Рош а-Шана е денят на Съда за живота в този свят, а моментът на смъртта на човека е ден на съд за него, защото душата му се подлага на съд относно живота в онзи свят, който е светът на душите.
Обяснява Рамбан: „Според нашите учители, благословена да бъде паметта им, има още един особен ден, определен „да съди народите“ (Йешая 3:13). Това е денят, за който са ни известили пророците: „Ето идва денят, пламтящ като пещ“ (Малахия 3:19). И каза Малахия (3:23): „Денят на Господа — велик и страшен“. И каза Йешая (66:24): „И ще излязат и ще видят труповете на онези, които са се бунтували против Мен — защото червеите, които ги ядат, няма да умрат, и огънят, който ги гори, няма да угасне“.
Както съдът на Рош а-Шана определя съдбата на човека в този свят, а Съдът, на който всеки се явява в деня на смъртта си, решава дали душата му ще получи награда или ще бъде наказана в Гейном, така ще бъдат съдени всички в деня, когато започва възкресението на мъртвите — дали са достойни за възкресение и за бъдещата награда — наслаждението на тялото и душата в бъдещия свят.
За това време е написано: „И ще се пробудят мнозина от спящите в земния прах: едни — за вечен живот, други — за позор и вечно презрение“ (Даниел 12:2). Тези нечестивци, например народите на света и идолопоклонниците, които са осъдени на „вечно презрение“, няма да участват в насладата на онзи живот, а ще останат в своя позор, или наказанието им ще стане още по-сурово според присъдата.
За този Съд се учи в Мишна (Санхедрин 107б): „Поколението на потопа няма дял в бъдещия свят и няма да се яви на Съда. Жителите на Сдом нямат дял в бъдещия свят, но ще се явят на Съда (защото са възможни промени в тяхната участ)“.
На всички места, където нашите учители, благословена да бъде паметта им, говорят за бъдещото възмездие, става дума за „отрязване“ на грешната душа на този Съд. Както е казано в Шмот Раба (30:24): На въпроса на народа на Израел: „Кога ще дойде избавлението?“, отговорил нееврейският пророк, злодеят Билам: „Виждам го, но не сега, предусещам го, но то не е близко“ (Бемидбар 24:17).
Казал им Светият, благословен Той: „Но кого питате? Нима не знаете, че неговият край е в Гейнома, и затова той не иска Аз да донеса избавлението“. Тук става дума за Гейнома, който очаква нечестивците в деня на Великия Съд.
Йонатан бен Узиел казал, коментирайки стиха: „А нечестивците са като тръни, които не се вземат с ръка, …с огън ще бъдат изгорени“ (II Шмуел 23:6—7): „Тоест, те ще бъдат наказани не от ръка на човек, а в бъдеще ще бъдат изгорени с огън, когато започне Великият Съд и Съдията седне на престола, за да съди Вселената“.
Обяснявайки стиха от псалмите: „Като сън при пробуждане“ (Псалм 73:20), Таргум Йерушалми казва: „Както се будят хората от сън, така Ашем в гнева Си ще пробуди мъртвите в деня на Великия Съд от техните гробници, за да накаже нечестивците“.
В Мехилта (Бешалах, Ваиса 4) е казано: „Ако се удостоите да спазвате Шабат, ще бъдете спасени в годината на трите бедствия — в дните на Гог, в дните преди идването на Машиаха и в деня на Великия Съд“. В агадата Иламдейну (Танхума, Емор 2) и в други мидраши (напр. Ваикра Раба 26:7), по повод стиха: „И каза Шмуел на Шаул (когато цар Шаул, с помощта на магьосница, призова духа на пророка Шмуел от гроба): Защо ме обезпокоиш, като ме въздигаш?“, се казва, че Шмуел се изплашил, да не би да е настъпил денят на Съда.
И понеже той е починал вече от известно време (т.е. посмъртният съд над него вече е трябвало да се състои), той помислил, че е настъпил денят на Бъдещия Съд, на който ще бъдат съдени всички.“ (Рамбан, Шаар а-Гмул).
Абарбанел в своята книга „Мааней а-Йешуа“ спори с Рамбан относно третия Ден на Съда, който ще бъде в бъдещия свят, като твърди, че няма необходимост от този съд, защото душите вече са преминали съд веднага след смъртта. Тук обаче става дума за наказанието, на което ще бъдат подложени. А Шмуел се уплашил, защото това се случило година след смъртта му, и той помислил, че съдът, който бил след смъртта му, все още не е приключил.
Нашите учители обаче изтълкували мнението на Рамбан в смисъл, че резултатът от делата на човека има влияние върху цялото мироздание и върху процесите, които се случват в него. Затова е необходим съд в края на дните, за да бъдат отчетени всички последствия от делата на човека, дори върху бъдещите поколения. Особено в светлината на казаното, че човек се оценява и като самостоятелна единица, и като част от общото в процеса на изправянето на света. Това означава, че делата му имат последствия както за целия Израил, така и за изправянето на цялото творение. Всичко това ще бъде оценено в деня на Великия Съд, заедно с оценката на делата на всички творения и тяхното взаимно влияние, както и отговорността им един за друг.
Рамбан обобщава всички съдилища, на които ще бъде подложен човек, със следното:
„Да обобщим: Рош а-Шана е денят на съда за живота в този свят. Моментът на смъртта на човека е денят на съда за него, защото душата му се подлага на съд относно живота в онзи свят, който е светът на душите. Всички негови дела се представят отделно пред Твореца, благословен Той, и се решава дали душата му ще се удостои да пребивава в Ган Еден — висшия или нисшия, и в какво състояние там, или душата му ще бъде в Гейнома и подложена на многобройни страдания, и какво именно ще бъде страданието й там. Така че имаме един ден на съда за тялото и един ден за душата.
Има още един съд, който е съд за двете части: за тялото и за душата. За този съд говорят пророците и го описват с велики думи, както е казано: „Ето, настъпва денят, пламтящ като пещ, и всички злодеи…“ и още е казано: „Ето, Аз ще изпратя до вас пророка Елия преди да настъпи денят Господен…“. Този ден ще бъде в самото начало на възкресението на мъртвите, и той се нарича Ден на Великия Съд.
Всички живели на земята от сътворението на света ще преминат през този съд с тяло и душа, за да се определи дали са достойни за възкресение и за телесното и душевно наслаждение във времената, които настъпват след това, и какво ниво ще им бъде отредено там. Или може би този човек не е достоен да възкръсне и ще остане в Гейнома, или страданията му ще се увеличат в по-голяма степен, отколкото преди.
За това споменаха мъдреците в Мишна: „Не възкръсват по присъдата на справедливия съд, но възкръсват по присъдата на този съд“ (Санхедрин 107б). И се казва в Барайта: „Три групи праведници се срещат в деня на съда: съвършените праведници се записват веднага, и техният вердикт се запечатва; завършените злодеи се записват и запечатват незабавно за мъки в Гейнома…“ И Писанието казва (Даниел 12:2): „И мнозина от спящите в пръстта ще се събудят: едни за вечен живот…““ (Драша ле-Рош а-Шана).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com