В бъдещия свят няма да има тяло и плът, а само душите на праведниците без телесна форма. Щом там няма тела, няма да има и храна, напитки или каквито и да било други неща, които са нужни на човешките тела в този свят.
Позицията на мъдреците от Кабала
Въпреки това, мнението на мъдреците от Кабала е съвсем различно, както е писал Рамбан в отговор на думите на Рамбам:
„Може би ще възразиш: ‘Щом като тялото е изградено от органи, предназначени да функционират в служба на душата, и тези органи, както показват изследователите, са разделени на три системи – храносмилателна, репродуктивна и поддържаща жизнените функции на самото тяло, а съществуването на тялото е необходимо единствено за консумация на храна, поддържане на живота и възпроизвеждане на потомство, то в бъдещия свят, когато тези функции отпаднат – понеже там ‘няма да има нито храна, нито напитки’ – тялото ще стане излишно. А в Божественото творение няма бездействуващи ‘механизми’?
Отговорът е, че телата ще бъдат необходими за изпълнение на тези функции по време на възкресението на мъртвите, а след това Светият, благословен да е Той, няма да пожелае да ги премахне. Освен това, в структурата на тялото има дълбоки тайни: човек е създаден в този образ не по случайност, а с величайша необходимост и за важна цел. Създателят му, благословен да е Той, желае този образ да бъде съхранен.
Ако попиташ: ‘Как е възможно тяло, което принадлежи на по-низшия свят (т.е. съставено от материални субстанции – нали всичко материално рано или късно се разпада на своите основни елементи), да съществува вечно?’ – вече обяснихме, че съществуването на тялото ще се поддържа от душата, а душата ще бъде в единство с Висшия Разум. Получаващият живота ще се уподоби на Даващия живота – в единство с Него.
Ние вярваме в най-простото значение на стиховете от Писанието, които твърдят, че първият човек, ако не беше съгрешил, щеше да живее вечно – дори в свят, върнат към хаоса, и в години, когато, както вярваме, всичко ще бъде унищожено (т.е. в седмото хилядолетие). И трябва да признаем, че поне в този период на всеобщо разрушение животът му би се поддържал изцяло от духовна енергия. Защото е написано (Берешит 2:17): ‘В деня, когато ядеш от него, ще умреш в смъртта’; и мъдреците обясняват: ‘В същия ден ще станеш смъртен’ (Рамбан). Това означава, че ако първият човек не беше опитал от плода на Дървото на Познанието, щеше да бъде безсмъртен и да живее вечно – включително и в седмото хилядолетие на всеобщо разрушение и обновление на Вселената.
Ние също вярваме, и това е признато от всички, че влиянието на душата, прилепена към Висшия Разум, е забележимо върху тялото на човека дори в мрака на този свят, както например ‘сиянието на лицето’ на Моше (Шмот 34:30): ‘лицето на Моше – като лика на слънцето, а лицето на Йеошуа – като лика на луната’ (Бава Батра 75а).’“ (Рамбан, Вратите на въздаянието).
Трябва да се намери компромис между двете позиции
Всички отричания на Рамбам относно съществуването на тяло и неговите нужди в бъдещия свят се отнасят до тялото такова, каквото е в този свят. Такова разбиране, разбира се, би обезценило бъдещия свят, и по този въпрос всички са съгласни. Но съществуването на телесни обвивки за душата в бъдещия свят, според Рамбан, е подобно на съществуването на телата на ангелите, за които е казано: „Душата им и телата им са от небесата“ (Сифри, в началото на глава Аазину). Защото и ангелите притежават собствено съществуване, което означава, че има съд, който ограничава тяхното съществуване – някакъв аспект на тяло в неговия коренен смисъл.
Така пише Рамбам за съществуването на душите в бъдещия свят: „В бъдещия свят няма тяло и плът, а само душите на праведниците, без тяло, подобно на ангелите-служители. Щом няма тела, няма и храна, напитки, нито каквото и да било, което е необходимо за човешките тела в този свят. В бъдещия свят няма да има нищо от онова, което се случва с телата в този свят, като например: сядане или стоене, сън и смърт, тъга и смях и други подобни. Така казаха древните мъдреци: „В бъдещия свят няма нито храна, нито напитки, нито сексуални контакти, а праведните седят с корони на главите си и се наслаждават на сиянието на Шхина“ (Брахот 17а).
И така, виждаш, че там няма тела, защото няма храна и напитки. А това, че е казано за праведните „седят“, е алегория, тоест, има се предвид, че праведните обитават там без труд и грижи. Това, че е казано: „короните им са на главите им“, се отнася до знанието, което те са постигнали, благодарение на което са се удостоили с живот в бъдещия свят, и това знание ще пребивава с тях. То е тяхната корона, както казва цар Шломо: „С короната, която му възложи майка му“.
Писанието също казва: „И вечна радост на главите им“, но радостта не е тяло, което може да лежи върху главата. Така и короната, за която говорят мъдреците тук, е знанието. А какво означават думите: „и се наслаждават на сиянието на Шхина“? Това означава, че те знаят и постигат истинската същност на Светия, благословен да е Той, която не са могли да познаят, докато са били в ниското и мрачно тяло“ (Рамбам, hалаха 2).
По този начин може да се намери компромис и да се каже, че в дълбокия смисъл няма разногласия относно основата на тази вяра, и това трябва да се разбере правилно. Също така видях в сидура на Яавец, в началото на трактата „Авот“, че той привежда това обяснение.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com