Колко ще съществува нашият свят? Колко епохи са замислени, за да доведат света до неговата крайна цел, и каква е ролята на всяка от тези епохи?
Тези състояния са вътрешното съдържание на случващото се в хилядолетията на света.
Нашите мъдреци, благословена да е тяхната памет, ни посочиха, че светът ще съществува шест хиляди години, а в седмото хилядолетие ще бъде разрушен и след това Всевишният ще го обнови (Санхедрин 97б). И в същия трактат (92а) мъдреците казаха за седмото хилядолетие: „Какво ще стане с праведниците? Всевишният ще им даде криле и те ще се издигнат над водите“, както е казано от пророка (Йешаягу 40:31): „Тези, които се стремят към Всевишния, ще обновят силите си“.
От простия смисъл на всичко казано излиза, че съществуват три периода от времето: шест хиляди години; седмото хилядолетие; обновяването на света.
Шест хиляди години светът остава такъв, какъвто е сега. В седмото хилядолетие светът все още няма да бъде обновен, а праведниците ще бъдат във вида, в който ще бъдат възкресени, само че Всевишният ще им добави криле. В периода на обновяването на света Всевишният напълно ще го обнови.
В света, който виждаме, цялата власт принадлежи на тялото, като на стопанин в дома, тъй като именно нашият свят е място за тялото. В седмото хилядолетие праведниците ще се издигнат над земята и тялото ще се озове извън своето обичайно място, като човек, напуснал своето жилище, и като гост, който е отседнал за една нощ. Тогава тялото няма да има никаква власт, освен тази, която е имало тялото на Моше, когато се изкачи на планината и, напускайки земята, не следваше обичаите, приети на земята.
Мъдреците нарекоха седмото хилядолетие „Ден, който изцяло е Шабат и покой за вечен живот“ (Санхедрин 97а), тъй като в това време човекът се освобождава от всякаква физическа дейност, чиято същност е обикновеността. Обаче тялото не губи реалността на своето съществуване до обновяването на света.
Периодът на обновяването на света и след това е това, за което е казано (Ерувин 22а): „На утрешния ден — получаване на наградата“. Тогава вече няма нужда от властта на тялото, тъй като то е необходимо само за служене в съответния период от времето и съществува като нещо второстепенно спрямо душата, за да се наслаждава на доброто за вечни векове.
Думи на автора Лешем
Ще представим накратко неговите думи, обяснението на тези периоди, за които говори Рамхал.
Първото изправление е поправянето на сътворението на света, изправление на реда на целостта. Второто изправление, което ще бъде в дните на Машиаха и през четирите хиляди години след шестото хилядолетие (разрушението на света), а след това осмото, деветото и десетото хилядолетие – това е изправление на тайната на целостта. Третото, последно изправление, след всички десет хилядолетия, наричаме изправлението на тайната на Единството.
Първото изправление – поправянето на сътворението на света и всички изправления, които се случват след греха на Дървото на познанието до времето на Машиаха – се състои в това, че се събират и издигат искри на святост и отломки на съдове от тяхното падение и потъване в дълбините на клипот на света на Безвидността (тоху), и те се издигат и поправят…
Това са изправления, които се случват чрез Тора и заповедите, както и чрез използването на материалния свят от праведника за служене на Всевишния, което издига всички съществуващи – това е тяхното „възкресение на мъртвите“.
Истината е, че възкресението на мъртвите всъщност се случва постоянно, във всяко мигновение, в искрите и отломките на съдовете… Те се издигат в реалността на всички светове, и изграждането на всички светове става единствено чрез тях. Това е, което виждаме и в материалния свят – постоянно се случват нови действия във всички части на мирозданието, и те се поправят за нуждите на човека.
Няма нито един момент, в който да не се изобретяват нови действия и инструменти в човешката дейност, както и в самата природа. Светът се развива постоянно, и всичко това е за нуждите на човека, и по този начин всички обекти се издигат, защото са свързани с човека, короната на творението, и това е техният живот и възвишение. Това се случва във всеки свят.
Второто изправление, което ще започне от дните на Машиаха и нататък, наричаме тайната на целостта и обобщението, защото първото изправление, в което всички части на реалността се включват една в друга, се случва само в тяхното качество и вътрешна същност, но количествено, тоест външно, те, напротив, са разделени във всички свои аспекти. Говорихме за това, обсъждайки предишната основа.
След това, от десетото хилядолетие и нататък, ще започне третото поправление, тайната на скритото Единство, и това е последното изправление в световете на Ейн Соф… Тогава ще се достигне до тайната на страшното и скрито Единство, защото то е над всички разкрития…
Това е последното, трето изправление, което е било замисълът на Излъчващия във всички Негови разкрития в Ацилут и в цялото сътворение на света…
Последното изправление е целта на цялата реалност
„Всичко това — как ще бъде и какво ще бъде — сега е скрито дори от най-висшите еманирани същества, защото в момента то се намира в категорията на обгръщащата светлина на Ейн Соф, която е по-висша и скрита дори от категориите кав и цимцум. Затова я наричаме тайната на скритото Единство, тъй като сега тя е скрита от всички. Но в последната граница, когато разпространението на светлината се върне така, както е било преди, тя ще се разкрие напълно, защото тогава ще има само Неговото разкритие и светлина, а всичко, което е по-ниско, ще бъде включено в Него, ще засияе и ще се разкрие.
Тогава ще се изпълни замисълът на Всевишния в цялата реалност: възвишението на реалността ще достигне самата светлина на Неговото Единство, без какъвто и да е екран и скриване, и само Той ще царува над всичко, и разбери това. А Той, благословено да е името Му, ще прости нашите думи (толкова открити и явни), защото целият ни замисъл е само заради Неговото име и Неговата Тора, тъй като такава е Неговата воля в святата Тора, която ни даде — да обясняваме и разясняваме целта на Неговите разкрития и действия, как всичко произлиза, получава битие и се случва само от Него, и как всичко винаги зависи само от Него, и как всичко в крайна сметка ще се върне само към Него.“
Защото именно това е целевият замисъл на цялата реалност — всичко да се върне към Него. По този въпрос дълбоко се е задълбочил Рамбам в „Пътеводител на заблудените“.
Това е дълбокият смисъл на завършването на Тринадесетте принципа на вярата с възкресението на мъртвите
„Вече беше обяснено в науката за природата, че съществуват четири причини за всичко: материя, форма, действащ и цел. Някои причини са близки, а други далечни, и всяка от тези четири се нарича причина. Според тяхното (на философите) мнение, с което няма да споря, Бог е действащият, Той е формата и Той е целта“ (Рамбам, Пътеводител).
„От вярата в сътворението на света следва, че в Неговата воля е било да даде битие на всичко, и не е имало принуда и необходимост за съществуването на реалността. Напротив, в действителност няма нищо освен Него. И ако попитаме за целта на всичко съществуващо, окончателният и последен отговор ще бъде: ‘волята на Всевишния’. Следователно Той е крайната цел на всичко“ (пак там).
Вярата в сътворението на света задължава, че вечността на съществуването на мирозданието се състои в това, че то ще се върне към своя Единен Корен.
„В това е също така смисълът на Неговите думи: ‘Всичко направи Господ за Себе Си’ и ‘Всичко, което се нарича с Моето име и за Моята слава, Аз сътворих, създадох и направих’ — това показва, че всяко действие, което може да бъде отнесено към Мен, Аз направих заради Своята воля и никак иначе“ (пак там).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com