Да продължим обсъждането на плана на Сътворението, замислен още от самото начало. В тези въпроси можем само да приведем думите на нашите учители, изключителните откровения, с които сме удостоени.
Първоначално, от древни времена
„И знай, че думите „за да се създаде“ намекват и за това, че шестте дни на Сътворението съдържат, като в зародиш, цялата история на Вселената, защото времето на съществуване на Вселената ще бъде шест хиляди години (Рош ашана 31а). И по този повод мъдреците казали: „Денят на Светия, благословен да е Той, е хиляда години“ (Берешит Раба 19:8).
И ето, в първите два дни на Сътворението цялата Вселена е била изпълнена с вода и нищо още не е било завършено — това е намек (ремез) за първите две хилядолетия от историята на човечеството, когато не е имало зов към Името на Б-г. И така мъдреците казали: „Две хилядолетия — пустота (תהו)” (Авода зара 9а).
Но в първия ден е била създадена светлината — и това съответства на хилядолетието на живота на Адам, който е бил светилник на Вселената и е познавал своя Създател. Вероятно Енох не е служил на идоли до смъртта на първия човек. А на втория ден било казано: „Да бъде свод посред водите, и да разделя той между водите“ (Берешит 1:6) — и през това хилядолетие Ной и неговите праведни синове били отделени от нечестивците, осъдени на гибел от водите на потопа.
На третия ден от Сътворението се появила сушата и тя се покрила с растения, които дали плодове. Това съответства на третото хилядолетие, което започнало, когато Авраам бил на четиридесет и осем години, — тогава той „започнал да зове Името на Господа“ (Берешит 4:26). Той „израстил праведна издънка“ (Йеремия 23:5), като обърнал мнозина към познанието на Б-г, съгласно това, което тълкуват стиха: „Душите, които те създали в Харан“ (Берешит 12:5). Той „заповядал на своето семейство и на своите деца, да следват пътя на Б-г и да вършат милосърдие и справедливост“ (Берешит 18:19). Това довело до това, че неговите потомци получили Тора на планината Синай, и в определен ден бил издигнат Преносимият Храм в пустинята, което им позволило да изпълняват всички заповеди — това съответства на „плодовете“, които се появили в света на третия ден от Сътворението.
И знай, че времето на здрача вече се счита за следващия ден, и затова същността на всеки ден започва да се проявява малко преди неговото настъпване, — така Авраам се родил още в края на второто хилядолетие. И нещо подобно можеш да видиш по отношение на всеки ден.“
На четвъртия ден били създадени светилата — „голямото“ и „малкото“ (Берешит 1:16), както и звездите. Отражение на този ден е четвъртото хилядолетие: то започнало, когато бил построен Първият Храм, 72 години след неговото издигане. …И ето, в този ден „за всички синове на Израел имало светлина“ (Шмот 10:23), защото „славата на Господа изпълвала Дома Господен“ (Мелахим 1, 8:11), и на народа на Израел светел огънят на олтара, който бил подобен на лъв, пояждащ жертвите. Но след това Всевишният намалил тяхната светлина и ги изгонил — и след това, както при новолуние, за тях засветила луната, която светела през целия период на Втория Храм, когато огънят на олтара бил подобен на куче. И залязли и двете светила вечерта, когато бил разрушен (Вторият) Храм.
На петия ден „водите се напълнили с живи същества, и птици полетели над земята“ (Берешит 1:20) — това е намек за петото хилядолетие, което започнало 172 години след разрушаването на (Втория) Храм. Защото в това хилядолетие властвали народите на света, а народът на Израел „станал като морските риби и влечугите, и нямал власт — всички ги ловели с въдица, влачели ги с рибарска мрежа и ги събирали в кош“ (Хавакук 1:14-15). И не е имало търсещи Господа.
На шестия ден, сутринта, „земята произвела живи същества според вида им: добитък, влечуги и земни зверове“ (Берешит 1:24-25). Тяхното сътворение било преди изгрева, а след това бил създаден човек „по образ Божи“ (Берешит 1:27), и настъпило време за неговата власт, както е казано: „Изгрява слънцето — …и човек започва своите занятия и своята работа до вечерта“ (Теилим 104:22-23). Това е шестото хилядолетие, защото в неговото начало властвали „земните зверове“, което са царствата, „които не познавали Господа“ (Шофтим 2:10). А след изтичането на една десета част от деня — което е времето от първите проблясъци на зората до изгрева — ще дойде избавителят, за когото е казано: „И неговият престол, като слънцето, пред Мен“ (Теилим 89:37). Това е потомъкът на Давид, създаден „по образ Божи“, за когото е казано: „Ето, като с небесни облаци, дойде човек, и той достигна до Стария по дни, и го доведоха при Него, и му бе дадена власт, почести и царство“ (Даниел 7:13-14). Това ще бъде 118 години след края на петото хилядолетие, защото е казано словото на Господа чрез устата на Даниел: „От времето на премахването на ежедневната жертва и установяването на немия идол — хиляда двеста и деветдесет години“ (Даниел 12:11).
И в това, че на шестия ден влечугите и птиците били сменени със земни зверове, виждам намек: в началото на шестото хилядолетие вероятно ще властва царство, още по-страшно и агресивно, но и по-близко до истината, отколкото предишните.
А седмият ден, Шабат, е намек за Бъдещия свят, който изцяло е Шабат и покой, и живот във вечността. Нека Бог ни съхрани във всички дни и нека нашият дял бъде сред Неговите искрени служители!“ (Рамбан, Берешит 2:3).
Така, всички събития, които се случват в света, са били подготвени предварително през Шестте дни на Сътворението. Риканти пише, че след действията на тези Шест дни всички останали действия са скрити в тях в потенциал, докато не настъпи времето за тяхното осъществяване. Когато нещо се случва, това е само разкриване на онова, което вече е било. Това е смисълът на думите „които сътвори Бог, за да направи“, тоест да завърши строежа и да донесе плодовете, когато дойде времето за тях, защото няма нищо ново под слънцето.
Висшите дни — това са сфирот
„И знай, че дните, споменати в разказа за Сътворението, били в сътворението на небето и земята дни в буквалния смисъл на думата, състоящи се от часове и минути, и те са шест, както шестте делнични дни, за което говори простият смисъл на Писанието. А в дълбокия смисъл на въпроса „дни“ се наричат сфирот, излъчени от Всевишния, и всяко изречение, произвеждащо битие, се нарича ден, и те са шест…“ (Рамбан).
В тези думи на Рамбан се разкрива особена дълбочина: на пръв поглед реалността на времето през Шестте дни на Сътворението е същата по същество като през всички обикновени дни, но във всеки от тези дни е било създадено нещо ново. Но не така ни разкриват нашите Учители: „всяко изречение, произвеждащо битие, се нарича ден“. Според думите на Маараля: „Всяко време от тези Шест дни е особено време; единия се нарича Първи ден, а другия Втори, и всеки е уникален, единият не е като другия“.
Рабейну Бехайе обяснява по-подробно: „Известно е, че шест сфирот действали през Шестте дни на Сътворението, всяка в своя ден — например на първия ден Бина, на втория Хесед, на третия Гвура и т.н., докато се стигнало до седмия ден, Йесод, и той извършил своето действие. А какво било неговото действие? Наслада и покой, защото имало покой за него и покой за всички шест, защото с прекратяването на неговото действие всички спрели действието. Неправенето и покоят са неговото действие, и такъв е смисълът на Писанието: „Защото за шест дни Господ сътвори небето и земята и почина на седмия ден“, защото Той сътвори шест сфирот и завърши Своята работа в тях, а покоят беше в седмия ден, който е Йесод (по-нататък се обяснява, че той също е категория Малхут)“.
Всевишният излъчил тези качества, чрез които Той се разкрива в управлението на света. Всяко качество има своята същност и съответно действията, породени от него, са уникални за всяко качество. Тези качества са корените на Седемте дни на Сътворението и те властват над техните действия.
Това е смисълът на думите на Рамбан: „Сътвори за шест дни — ден от думата светлина, както е казано „и Бог нарече светлината ден“. Всяко качество от качествата на Управлението е сияние от Всевишния, което пробива преградата между сътвореното и Твореца. Защото само чрез тези явни разкрития сътвореното същество може да възприеме със своята мисъл волята на Твореца. Защото в Безкрайното „мисълта изобщо не Те постига“.
Както ще бъде обяснено по-нататък, в главата „Възкресение на мъртвите — разкриване на Единството“, цялото това йерархично развитие на мирозданието ще се върне към своя корен в момента на разкриването на Единството на Всевишния, в деня, който изцяло е Шабат. „В съботния ден Малхут, който е долу, скритата точка, се издига нагоре в Ацилут, и това, което е било скрита точка, сега се разпространява в своята светлина, и всички дни се издигат в нея, и тя със своята велика светлина ги покрива отгоре“ (Шла).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com