Описание на други аспекти от задачата, дадена на душата при „слизането“ ѝ в тялото в този свят.
Въздигане след въздигане
Задачата на душата спрямо тялото не се изчерпва само с пречистването. „Това не означава, че възкръсналият човек няма да продължи да се въздига. Но когато душата влезе в тялото, човекът ще стане достоен и възвишен, а тялото му веднага ще получи първото пречистване, което ще го въздигне над всичко, което е било през дните на първия му живот.
Нивото на това пречистване ще зависи от всички добри дела, които човек вече е извършил. Това пречистване ще постави човека на стъпало, което му подобава, сред онези, които са достойни да се наслаждават на съвършенството. След това и душата, и тялото ще продължат да се възвисяват в зависимост от първоначалното стъпало, на което човекът е бил поставен“ (Пътят на Твореца).
Това непрекъснато възвисяване е тайната на вечното съществуване на тялото. При всяко пречистване тялото се възвисява, което намалява степента, в която то скрива светлината на душата. Тогава светлината на душата се увеличава и разпространява още повече, като отново пречиства тялото, и този процес се повтаря безкрайно.
Но възниква въпрос: след като нечистотата на тялото е изчерпана в гроба и след първото пречистване при възкресението тялото получава ангелска форма, какъв е смисълът на това непрекъснато пречистване, предизвикано от въздействието на душата върху тялото?
Постижение чрез отрицание
Рамхал в Даат Твунот подробно описва целта на творението, заради която е сътворен човекът – това е постижението на Единството. Това е единственото постижение, което човек може напълно да достигне, защото същността на Твореца човек не може да познае – „умът абсолютно не Го постига“. Единствено Единството човек може да познае, и за това е сътворен – това е постижение чрез отрицание: да отрича всяка реалност, освен Него, и да знае, че Неговата реалност е единствена, Неговата власт е единствена и няма абсолютно нищо освен Него.
За тази цел е сътворена материята – тялото и произходът на злото, за да може човек да отхвърли неговата реалност и да осъзнае, че в действителност няма друга страна, а коренът на всичко е в Единния. Така тялото – материята – е сътворено, за да ни научи на обратното на това, което изглежда.
В обобщение: Постиженията на човека са ограничени, а възможността за познание произлиза от тъмнината на тялото. Това е знание чрез отрицание. Именно в това е задачата на вярата и служението в нашия свят – тъмния свят на материята. Разкритието в Бъдещият свят ще бъде разкритието на Единството, когато това знание ще се прояви и ще бъде осъзнато задълбочено. Разберете това.
Сега нека се върнем към въпроса.
Светът и съдовете
Коренът на всички тези разкрития се намира в началото на формирането на битието. От първото съкращаване на светлината (цимцум), от отдръпването на светлината на Безкрайния от световете и образуването на корена на съществуването на съдовете, които ограничават светлината. Само по този начин е възможно висшите разкрития да бъдат постигнати от човека, който по природа е ограничен. Светлината трябва да бъде ограничена от съдове, а постижението на светлината от човека – в разкриването на дрехите на съдовете и осъзнаването на светлината, скрита в тях. Няма възможност за постижение в простото Единство на Всевишния, който изпълва и обгръща всички светове, няма възможност да се разбере, че няма нищо друго освен Него, освен чрез отричането на всичко останало освен Него.
Тези светлини и корени на висшите съдове се спускат, развиват и сгъстяват до такова състояние, че се превръщат в съдове, ограничаващи светлината. Това се случва именно с тази цел, защото само чрез отричането на материалната обвивка на съда човек може да открие и познае скритата в него светлина.
Целта на всичко е светлината и съдът на душата на човека и неговото тяло – умален модел на цялото битие. Няма постижение и няма възвисяване без служение, което се състои в отричане на тялото във всичките му аспекти. Така е на всички нива – отдолу нагоре, във всеки свят по свой начин. Ето защо човек е сътворен с тяло. И ако не беше съгрешил, по този начин би се въздигнал в Бъдещият свят. „Праведниците нямат покой нито в този свят, нито в Бъдещият: в нашия свят няма покой в служението, а в онзи – в получаването на наградата.“
От победа към победа
Неограниченото възвисяване на душата може да се осъществи само при съществуването на тяло. Същото важи и за неограниченото наслаждение на душата. Както вече обяснихме, всяко постижение се състои в отричане на тялото – съда, в разкриване на неговата обвивка – алегорията, и в постигане на същността, която алегорията представя. В това се крие постоянно обновяващото се наслаждение. Всяко ниво, което душата достига и в което се възвисява, е част от същата траектория на възвисяване: пречистване на тялото – съда, неговото въздигане и превръщане в светлина на ново постижение. Както установихме, постижението на човека се извършва чрез отричане. Без съществуването на тяло няма какво да се отрича и не е възможно да има постижение. Помислете добре върху всичко, което беше обяснено тук – това са изумителни думи, които дават покой на душите на онези с фино разбиране.
Така, както беше обяснено относно целта на съществуването на тялото в Едемската градина, същото се отнася и за Бъдещият свят – възможността човек да постига, тъй като в материалния свят е свикнал с формите на тялото. Целта на съществуването на тялото завинаги е същата – защото човек по своята същност няма възможност да се издига в постиженията и да се наслаждава на вечните наслади без съществуването на тяло.
Оттук се връщаме към разбирането на думите на Рамбан: „Защото това творение (тялото) беше създадено за времето на възкресението на мъртвите за посочените нужди, и Всевишният не желае неговото унищожение след това.“
Дотук разгледахме, според нашите възможности за разбиране, първия отговор на Рамбан.
В образа на Бога
„И в тази форма (тялото) има дълбоки тайни, защото неговото създаване не беше в безполезен и безсмислен вид, а за велика нужда и важна цел, и Всевишният желае неговото съществуване“ (Рамбан, втори отговор).
Вече знаем, че вътрешната форма на човека отразява структурата на висшите качества, чрез които Всевишният се проявява в света. Също така, подробностите на неговата структура — органите и сухожилията — са обвивки на шестстотин и тринадесетте духовни „органа“ — части от Висшата Колесница, чийто корен са заповедите на Тора. Такава е формата на цялото мироздание — формата на човека. Човекът е сътворен по образа на Бога, включва всички съществуващи сили и затова единствено той може да ги изправи и издигне до абсолютното съвършенство.
Но трябва да знаем: едва след като душата се спусне в тялото, ѝ се дава силата да изправя мирозданията, защото тя прониква във всички светове — от началото до края — и те зависят от нея. Съединението на душата с тялото е необходимо за тази цел: изправяне на всички светове. Както вече обяснихме, всеки свят се състои от светлина и съдове, от душа и тяло. Така възкресението на човека в неговото тяло ще възкреси цялото мироздание. Всички светове, зависещи от неговата мяра на растеж, ще бъдат изправени, ще засияят и ще живеят вечно.
Както пише авторът на книгата Лешем:
„Работата е там, че в своята дълбочина възкресението на мъртвите не е само надежда, предназначена за човека, но то е необходимо предназначение за всички сили на мирозданието — от деня на неговото основаване до края на всички дни на света. Всички негови сили и детайли, които са осигурявали появата и съществуването на всички детайли на съществуващите обекти в света, както и всички процеси, които са се случвали с тях, ще се върнат, обновят, възкръснат и ще бъдат изправени във времето на възкресението на мъртвите. Възкресението ще бъде не само за човека, но и за всички детайли на силите на цялото мироздание и управлението му през всички дни на света. Възкресението на човека — микрокосмоса, ще се отнася и за целия свят — макрокосмоса, в неговата цялост и във всички детайли, които са съществували през целия период на съществуването на света“.
В светлината на тези основи разбираме втория отговор на Рамбан относно целта на възкресението на тялото:
„И в тази форма (тялото) има дълбоки тайни, защото неговото създаване не беше в безполезен и безсмислен вид, а за велика нужда и важна цел, и Всевишният желае неговото съществуване“.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com