Каква е идеята на трапезата в Бъдещия свят и каква е нейната същност в този свят? Какво в духовен смисъл представлява ман (манната)?
Рамбан е писал: „Казано е в трактата Брахот (17а) за Бъдещия свят: ‘Често казваше рав: В Бъдещия свят няма нито ядене, нито пиене, …нито ревност, нито омраза, нито съперничество, а само праведници, които седят с венци на главите си и се наслаждават на сиянието на Шехина (Божественото Присъствие).’ И също често се казва в Талмуда (Брахот 64а, Шабат 30а, Сота 49а и други): ‘Святият, благословен да е Той, ще ги нахрани в Бъдещия свят със сиянието на Своята Шехина, както е казано: “Ще се насищам наяве с Твоя Образ” (Теилим 17:15).’ Това означава, че съществуването на тези праведни хора ще се поддържа от сиянието на Неговата Слава, подобно на това както в този свят съществуването на душата в тялото се поддържа чрез храна и напитки. За това е написано: ‘В светлината на Лика на Царя е животът’ (Мишлей 16:15); и е изтълкувано във Ваикра Раба (20:10): ‘И видяха Б-га — и ядоха, и пиха’ (Шмот 24:11) — истинска храна, както е написано: ‘В светлината на Лика на Царя е животът’ (т.е. съзерцаването на ‘Лика на Царя’ — Шехина — поддържаше ‘живота’ в техните тела, подобно на храната в този свят). (Вратата на въздаянието).“
Трябва да се обяснят тези думи, както и да се размисли върху следния въпрос.
Яденето на манна
„И открих в Мехилта (Ваиса, гл. 4) тълкувание на стиха ‘Днес няма да намерите (ман)…’ (Шмот 16:25): ‘Днес няма да намерите, но ще го намерите утре. Рави Елазар бен Хисма каза: В този свят няма да го намерите, но ще го намерите в Бъдещия свят.’ Това изказване може да се обясни по два начина. Или се има предвид, че сред обитателите на Бъдещия свят ще има такива, които не са достигнали нивото, позволяващо им постоянно да се ‘хранят’ от сиянието на Шехина, и те ще поддържат своето съществуване със субстанция, материализирана от това сияние, както беше с поколението на пустинята. Или може да се обясни, че според рави Елазар бен Хисма стихът ‘Днес няма да го намерите…’ намеква, че хората в Бъдещия свят ще се насищат с първоизточника на манната — самото сияние на Всевишния. И ми се струва, че тук се намеква за първоизточника на манната, с който ще се хранят обитателите на Бъдещия свят.
И за това е казано в трактата Йома (75б) относно стиха ‘Хляб на небесни същества яде човек’ (Теилим 78:25): ‘Според рави Акива, това е хлябът, с който се хранят служещите ангели.’ Той имаше предвид, че ‘хлябът’, с който се ‘хранят’ ангелите, произлиза от сиянието на Шехина. ‘И му каза рави Ишмаел: “Акива, тук грешиш. Нима служебните ангели се хранят с хляб? А вече е казано (за Моше на планината Синай): “Хляб не яде и вода не пи” (Дварим 9:9).’ Той го опроверга, защото рави Акива смяташе, че ангелите се хранят със субстанция, материализирана от висшето сияние, докато те ‘се хранят’ със самата светлина.“ (Рамбана, там).
Трябва да се размисли върху същността на тази висша храна — манната.
Същността на храната
„Няма нищо съществуващо в света, във висшите и нисшите светове, което да не се нуждае от храна, защото ако нещо трябва да черпи съществуване от друго — това е неговата храна.“ (Рабейну Бехайе)
Всеки сътворен обект получава своята жизнена сила във всеки момент от Вечния Източник на живота — „и Ти даваш живот на всичко.“ Получаването на жизнена сила чрез благодат свише се нарича храна. В зависимост от същността на всяко същество — такава е и неговата храна.
„И служещите ангели имат храна — нещо, което им дава съществуване, — жизнена сила от Всевишния, изобилстваща в тях. Също така за бъдещето е казано: ‘В Бъдещия свят няма нито ядене, нито пиене… но се хранят със сиянието на Шехина.’ Защото без храна е невъзможно. Така е установил Всевишният, че всяко ограничено сътворено същество се нуждае от храна, която да поддържа неговата жизнена сила.“ (РЦА)
Относно човешката храна знаем, че „преди греха храната на Адам е била духовна, но след него всяка храна се е смесила: добро и зло.“ (Руах Хаим)
Рамбан обяснява, че е възможно плодовете от Едемската градина да са се разтваряли в органите, както манната. Това е изправената храна, която е служила на Израил за подготовка за получаването на Тора и нейното разбиране:
„…защото Израил в пустинята бяха святи за Всевишния, ангели в тяло, и вкусвайки манната… техните мисли блуждаеха около Десетото качество и разсъждаваха за нейната същност, както е написано: ‘и видяха Б-га, и ядоха, и пиха’, и с това бяха готови да постигнат висшите прозрения на Синай…“ (Рабейну Бехайе)
„Защото манната беше съставена само от една първооснова, беше прост обект, а не съставна като другите видове храна, и изостряше разума, водейки човека към познание на понятията…“
„Прост обект… от една първооснова“ — в това е тайното свойство на вкусването на манната: човекът, който я вкуси, ще има едно чисто сърце и пречистен ум, без примес на зло, за да приеме Тора и да се наслаждава на нея. Това е прилепване към Дървото на Живота.“ (Предговор към Шав Шмайса)
Манна – материализация на висшата светлина
„И Той заповяда на облаците горе и разтвори небесните врати. И изсипа над тях манна за храна и им даде небесен хляб“ (Псалми 78:23-24). Това показва, че висшата светлина се е материализирала по волята на Всевишния, и затова цар Давид я нарича „небесен хляб“. Той я споменава като дъжд, излят чрез отварянето на небесните врати, защото така се говори за висшата светлина: „отвориха се небесата, и видях Божии видения“ (Йехезкел 1).
Може да се забележи, че в главата за манната думата „манна“ се споменава пет пъти, съответстващи на петте споменавания на „светлина“ в разказа за Сътворението на света. Това ни намеква, че манната е породена от тази светлина, а светлината е основата на манната. И както светлината е била сътворена в първия ден, така манната е започнала да пада в първия ден след Шабат.“ (Рабейну Бехайе, Шмот 16).
„Така виждаме, че съществуването на тялото на хората с чиста душа се поддържа чрез най-фините субстанции, а при най-светите — чрез още по-фини. Така съществуването на поколението на пустинята се поддържаше от манна, която се усвояваше напълно от телесните тъкани (без участие на органите за храносмилане и отделяне, виж Йома 75б). Тя беше породена от висшата светлина, придобила материална форма по волята на своя Създател, благословен да е Той. Те бяха удостоени с манна в момента, когато душите им се възнесоха и постигнаха чудесата на разсеченото море, както е казано (Мехилта, Бешалах, гл. 3, 15:2): „Робинята виждаше на морето повече, отколкото пророкът Йехезкел (на когото бяха разкрити тайните на висшите светове).“
Учителят ни Моше, чиято душа се възнесе до постижение на Твореца и се свърза с Него в още по-голяма степен, не се нуждаеше от тази материализирана субстанция. Съществуването на тялото му се поддържаше от сиянието на Шехина и от самото постижение на висшите светове“ (Рамбан, Врата на въздаянието).
Рамбан също така сравнява манната с алегоричното угощение на праведниците в Бъдещият свят с Левиатана и птицата Бар Йохни, които също са породени от висшата светлина.
Да се върнем към думите на Рамбан, който обяснява Мехилта по два начина:
„Открих в Мехилта (Ваиса, гл. 4) тълкувание на стиха „Днес няма да го намерите (манната)“ (Шмот 16:25): „Днес няма да я намерите, но ще я намерите утре. Рави Елазар бен Хисма каза: В този свят няма да я намерите, но ще я намерите в Бъдещият свят.“ Това изречение може да се обясни по два начина.
- Възможно е да се отнася до тези жители на Бъдещият свят, които не са достигнали нивото, позволяващо постоянно „хранене“ от сиянието на Шехина, и те ще поддържат съществуването си чрез субстанция, материализирала се от това сияние, както беше с поколението на пустинята.
- Или, според рави Елазар бен Хисма, стихът „Днес няма да я намерите“ намеква, че хората в Бъдещият свят ще се хранят от основата на манната — самото сияние на Всевишния.
На мен ми се струва, че тук се намеква за основата на манната, от която ще се хранят жителите на Бъдещият свят.
За това е казано в трактат Йома (75б) относно стиха „Хлябът на ангелите яде човек“ (Псалми 78:25): „Според рави Акива, това е хлябът, с който се хранят служещите ангели.“ Той е имал предвид, че „хлябът“, с който се хранят ангелите, произхожда от сиянието на Шехина. „И му каза рави Ишмаел: „Акива, в това грешиш. Нима служащите ангели ядат хляб? А вече е казано (за Моше на планината Синай): „Хляб не яде и вода не пи“ (Дварим 9:9).“
Рави Акива смятал, че ангелите се хранят със субстанция, материализирана от висшето сияние, докато рави Ишмаел опровергал това, заявявайки, че те се „хранят“ от самата светлина.“
Приемът на храна в Бъдещият свят ще бъде по-висш, отколкото храната на поколението, приело Тора. Тяхното постижение ще бъде несравнимо по-висше, а телесният им аспект ще бъде ангелски. Те ще се хранят, подобно на ангелите, от основата на манната — висшето сияние:
„Нашите мъдреци говориха за всичко това и споменаха насладата на душата от нейното съществуване и я поставиха с ангелите … под Трона на Славата и установиха мястото й в Мъдростта и това е самото разбиране и съвършената награда, и спомена за съществуването и като съществуването на ангелите според техните групи, в удоволствието от тяхното постижение.“
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com