Каква е трапезата, която трябва да се състои след идването на Машиах, и какъв е нейният основен символизъм?
Всичко е готово за трапезата
„В Бъдещия свят няма нито ядене, нито пиене, нито размножение, нито търговия, нито завист, нито омраза, нито съперничество. Праведниците седят с венци на главите си и се наслаждават на сиянието на Шхина, както е казано (Шмот 24:11): „И видяха Бога, и ядоха, и пиха“ (Брахот 17).
На пръв поглед тук има явно противоречие. От една страна, се казва, че в този свят няма ядене и пиене, а от друга страна – „ядоха и пиха“. Но несъмнено това подчертава величието на Бъдещия свят именно по този въпрос: земната храна в контраст с небесната „храна“. Трябва също така да се замислим защо великата награда и насладите на Бъдещия свят алегорично са описани като „храна“, както ще видим и по-нататък.
„Мъдреците учат: човек е създаден в навечерието на Шабат, за да може веднага да пристъпи към трапезата“ (Санхедрин 38).
„В Бъдещия свят Всевишният ще устрои трапеза за праведниците от месото на Левиатан“ (Бава Батра 75).
„Във всяко време нека дрехите ти бъдат бели, и нека не липсва масло на главата ти“ (Коелет 9:8) — това е алегория за царя, който поканил своите слуги на трапеза, но не определил време. Умните сред тях се нагласили и заели местата си на входа на двореца… (Шабат 153).
„Съдът е съд истински, и всичко е готово за трапезата“ (Авот 3:20).
По тези възвишени въпроси можем само да цитираме думите на нашите учители, които са ни разкрили частица от тези висши постижения.
Храната на душата
Подобно на това, както тялото се наслаждава на вкуса на меда, така и душата се наслаждава на мъдростта. Това се вижда при даряването на Тора (Шмот 24): „И видяха Бога, и ядоха, и пиха“. Насладата от съзерцанието на лика на Шехина, която е духовна храна, е уподобена на насладата от яденето и пиенето. Също така, Моше стоя на планината 40 дни без храна и вода, защото душата му се наслаждаваше на блаженството, което поддържаше съществуването на тялото му, подобно на това, както храната и пиенето поддържат тялото (Рабейну Бехайе).
„И видяха Бога, и ядоха, и пиха“ — каза рави Йоханан: „несъмнена храна“, както е казано (Притчи 16): „В светлината на лика на царя е животът“ (Ваикра раба 20).
Трябва да размислим за една и съща дума, която описва два вида „храна“. Оттук можем да заключим, че техният корен е един. За да разберем това, ще цитираме думите на Рабейну Бехайе в друг контекст:
„Не само с хляб ще живее човек“ — животът на човека не зависи само от хляба, а от духовната сила, която го подхранва. Тази сила е неговата съдба и същност. Както казват мъдреците: няма дори една тревичка, която да расте без сила свише, която ѝ казва: „Расти!“. Над тази сила има друга, която я управлява и ѝ дава съществуване, а над нея — друга, докато не стигнем до Първопричината, Всесилния, източника на живота и жизнената сила на всичко.“
Израилтяните прекараха 40 години в пустинята, без да ядат хляб, и оцеляха. Това изразява смисъла на думите: „с всичко, излизащо от устата на Господа, ще живее човек“. Всички тези сили-посредници са наречени в Писанието „излизащи от устата на Господа“. Стихът ни учи, че основната жизнена сила в храната не идва от веригата причини, като хляба, който ядем, а от силата, която е по-близо до Първопричината.
Мъдреците казват (Шмот 24): „И видяха Бога, и ядоха, и пиха“. Рави Йоханан обяснява, че висшата светлина, която е животът и храната на душата, е „несъмнената храна“, докато храната на тялото, която произлиза от поредица от причини, не е такава.
Писанието нарича манната „излизаща от устата на Господа“, въпреки че всички средства са такива. Но манната е „излизаща от устата на Господа“ в буквален смисъл, както е казано (Шмот 16): „Ето, Аз ще ви дам дъжд от небето“.
Затова стихът може да се разбира така: „С всичко, излизащо от устата на Господа — чрез всички средства — ще живее човек, още повече с това, което излиза директно от устата на Господа — манната, която няма множество посредници.“
Така коренът на храната е един, а разликата е само в близостта до Първопричината.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com