Познание за вярата 21. Вечно приобщаване

Постижимо ли е вечно приобщаване с Всевишния на ниво, което премахва смъртта? Ако е така, има ли примери за това?


Думите на Нефеш аХаим


Рамбам говореше в свой стил, а равин Хаим от Воложин също пише подобни неща в книгата си Нефеш аХаим. Той говори за специалната защита, предоставена на онези, които изучават и се придържат към Тора, и цитира много доказателства от мидраша на мъдреците и Кабала. Ето няколко цитата:

„И той (занимаващият се с Тора) управлява и доминира над всичко и всички лоши присъди се отклоняват от него и нямат власт над него, дори в този свят, както е писано (Берахот 5): „Равин Шимон бен Лакиш каза : всеки, който се занимава с Тора, страданието си отива от него,” и в Ерувин (54): „Който има главоболие, нека се занимава с Тора… ако го болят червата, ако го боли цялото тяло, нека се занимава в Тора, както се казва: „и за цялата му плът има изцеление“.

И в Тана девей Елияу: „Вдига от пръстта бедняка “ – човек, който е извършил много грехове и е бил осъден (на небето) на смърт, и се е покаял, и чете Тора, пророците и писанията, и изучава Мишна, мидраш, закони и агадот, и получи практически наставления от мъдреците – дори да има сто присъди за него, Всевишният ги отнема…” На същото място: „Царят ме доведе до своите стаи” – както Всемогъщият има вътрешни стаи в Своята Тора, така и всеки от учениците на мъдреците има вътрешни стаи в тяхната Тора и ако видите, че страданието идва към вас, изтичайте в стаите на Тора и веднага страданието бяга от вас, както се казва: „Върви, народе мой, ела в стаите си…“, защото се казва: „Царят ме въведе в покоите си, ще се радваме и ще се веселим в тебе’ – в това, че ни въздигна и ни възвиличи, и ни завърза голяма корона с думите на Тора, от единия край на света до другия.”

На същото място: „И стана така, че те ходеха и говореха…” (става дума за пророците Елияху и Елисей преди Елияху да се възнесе на небето). Те не казаха нищо друго освен думите на Тора. И когато беше изпратен ангел (който трябваше да вземе Елияху)… Той дойде и намери, че те изучават думите на Тора и не може да властвова над тях… От тук казаха, двама души, които вървят по пътя и изучават Тора – никакво зло не може да властва над тях…“

И в Зоар (Вайехи 242): „Колко възлюбени са думите на Тора, колко възлюбени са онези, които изучават Тора пред Всевишния, че всеки, който изучава Тора, няма да се страхува от бедствията на света, той е защитен отгоре и отдолу, и не само това, но той принуждава всички бедствия по света да се спуснат в дълбините на „голямата бездна“…“

„И също отнемат и премахват от него всички проблеми и игото на ежедневните грижи… и всички други проблеми на този свят, които му пречат да се занимава постоянно със Светата Тора, както е писано: всеки, който поеме върху себе си игото на заповедите, снемат от него игото на държавната власт и игото на ежедневните грижи…“

И в Тана девей Елияу: „Всеки ученик на мъдреците, който изучава Тора всеки ден, за да увеличи славата на Небето, не се нуждае от меч, или копие, или нещо, което би било негова охрана, но Самият Всевишен го пази… „Пак там: „Ако човек има само достоен начин на живот и писанието, дават му един ангел… Ако човек е чел Тора, пророците и писанията, дават му два ангела, както е казано: „Защото Той ще назначи ангелите Си да те пазят…” Но ако човек е чел Тора, пророците и писанията, Мишна, мидраш, закони и хагадот и е получил практически инструкции от мъдреци, сам Всевишният го пази… както се казва: „Господ е твоя стража…“

И в съответствие с мярката да поеме върху себе си игото на Тора, наистина, с цялата си сила, в същата степен те ще премахнат от него грижите на материалния свят и най-висшата защита го покрива и той е като син угаждащ на баща си и бащата изпълнява всичките му желания, както са казали мъдреците (Авода Зара 19): Всеки, който се занимава с Тора, Всемогъщият изпълнява желанието му…

По нататък, равин Хаим обсъжда надълго и нашироко специалната защита, която се предоставя на тези, които работят върху Тора, също и след тяхното заминаване от този свят. В крайна сметка, който е привързан към Тора, е привързан към Всевишния, защото „Той и Неговото слово са едно“.

Ще го възвелича, защото позна името Ми


И Рамбам обяснява в своите чудесни редове: „Размисли върху „Песен на бедствията“ (Псалми 91) – и забележете, че се говори за това велико провидение и за убежище и защита от всички телесни бедствия, които могат да сполетят един индивид в изолация от другите хората – не това, което следва от природата на нещата и не това, което хората причиняват. Каза: „Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която опустошава всред пладне.” И тогава той говори за защита от злото, причинено от хората, че ако се случи да попаднете на война, хиляда души ще падат от едната ти страна и десет хиляди от другата, но до тебе няма да се приближи, но вие ще видите Божия съд и възмездие за тези злодеи, че те ще бъдат убити – и вие ще бъдете в мир. Това се казва по-нататък: „Хиляда души ще падат от страната ти, И десет хиляди до десницата ти, Но до тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш, И ще видиш възмездието на нечестивите.” И след това продължава изброяването на защитата и убежището, които човек получава.


И след това псалмът посочва причината за такава голяма защита и казва, че този човек е бил достоен за нея: „Защото той Ме възлюби и Аз ще го избавя, ще го укрепя, защото той позна името Ми.” И ние вече обяснихме, че „познаването на Името” е неговото разбиране и сякаш каза, че този човек е защитен, защото Ме е познал и страстно Ме е обикнал след това. Тук говорим за такава любов, когато не остават други мисли, освен тези, насочени към любимия” (Пътевиодител за обърканите, пак там).

Любовта е приобщаване


Рамбам говори за познаване на Името и страстна любов, които водят до това най-висше общение, а с него и до най-висша защита. Нека обясним малко по-подробно.

„Известно е и несъмнено, че такава любов към Святия Създател, благословен да е Той, ще завладее сърцето на човека дотолкова, че той постоянно ще бъде в нейна власт и ще остави всичко на света освен него, както Всевишният е заповядал:“ С цялото си сърце и с цялата си душа.” (Дварим 6:5) – е постижимо само по пътя на познанието на Всевишния и силата му зависи от това знание, ако има много, значи е много, ако има малко, значи е малко. Следователно, човек трябва да се посвети на изучаването на тези мъдрости, които ще му дадат разбиране за неговия Учител, доколкото е възможно, както обяснихме в „Законите за основните принципи на Тора“” (Рамбам, Закони за покаянието, 10:6).

„Постижимо само по пътя на познанието на Всевишният“ – познаване на Неговата воля. Това са две книги, чрез които Творецът се разкрива на човека: външна и вътрешна, Тора и вселената.

Ето как Рамбам обяснява разкритието на мирозданбието: “Как може човек да постигне любов към Него и страх от Него? В момента, когато човек изучава Неговите дела и Неговите чудесни, велики творения и вижда в тях проявление на мъдрост, която няма размер и край, той веднага обича, и възхвалява, и превъзнася, и се запалва от желанието да разбере великия Б-г, както каза Давид: „Душата ми жадува за Господа, живия Бог“ (Теилим 42:3)“ (Закони на Основите на Тора 2:2).

По същия начин, относно разкриването на Тора, Рамбам обяснява как тази любов се ражда чрез силата на знанието: „Заповедта да Го обичаме, да бъде Той възвишен. Тоест, като размишлявате върху Неговите заповеди, думите и делата Му и мислите върху тях, да Го разберете и да се насладите на това разбиране. Това най-висше удоволствие е любовта, която ни е заповядана. В края на краищата се казва в Сифри (Ваетханан): „Тъй като е казано: И ще обичаш Господа твоя Бог (Дварим 6:5), а аз не знам как да обичам Всевишния, Тора обяснява: И тези думи, които ти заповядвам днес, ще бъдат в сърцето ти (пак там 6:6). Така ще познаете Създателя на Вселената. И вече беше посочено, че размишлението ще ви доведе до истинско разбиране и удоволствие и любовта със сигурност ще дойде” (Рамбам, Книга на заповедите, 3).

„Знанието“ – връзката на човек с неговата мъдрост и разбиране на волята на Създателя, поражда любов.

„Ние наричаме нишките на връзката между сърцето на човека и неговата мъдрост любов“ (Хазон Иш).

„И Той ни обеща в Тора, че ако я изпълним с радост и ентусиазъм и постоянно размишляваме върху нейната мъдрост, тогава Той ще премахне от нас всичко, което ни пречи да я изпълним“ (Рамбам).

Радостта и ентусиазмът водят до общение (двекут), а в него се крие защитата, както обяснихме. Това е чудесна и духовно издигаща концепция.

Вечно приобщаване


Такъв житейски път на човек, усъвършенствайки се в познаването на Създателя и любовта към Него, води до онова вечно общение с Бога, към което се стреми всеки мислител:

„Философите вече са обяснили, че телесната сила в дните на младостта предотвратява повечето предимства на положителните качества и още повече онази чиста мисъл, която идва в човек от съвършенството на познаваемото, водещо до желанието за Всевишния. Защото лъжливите мисли идват на човека с кипенето на телесните хормони, а с отслабването на силата на тялото и с угасването на огъня на страстите, умът укрепва и светлината му се увеличава и разбирането му се очиства и той се радва на това, което е разбрал – докато съвършеният човек остарее и се приближи до смъртта, и голямо допълнение ще бъде добавено към това разбиране, и радостта в това разбиране и страстта към това, което е разбрано, ще се увеличи до степен, че душата ще се отдели от тялото тогава, по време на това удоволствие.


И мъдреците намекнаха за това, когато говореха за смъртта на Мойсей, Аарон и Мариам, които умряха „с целувка“, както е написано: „И Моисей, слугата Господен, умря там в моавската земя, по устата Господни” – „това учи, че той умря с целувка.” … Това означава, че те са умрели, наслаждавайки се на това осъзнаване с голяма страст. И мъдреците продължиха това твърдение с алегория на Песен на песните, където разбирането, което идва с повишена страст към Бога, се нарича „целувка“, както се казва: „нека ме целуне с целувките на устните си. .”

Този, който е удостоен с такова приобщаване, е абсолютно защитен, дори от смърт:


Този вид смърт, която всъщност е избавление от смъртта, се приписва от мъдреците само на Моисей, Аарон и Мириам, а останалите пророци и праведници са били по-ниски от това, но за всички тях разбирането на умът се увеличава със смъртта, като казва се: „И твоята праведност ще върви пред теб, славата Господня ще те вземе“ и този ум ще остане след това завинаги в различно състояние, защото препятствието, което го е отделяло от познанието за някое време вече е било отстранено и ще продължи да получава това безплътно удоволствие…“ (пак там).

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *