Познание за вярата 129. Същността на идеята за удвояване

Израел по своята същност притежава степента на формата, затова и грехът му е двоен – по силата на формата, защото тя е втората степен след плътта.

Аз, Аз съм вашият Утешител“

Маарал обяснява, че бъдещото Изкупление е вечно и няма да бъде прекратено, защото представлява крайната цел на поправянето на творението:

„Защото в бъдещото Изкупление няма да има никаква промяна, и то ще се запази за вечни векове. Вече знаеш, че последното Изкупление е съвършенството на света и затова то трябва да бъде в края на времената. Защото всяко нещо се случва в определеното му време и няма по-подходящо време за постигане на съвършенството от последните дни, защото съвършенството на всяко нещо настъпва в края“ (Маарал, „Сефер а-Нецах“, гл. 48).

„Аз, Аз съм вашият Утешител“ (Исая 51:12) – „каза рабби Аба от името на рабби Шимон бар Леви: „Това е подобно на цар, който се разгневил на царицата и я прогонил от двореца. След определено време пожелал да я върне. Тя казала: „Нека царят първо удвои моята зестра, и тогава може да ме върне.“ Така и Светият, благословен да е Той, каза на Израел: „На Синай ви говорих веднъж: ‘Аз съм Господ, Бог ваш’ (Шмот 20:2), а в Йерусалим в идните дни ще ви кажа два пъти: ‘Аз, Аз съм вашият Утешител.’““ (Ялкут Шимони, Исая, гл. 474).

Мъдреците разбират с това, че думата „Аз“ указва на същността на дадено нещо. Има разлика между думата „ани“ (кратката форма на „Аз“) и „анохи“ (пълната форма на „Аз“), защото последната указва на същността на говорещия, т.е. „Аз сам направих това“.

Казано е „Аз“ само веднъж. Това е защото, макар че Господ Сам е техен Бог и не ги е предал под властта на никой княз или ангел, този факт – че Той Сам е техен Бог – не е бил неизбежна необходимост. Ето защо това можело да се промени, и Бог можел да ги остави.

Но за бъдещите дни е написано: „Аз, Аз“ – два пъти, което показва, че Господ ще бъде техен Бог като неизбежна необходимост. Повторението служи за усилване на значението, че това задължително ще бъде така.

И на това указва повторението, както е казано на много места (Псахим 61 и виж там): „Писанието повтори тези думи, за да подчертае необходимостта от тях.“ Така че виждаш, че повторението служи за утвърждаване на необходимостта нещо да стане.

Но на Синай е казано само веднъж „Аз“, което не е било неизбежно, и затова се е случило разделение… Но в бъдещите дни е повторено „Аз, Аз“, за да покаже, че няма да има разделение за вечни времена“ (Маарал, „Нецах Исраел“, гл. 48).

Претърпял двоен удар – и ще бъде утешен двойно

„В Мидраш се казва: Израел съгреши двойно, както е казано: „Грях (“хет”) извърши (“хат’а”) Йерусалим“ (Ейха 1:5), и получи наказание двойно, както е казано: „Защото прие от ръката на Господа двойно за всичките си грехове“ (Исая 40:2), и ще бъдат утешени двойно, както е казано: „Утешавайте, утешавайте народа Ми“ (Исая 40:1).

Смисълът на това е, че грехът на Израел е двоен, защото по величието на тяхната божествена форма не трябва да има грях в Израел. Защото когато грешат езичниците, това е поради факта, че тяхната същност е плътта, затова техният грях не се счита за двоен. За разлика от тях грехът на Израел е двоен, защото двойната тежест указва на тяхната форма. Формата на езичниците е подчинена на плътта, затова те нямат втора степен, а само степента на плътта.

Но Израел по своята същност притежава степента на формата, затова грехът им е двоен – по силата на формата, която е втората степен след плътта. И бяха наказани двойно – тоест, както грехът им не съответства на тяхната безплътна степен, защото според тази степен в тях не трябва да има грях, така и наказанието им беше двойно. Всички тези удари не бяха според естеството на плътта, защото бяха с необикновена сила, превъзхождаща естеството на плътта, съобразно степента на формата.

И също така ще бъдат утешени с двойно утешение – утешение, което превъзхожда естественото. Това са божествени утешения, достойни за степента на формата, и именно те се наричат „двойно утешение“. Защото онова, което съответства на естеството на плътта, е единично, а онова, което не съответства – е двойно. Затова именно утешенията са дадени два пъти“ (същото, гл. 49).

За да разберем дълбочината на тази тема, ще приведем написаното за това в нашата книга „Даат Шабат“.

Източник на удвояването

Идеята за удвояването указва на съвършенството (за добро или за зло). В Тора откриваме удвояване в Шабат, който носи двоен смисъл, както и в пещерата Махпела (букв. „двойна“), защото тези, които са погребани там, са били „двойни“, т.е. съвършени.

„Защото всяко нещо има корен горе, а освен това, също и долу, има вътрешно съдържание на всяко нещо, както е казано: „С мъдрост сътвори земята“. И наистина, в книгите е написано, че пещерата Махпела съответства на буквата хей в името на Твореца, и в нея има вътрешно съдържание на буквата хей, като има висша хей и нисша хей“ („Сфат Емет“, гл. Хайей Сара).

Същност на идеята за удвояването

Удвояването сочи към пълнотата, към абсолютното съответствие между корена в висшите светове и неговото проявление в нисшите. Всеки, чието име е повторено два пъти, пребивава едновременно в два свята: „неговата награда е умножена и удвоена“.

Размишлявайки върху структурата на човека: неговото тяло и душа, можем да открием два аспекта на двойствеността.

Един – висше и нисше – човекът е съчетание на висшите и нисшите сфери, неговата жива душа (нешама) е взета от Трона на Славата на Твореца, а тялото – от земния прах. И както знаем, в реда на произхода духовното заема върховно място – то е коренът и животът на нисшето, на по-материалното.

Вторият аспект: вътрешно и външно – душата е вътрешната същност на човека, а тялото е неговата външна обвивка. Душата е източникът на живота за тялото – светлината на разума. Тя предава своята сила на тялото, чрез него излъчва своята светлина във външния свят. Единствено чрез тази материална обвивка тя може да се изрази в материалната реалност.

Но тялото е преграда между това разкриване на духовната структура на душата в нашия материален свят и нейния корен, който се намира в бъдещия свят – света, от който тя е слязла при нас. Ето защо, в повечето случаи, няма съвпадение между формата на човека в нисшия свят – света на материята – и корена на неговата душа, пребиваващ във висшия свят.

Повторението на името указва на съвършеното съответствие между проявлението на душата в този нисш свят и нейния корен във висшия свят. На съвършената прилика между висшето и нисшето, вътрешното и външното.

Такова е и структурата на нещата в цялото творение изобщо. Както казахме по-горе, бъдещият свят е заченат преди този свят и го превъзхожда по своята степен, бидейки коренът и източникът на живота за нисшия свят. В общо определение можем да кажем, че съществуват две системи, пораждащи всеки свят: висшите – източникът, който предава жизнена сила, това са небесата, и нисшите – земята, която приема тази сила, за да произвежда плодове. Самата земя няма нищо от себе си: тя е „празна и безвидна“ – това е аспектът на висшето и нисшето.

Същото се отнася и за втория аспект: вътрешно и външно. Светият, благословен да е Той, погледна в Тора и сътвори света. „И чрез реченията на устата на Благословения в дните на сътворението на света… бяха заченати и създадени световете, най-висшите от висшите, хиляди на брой, с цялата им структура и всички техни детайли, и всичко, което те съдържат“ (Нефеш а-Хаим, врата 4, гл. 10, виж там за подробности). „И всяко речение на Твореца в делото на сътворението, когато Той каза: ‘Да бъде…’ – това е самата душа и източникът на живот на всяко нещо, сътворено чрез това речение“ (пак там, врата 3, гл. 11). „И от този момент нататък, през всички дни на живота на този свят, словото на Твореца пребивава в тях, предавайки им светлина и сила за всяка секунда от тяхното съществуване… Но само нашите плътски очи сега не са способни да видят как точно… Но за бъдещия свят е казано: ‘И всяка плът заедно ще види, че устата на Господа изрекоха това’” (пак там). Такъв е аспектът на вътрешното и външното.

Удостоихме се да разберем и двата аспекта: висшето и нисшето – „дом и горница над него“, вътрешното и външното – „две къщи, една в друга“, както в човека, така и в цялото творение. Вникни в това както подобава.

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *