Ако Адам не беше съгрешил, той никога нямаше да умре, тъй като висшата душа му обезпечи възможността за вечен живот.
Позицията на Рамбан и мъдреците на Кабала
Основните положения на позицията на Рамбан бяха изложени по-горе, а тук ще приведем неговите думи, които съдържат основното в неговото мнение:
„Наградата за душите и тяхното пребиваване в Света на душите нашите учители нарекоха Ган Еден (пп. 78–79), а понякога го наричаха „Висините“ (Сука 45б; вж. п. 85) и „Небесната ешива“ (Бава Меция 85б; вж. п. 86). След това ще дойдат дните на Машиаха, които все още ще принадлежат на този свят. И накрая ще настъпи Денят на съда и възкресението на мъртвите, което включва награда както за тялото, така и за душата — великата надежда на всички, които се уповават на Светия, благословен да е Той. И това е Бъдещият свят, в който тялото ще се съедини с душата, а душата ще се прилепи към Висшия Разум, както в Ган Еден на Света на душите, но ще достигне още по-високо ниво на постижение. И всичко ще съществува завинаги — вечно“ (Шаар а-гмул).
„Общата концепция за възкресението на мъртвите, казано накратко, е достатъчно проста. Понеже Всевишният е създал човека от душа и тяло, за да служат и да носят своя товар заедно като едно цяло, изпълнявайки цялата свещена работа, Тора и заповедите, които Той им е дал, следва и вечната награда да бъде получена заедно. Би било нелогично, ако тялото се труди (за някого), а не получава награда, защото Всевишният не лишава от награда нито едно творение“ (Рамхал, „Даат Твунот“ 68). Такава е позицията на учителите на Истинската Мъдрост, чиято дълбочина ще се постараем да разберем в тази основа.
Рамбан подчертава, че тялото ще пребивава с душата във вечността, в противовес на мнението на Рамбам, който счита, че възкресението на тялото ще бъде за ограничено време, след което само душите ще се въздигнат към връзката на живота. На тази тема — за вечното съществуване на тялото — ще посветим тази глава.
Вечността на тялото
„И поставеният въпрос — как тялото може да живее вечно? — още по-малко би трябвало да съществува от гледна точка на философите и някои от нашите мъдреци, тълкуватели на Тората. Според философите Вселената като цяло съществува вечно, а някои от нашите мъдреци също признават нейната вечност и не смятат, че тя непременно ще се върне в състояние на хаос (Рамбам, Морех невухим 27). Защото всичко, създадено по волята на Твореца, благословен да е Той, ще съществува определено време или вечно — в съответствие с Неговата воля.
И както те вярват, основавайки се на резултатите от своите изследвания, че основите на света (самата Вселена и нейните първоелементи) могат да съществуват вечно, така и ние можем да вярваме, основавайки се на своята традиция, в възможността за вечно съществуване на отделния човек по волята на Всевишния. Защото както Неговата воля се проявява спрямо цялото (цялата Вселена), така тя се проявява и спрямо частното (отделния човек).
И въпреки че изглежда, че цялото продължава да съществува, а частно изчето изчезва, ние вярваме, че това се случва с хората заради Първородния грях и че това е наказанието, на което са били осъдени. Но вечната Негова воля е в това хората да живеят вечно, както вече споменахме по-горе, основавайки се на думите на нашите мъдреци, благословена да е паметта им“ (Рамбан, Вратите на въздаянието).
Това мнение принадлежи на „мъдреците на естествознанието“:
„Обаче според мнението на представителите на естествознанието, първият човек е бил обречен на смърт от момента на своето сътворение, защото тялото му е съставено от елементи на природата. И ако следваме тази гледна точка, то в дадения стих се съдържа предупреждението на Твореца, че ако Адам съгреши (тоест вкуси от плода на „дървото на познанието на доброто и злото“), той ще умре именно за този грях.
По същия начин нарушителите на определени закони на Тора подлежат на смъртно наказание „от ръцете на Небесата“. Например, чужденец (тоест не-коен), който яде трума (Левит 22:10), или коен, който служи в Храма, докато е опиянен от вино (Левит 10:9), и други. И се има предвид, че тези нарушители на законите на Тора ще умрат за своя грях преди времето, което първоначално им е било определено.“
И според тази гледна точка именно затова Творецът каза, решавайки да накаже Адам:
„…докато не се върнеш в земята, защото от нея си взет, защото ти си пръст и в пръстта ще се върнеш“ (Берешит 3:19), тъй като такава е природата на човека. Нали още от самото начало той се хранеше от плодовете на дърветата и семената на земята, а това означава, че тялото му се износваше и имаше средство, което или способстваше за неговата жизнеспособност, или за неговата гибел.
Но според мнението на нашите мъдреци, ако Адам не беше съгрешил, той никога нямаше да умре, защото висшата душа му осигуряваше възможността за вечен живот. …И както Вселената беше създадена по волята на Бога, така и човекът можеше да съществува вечно, ако това беше волята на Твореца. А храната щеше да му служи единствено за удоволствие“ (Рамбан, коментар върху Тората, Берешит 2:17).
Според това мнение, че тялото на човека е създадено, за да живее вечно, ако Адам не беше съгрешил с дървото на познанието, той би влязъл във вечния живот в тяло. Следователно възкресението на мъртвите е връщане към първоначалния план.
„Затова може да се вярва на казаното (Санхедрин 92):
“Праведниците, които Святият, благословен да е Той, ще възкреси в бъдеще, няма да се върнат в пръстта отново… Може да попиташ: А какво ще стане с тях в онова хилядолетие, когато Святият, благословен да е Той, ще обновява Своята Вселена (в седмото хилядолетие, когато, обновявайки Вселената, Всевишният ще я върне в първоначалния хаос — Раши)? Святият, благословен да е Той, ще им дари криле и те ще се реят над водите”.
А под „криле“ се разбира, че душите им ще се облекат в ангелски покрови, и телата ще бъдат облечени заедно с душите и няма да се разпаднат на първоелементи. И за това нашите учители, благословена да е паметта им, често са говорили.
И станаха обичайни на устата им думите, приведени в много мидраши и в Талмуда:
“За да ти бъде благо” (Дварим 22:7) — в свят, който целият е благо;
“и да се продължат дните ти” — в свят, който трае безкрайно (Кидушин 39б; Рут Раба 6:4).
Това означава, че всички, които се удостояват с Бъдещия свят, живеят безкрайно, защото там няма смърт.
И еднозначно се казва в края на трактата Хулин (142а):
“Няма нито една заповед, записана в Тора заедно с наградата, предназначена за нея, която да не посочва възкресението на мъртвите, както е казано: ‘За да ти бъде благо’ — в свят, който целият е благо; ‘и да се продължат дните ти’ — в свят, който трае безкрайно”.
Тук е обяснено, че за възкресените от мъртвите ще настъпи „свят, който трае безкрайно“, т.е. те няма да се върнат в пръстта во веки веков“ (Рамбан, Вратите на въздаянието).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com