Известния мидраш, казва, че след идването на Машиаха, в края на дните, Всевишният ще устрои трапеза за праведниците. Каква е идеята на този мидраш, каква е символиката на митичните същества Левиатан и Дивия Бик и каква е тяхната връзка?
Рабейну Бехайе е написал: „Трапезите могат да бъдат два вида – плътски и духовни. Плътските са за тялото, а духовните – за душата, но съществуват и трапези, които са изцяло духовни и предназначени само за душата. Тези трапези не зависят от тялото и душата се наслаждава на тях във вечния живот, в духовните светове, като всеки получава според своя ранг и ниво на постижение.“
По-нататък се обяснява, че става дума за дните на Машиаха: „Плътските трапези са приготвени от началото на творението с тънки и чисти ястия, създадени от Висшата светлина… Левиатанът — от рибите, и Бар Юхни — от птиците, сътворени в петия ден… и се нарича Левиатан, защото е предназначен за праведниците… величието на тези ястия е много голямо, те изострят ума и пречистват сърцето, подобно на манната… и е възможно тяхното величие да е дори по-висше от манната, тъй като става дума за края на времената, когато постиженията ще бъдат по-високи от всякога.“
„Дните на Машиаха са допълнително време на Съботата (тосефет шабат)“ (РЦА). Това е време, когато все още съществува телесният аспект, но той е изправен. Рабейну Бехайе, цитирайки своя учител Рашба, също пише, че тази трапеза, приготвена за праведниците, е за края на времето, когато все още съществува действие като хранене и пиене, но след това то ще бъде премахнато, и праведниците ще седят и ще се наслаждават на сиянието на Шехина…
Рабейну Бехайе също така пише, че „мъжката“ и „женската“ същност на Левиатана намекват за разума и животинската душа (нефеш), а самият Левиатан — за тяхното съединение. В този дух той тълкува думите на мъдреците, че Всевишният „оскопил мъжкия, убил женската и я осолил за праведниците в Бъдещият свят“. В този случай трапезата на Левиатана ще се случи в Бъдещият свят, света на Бина, където душата ще се съедини с разума и двете ще се наслаждават на постигането на светлината на разкриването на единството на Твореца.
Виленският Гаон обяснява „забавлението“ и наслаждението на трапезата на Левиатана така:
„Това е денят, който Господ сътвори, нека се веселим и радваме в него.“ Веселието ще бъде, когато се удостоим да се наслаждаваме непрекъснато и безкрайно на сиянието на Неговата Шехина, а радостта ще идва от новите открития в Тора и безкрайното разкриване на нейните тайни. Ако наслаждението в Бъдещият свят беше свързано с една-единствена категория и се основаваше на една опора, блаженството би се усещало само в началото, както виждаме в този свят, че удоволствието се усеща само в първия момент. Но блаженството в Бъдещият свят ще се увеличава с всяко мигновение от новите постижения на Божественото и безкрайната дълбочина на Тора. И всеки път знанието ще се добавя, за да Го опознаеш все повече и повече, и желанието на душата да се присъедини към Него ще се засили, и то ще бъде все повече и повече с всеки момент, и Мъдреците наричат това яденето на Ливиатан
Смисълът на думата „Левиатан“ е „присъединяване“ (корен לוי). Така се обяснява стихът: „Този Левиатан, когото Ти сътвори, за да се насладиш“ — това означава, че „да се насладиш“ е внезапна радост и следователно, когато разбираме и постигаме Неговото знание отново всеки път внезапно, можем да кажем „да се наслаждаваш в него“… (Коментар към книгата на Йов, 3:22) .
Улавянето на Левиатана и Дивия Бик
„Бегемот и Левиатан ще бъдат арена за праведниците в Бъдещият свят, и всеки, който не е видял арената на народите в този свят, ще я види в Бъдещият.“ (Мидраш Раба). „Арена — това е, когато целият народ се събира, за да наблюдава това зрелище.“
По-нататък се описва как Дивият Бик повдига Левиатана на рогата си и го разкъсва. Това е алегория за унищожаването и премахването на злото начало. „Това е същността на трапезата на Левиатана и Дивия Бик, която е свързана с премахването на двата вида зло начало: въжделението (Левиатан) и гнева, омразата и завистта (характерни за буйната природа на Бика).“ (РЦА).
На пръв поглед това противоречи на казаното по-рано за величието на Левиатана и Дивия Бик и за трапезата с тяхното „поемане“. Но въз основа на предишното обяснение относно „поемането“ на въображението от разума (вж. гл. 4, както и книгата „Знание за Съботата“), може да се разбере и този въпрос.
Обяснено е, че „поемането“ на въображението е наслаждението на праведниците, което идва от улавянето, унищожаването и „усвояването“ на въображенията на злото. Това само по себе си е израз на радост — свързаността им с Твореца. „Самият смях е нищо друго освен свързване и единение с определен обект, и затова се казва, че Всевишният ‘се забавлява’ с Левиатана. А при човека смях има, когато неговата воля се съедини с нещо съвсем различно, но което му носи радост.“ (Маарал, Беер аГола).
Играта, забавлението — намирането на смисъл и удоволствие, ще се състои в самото „поемане“ на въображението и злото. Това е същността на „арената“ в Бъдещият свят за тези, които не са се радвали и не са се забавлявали с проявленията на злото в материалния свят.
В това се крие същността на играта: свързването с удоволствието в самия обект. Подобно на дете, което играе и се забавлява без никаква цел, защото ако има външна цел, освен самата игра, това вече не е игра. Играта е налице само когато желанието е неограничено, когато има свобода на желанието.
Когато няма система на злото и нейните ограничения, няма и избор в служението, а само наслада от премахването на злото. Тогава настъпва истинското забавление — „играта на детето над змийската дупка“ (първоначалният Змей, коренът на злото). Това е принципът: забавление съществува само в свят на свобода.
Унищожението на злото е прекратяването на господството на въображението, което се крепи върху силата на въжделението. И макар че коренът на самото въжделение е в светостта — това е силата на свързването (двекут), която се намира във всяко наслаждение, както беше обяснено. Когато то бъде пречистено, смехът от свързването ще бъде пълен. Разберете всичко това.
Трапезата на Левиатана и Дивия Бик
„Въведе ме царят в покоите си“ — и откъде ще дойде Елияу, синът на Берахел, за да отвори пред Израел вътрешностите на Бегемота и Левиатана“ (Шир аШирим Раба). Тази трапеза представлява наслаждение от осъзнаването на бъдещите откровения, свързани с тайната на разкриването на Единството на Твореца. Това е светлината, която пробива от тъмнината, доброто, което се разкрива от самата същност на злото. Унищожаването на злото начало ще доведе до разкриването на „и беше много добро — злото начало“ в творението, което е дълбочината на разкриването на Единството, както беше обяснено.
„Каква е разликата за Всевишния дали евреите ще ядат месо без кошерен ритуал, ако евреин удари животното по главата и го изяде? Знай, че правилата за кошерен ритуал са дадени само за да пречистят Израел, защото в бъдеще Той ще устрои трапеза от Бегемота и Левиатана, и там няма да има кошерен ритуал“ (Танхума, Шмини). Това е тайната на злото, което се преобразува в добро чрез разкриването на Единството на Твореца, когато ще стане ясно, че неговата същност е в разкриването на доброто, на светлината, която пробива от тъмнината.
„Забавлението“ от тази трапеза е наслаждението от знанието при осъзнаването на тези откровения на Тора. „Трапезата на Левиатана“ е знанието, което ще се умножи на земята, и това е най-висшата радост, по-велика от всяка друга. Дори Моше е наречен Левиатан (Сифра децниюта 18:3), и за него е казано (Псалми 104:26): „Левиатанът, когото Ти създаде, за да се наслаждаваш на него“. Радостта на Всевишния с праведниците е в това, че Той им разкрива ново в Тора, както е написано (Шмот 24:11): „И видяха Бога, и ядоха, и пиха“.
„Виждането“ тук означава постижение, и това е „Светлината, скрита за праведниците“. Вътрешният смисъл на Тора ще бъде разкрит така, както сега е разкрит обикновеният ѝ смисъл, и затова ще настъпи свобода от всички обвинители [зли сили], както е казано (Йешая 11:9): „Няма да вършат зло и няма да разрушават на цялата Ми свята планина, защото земята ще бъде пълна със знанието за Бога…“.
„Виното, запазено от шестте дни на Сътворението“ са тайните на Тора, които ще бъдат разкрити чрез Моше. За това време е казано (Псалми 104:31): „Нека славата на Господа бъде вечна; Господ да се възрадва на делата Си“. (Гаон, Съвършената мярка).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com