Как Рамхал обяснява предимствата на света на душите и неговата цел във връзка с възкресението.
След като обяснява значението на света на душите, който е създаден след грехопадението от Дървото на познанието, и където душите пребивават до възкресението, когато ще настъпи крайното възмездие, Рамхал изяснява ползата от този свят за възкресението:
„Освен това, че светът на душите е място, където душите пребивават през времето, в което очакват своето тяло, той носи и допълнителна, голяма полза както за самите души, така и за телата след възкресението.
Постановено е, че човек може да достигне съвършенство едва след смъртта си, дори ако неговите дела го правят достоен за това още приживе. (Ако човек не е достоен за съвършенство приживе, той никога няма да го достигне, защото времето за придобиване на съвършенство е само в този свят, преди смъртта).
От това постановление произтича също, че през цялото време, когато душата пребивава в тялото в този свят, изпълнен със зло (тъй като злото не може да бъде окончателно премахнато от този свят до края), и душата ще бъде помрачена и затъмнена.
И въпреки че чрез добрите дела, които човек извършва, душата придобива съвършенство и достойнство, това не може да се разкрие. Душата не е в състояние да засияе с блясъка, който съответства на нейното действително достойнство. Всичко това остава скрито в нейната същност до времето, когато ѝ бъде позволено да се разкрие.
Забавянето обаче не идва от душата, а от тялото, което губи от това, защото не получава пречистването, което би трябвало да получи. Но и душата също страда, защото е затворена в себе си и не може да излъчва своя блясък; освен това, тя не изпълнява основната си задача – пречистването на тялото. А ако изпълняваше тази задача, би постигнала значително съвършенство чрез самото действие, защото функцията на съвършенството е да дава добро и да усъвършенства другия.
И още: пречистването на тялото е действие, присъщо на душата според нейната природа и закон, защото именно за това е създадена. Всяко творение се усъвършенства, когато изпълнява онова, което му е определено от Твореца, и му липсва съвършенство, докато не изпълни предписанията на Твореца.“
Но когато душата излиза от тялото и преминава в света на душите, тя се разгръща и засиява с блясъка, който ѝ подобава според делата ѝ.С това, което душата постига през времето на пребиваването си в света на душите, тя се укрепва след отслабването си в тялото и се подготвя още повече за това, което ѝ предстои да прави при възкресението. Така, когато се върне в тялото, ще може да извърши в него присъщото ѝ действие, а именно – споменатото пречистване. (Пътят на Твореца, ч. 1, гл. 3)
Съвършенството на душата се изразява в пречистването на тялото, защото съвършеният дава и въздейства, а не приема. Цялото сътворение на света е с тази цел, защото съвършеният свят е този, в който съществуват въздействащият и приемащият – мъжкото и женското начало, земята и небето – а съвършенството е тяхното обединение. Същността на алегорията се отнася до връзката между Твореца и творението. Разберете това, както трябва.
За тази цел душата е слязла в нашия свят и така тя се уподобява на Твореца – като отдава благо на другия. Когато тя дава от своето съвършенство и дарява на тялото вечен живот, това наподобява въздаянието на вечен живот от Твореца към всичко съществуващо. Творецът е установил действието на душата, дал ѝ е възможност да се уподоби на Него, и в това се крие нейното съвършенство. Така тя ще се удостои да се прилепи към Него – и това е Бъдещият свят. Помислете върху това още веднъж, както трябва.
Това действие може да бъде напълно реализирано само след възкресението:
„И трябва да знаем, че дори и сега, когато душата се вселява в смъртно тяло, въпреки че все още не е придобила съвършенство чрез своите действия, тя се намира на високо ниво на съвършенство и, със своето достойнство и блясък, е в състояние да пречисти материята на човека до такава степен, че той да излезе извън границите на човешкия род.
Но постановлението на Твореца я възпира, скрива нейната сила и намалява нейния блясък, за да не може да направи това. Тя ще пребивава в тялото, затворена в себе си, в онази степен, която е необходима според Висшия замисъл, и ще действа само в съответствие с мярката и реда, които са пожелани от мъдростта на Всевишния.
Вследствие на добрите дела, които душата постоянно извършва, би трябвало да ѝ се позволи да се разкрие и да засияе, както споменахме, и тогава тялото би получило от нея пречистване. Но според постановлението, обяснено по-горе, тя ще може да се разкрие само в света на душите.
Когато обаче душата се върне в тялото след възкресението, тя няма да се намали и да се скрие, а ще се всели в него с целия си блясък и сила. Тогава веднага ще пречисти тялото с велико пречистване. Няма да бъде нужно човекът да преминава през постепенно развитие, както сега се изисква от децата – душата веднага ще засияе в него и ще го пречисти.“
(Рамхал, Пътят на Твореца, същото място)
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com