожаване на тялото. В края на краищата, когато човек преследва задоволяването на своите похоти и засили сетивното над познаваемото и прехвърли ума си върху страстите, той се превръща в животно, което може да си представя в душата само храна, напитки и полов акт. Тогава божествената сила – умът – не се проявява в него и става като изолирано същество, плаващо в морето на безсмислието.
Коригирането на чертите на характера и възходящите духовни нива са необходими условия за съвършенство.
„И от тези въведения става известно, че целта на света и всичко в него е мъдър и добър човек … да възприеме в ума си истината на нещата и да разбере това, което е възможно да разбере. Но действието е изправление на природата и човек не трябва да тъне в удоволствия, а да вземе от тях само необходимото за коригиране на тялото и качествата. Такъв човек е цел и е желан.”
Причината за сътворението на другите хора
„Тук остава един въпрос. Човек може да каже: вие вече казахте, че божествената мъдрост не е създала нищо напразно, а всичко с някаква цел и ако от всички същества в подлунния свят най-важен е човекът, а предназначението на човека е да представя мисловни понятия в душата му, ако е така – Защо Всевишният създаде всички хора, които никога не са си представяли каквото и да е постижение в душата си, и виждаме, че повечето хора нямат мъдрост, те търсят само задоволяване на своите страсти и мъдрият човек, който презира материалният свят е само един сред многото, единственият в едно поколение?
Въпреки че е дадена свобода на избор и всеки човек може да се издигне в качества и разбиране, Всевишният знае, че тези съвършени хора са малко на брой и защо Той създаде и създава толкова много хора, чиято същност е „реалността на суетата, ”, както го казва Рамбам? Сигурно и те имат някаква цел. И Рамбам обяснява:
„Отговорът на това е, че тези хора съществуват по две причини. Първата е, че те служат на това единство, защото ако всички хора се занимават с мъдрост и философия, светът ще бъде развален и човешката раса ще изчезне след няколко дни. В края на краищата, човек се нуждае от много неща, за да поддържа живота си, и той трябва да се научи да оре и жъне, да мели и пече, да създава инструменти за тези работи, за да получи храната си. И също трябва да се научи да преде и тъче, за да получи дрехи, и да строи, за да намери подслон, и да направи инструменти за всички тези работи. И дори за хиляда години човек не може да изучи всички тези работи, но човек се нуждае от всички, за да поддържа живота си, и кога ще намери свободно време за изучаване и придобиване на мъдрост? Следователно има други хора, които да извършват всички тези неща, от които обществото се нуждае, така че всички нужди на мъдреца да бъдат подготвени и земята да е населена, и мъдростта да присъства.”
Тук Рамбам дава екстремен пример, за да илюстрира факта, че създаването на всички такива хора е да служат на съвършения човек:
„И ако човек каже: виждаме примери, когато глупак бездейства, а други хора работят за него, но мъдър и разумен човек можеше да използва това имущество. Това е грешно. Защото просперитета на този глупак също подготвя добро за човека, на когото Всевишният иска да даде. Въпреки че глупака бездейства, заради излишни пари, например, той ще нареди на слугите си да построят красив дворец и да засадят лозе, както обикновено правят кралете и други подобни. И е възможно този дворец да е приготвен за благочестив човек, който ще дойде много години по-късно и ще седне в сянката на стената на този дворец и поради тази причина ще бъде спасен от смърт. Както се казва (Йов 27): „Той ще приготви, но праведният ще облече“. Или ще вземат чаша вино от това лозе, за да направят извлек от него и с него цял и съвършен човек, ухапан от змия, ще бъде спасен от смърт…”
„И втората причина за съществуването на тези, в които няма мъдрост, е, че мъдреците са много малко на брой. Така е установила божествената мъдрост… И затова са създадени масите хора, за да създадат общество за мъдрите, за да не останат сами. И може би ще си помислите, че това е малка полза, но е необходимо и желателно повече от първото … „
Трябва да се замислим върху думите му
Изглежда странно Всевишният да създаде по-голямата част от човечеството, милиарди хора, да служат като инструменти за телесните нужди на праведните, без друга цел. В такъв случай би било по-правилно да създаде света по такъв начин, че праведните да не се нуждаят от тези неща, отколкото да „прахосва“ сътворяването на живот на милиарди хора, създадени по образа на Бог върху тези примитивни неща .
Втората причина, която Рамбам дава, също се нуждае от допълнително обяснение: как може да се разбере, че по-голямата част от човечеството е създадено така, че идеалният човек да не бъде самотен, без никаква друга цел?
Можете също така да попитате: в крайна сметка, ако Адам не беше съгрешил, той и всички души на човечеството, които се съдържаха в него, щяха да влязат в съботният ден и там той щеше да ги роди, както Рамхал обясни в началото на книгата си Пътят на Твореца. Така всички те са били предназначени да бъдат праведни, а не първоначално да бъдат слуги на праведните. Трябва да се каже, че те имат възможност за по-добра корекция, отколкото просто да бъдат средство в буквалния смисъл на думата.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com