Поглед за ролята на чудесата в укрепването на вярата и свободната воля на човека във времената на Машиаха
Мнението на Рамбан и мъдреците на Кабала
„И ще обреже (וּמָל — у-маль) Бог сърцето ти“ — както казват мъдреците на Талмуда: „На този, който се стреми към чистота, му помагат [от Небесата]“. С други думи, Всевишният ти обещава, че ще се върнеш при Него с цялото си сърце, и Той ще ти помогне.
От разказаното в Тора се вижда, че от сътворението на света човек е имал възможността, следвайки своята свободна воля, да стане праведен или нечестив. Така е било и през цялото време след получаването на Тора: човек е получавал заслуги за избора на праведния път и е търпял наказание за избора на грешния.
Но в епохата на Машиаха изборът на праведния път ще стане естествен за хората, а сърцата им няма да желаят нищо недостойно и изобщо няма да се стремят към нечистота. Това е „обрязването на сърцето“, за което се споменава тук. Желанието е „обвивката“ (ערלה — орла), която се премахва при „обрязването“, за да не се увлича сърцето от страсти и да не жадува за забраненото.
В онези времена хората ще се върнат към състоянието на Първия човек преди греха му, когато по природа е вършил онова, което трябва, без да изпитва желание да постъпва иначе, както обясних в главата „Берешит“.
За това пише и пророк Йеремия:
„Ето, идват дни, казва Господ, когато ще сключа нов завет с дома на Израел и с дома на Йехуда. Не такъв завет, какъвто сключих с бащите им… А заветът, който ще сключа с дома на Израел след онези дни, казва Господ, ще вложа Тората Си в техните вътрешности и ще я запиша в сърцата им…“ (Йеремия 31:30-32).
Тогава злото влечение (йецер а-ра) ще бъде премахнато, и сърцето по естествен начин ще води човека към праведни постъпки. Поради това в същия текст се казва още:
„И ще бъда Аз техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. И няма да учи човек ближния си и брат си, казвайки: Познайте Бога, защото всички те, от малък до голям, ще Ме познават, казва Господ“ (Йеремия 31:32-33).
Както е известно, „помислите на човека са зли от младостта му“, и затова е необходимо да бъде учен на праведен път. Но в онези времена обучение няма да бъде нужно, защото злото влечение напълно ще престане да съществува.
И както е казано от пророка Йехезкeл: „И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа във вас, и ще премахна от плътта ви каменното сърце, и ще ви дам сърце от плът… и ще направя така, че да следвате Моите закони и да спазвате Моите постановления, и да постъпвате според тях“ (Йехезкeл 36:26-27). „Новото сърце“ — това е намек за различната природа на човека, а „духът“ — това са неговите стремежи и желания.
И в същия смисъл мъдреците от Талмуда тълкуват стиха: „И ще дойдат години, когато ще кажеш: Нямам вече желания“ (Коелет 12:1) — това е епохата на Машиаха, когато няма да има нито заслуги, нито вина. В епохата на Машиаха хората няма да имат „желания“, но по своята природа ще извършват правилните постъпки. Ето защо „няма да има нито заслуги, нито вина“ — защото заслугата и наказанието са свързани с желанията и влеченията. (Рамбан, коментар към Дварим 30:6).
Рамбан установява халаха според мнението на рабби Йоханан, че свободата на волята ще липсва в дните на Месията. Той също така атакува позицията на Рамбам, като представя основните си думи:
„И така, нека обобщим: всички обещания на Тора, които се отнасят за множеството хора, както благите обещания, така и обещанията за бедствия, всички те са постоянни чудеса и знамения, и затова Създателят говори за тях в Своята Тора, както ще обясня…“
Затова будят изумление думите на Рамбам, който омаловажава ролята на чудесата и укрепва законите на природата, като казва, че чудесата ще се случват само временно, а това са знамения с постоянен характер, което той сам признава и пише за това в писмото си „За възкресението на мъртвите“. Щом е така, защо говори за стиха „и лъвът ще яде трева, както агне“ с такива думи: „Сега, вижте, общини Израилеви, може ли да си помислите, че лъвът сега, в наше време, е злодей, а в онези дни ще се покае, ще познае своя Създател и ще се въздържа да яде месо от разкъсаната от него плячка?!“
Но ето, вече е написано в обещанията: „И ще премахна хищния звяр от земята.“ И така учихме в Брайта: рабби Йехуда казва: „Ще ги премахне от света,“ а рабби Шимон казва: „Ще ги премахне в смисъл, че няма да вредят.“ Рабби Шимон каза: „Кога се прославя Творецът повече: когато няма вредоносни същества, или когато те съществуват, но не вредят? Така казва Писанието: „Псалм за песен в деня на Шабат“ — когато Той премахва (“машбит”) вредоносните същества, така че да не вредят. И така е казано: „И ще живее вълк с агне,“ и още: „И дете ще играе при дупката на змията.“ Оттук учим, че израилтянско дете ще може да протегне пръста си в окото на змията.“
Това е текстът на Брайта, цитиран в „Сифра,“ и израилевите общини не са го премахнали оттам. Ще кажем ли тогава, както казва рабби Йехуда, или както казва рабби Шимон, че стихът „и лъвът ще яде трева, както бик“ има буквален смисъл? Защото в Тора ясно е казано, че Израел, който служи на Твореца, е различен от другите народи, и за него е написано: „И ще премахна хищния звяр от земята,“ тоест от земята Израил. А според рабби Шимон, това означава, че те няма да вредят в цялата земя Израил, както е било в Йерусалим, както казаха мъдреците: „Змии и скорпиони не вредяха в Йерусалим.“ (Рамбан, реч „Торат а-Шем Тмима“).
Излиза, че Рамбан доказва чрез „Сифра“, че обичайният световен ред ще се промени в дните на Месията. Това изглежда като следствие от изчезването на злото начало през тези дни, както и от изчезването на свободата на избора, защото грехът е причината за несъвършенството на живота.
„А в дните на Машиаха, за които е казано: „Защото тогава ще дам на народите ясен език, за да призовават всички името на Господа и да Му служат единно“, Той напълно ще ги премахне от света. За това се говори в онази Брайта и за това казва Писанието: „Псалм за песен в деня на Шабат“, и още: „И ще живее вълк с агне“, „т.е. израилско дете ще протегне пръст…“. За доказателство на казаното относно дните на Машиаха се привеждат стихове на благословение, защото тези два периода съвпадат: единият се отнася за земята на Израел, а другият — за целия свят.
Изглежда също така, че грехът на първия човек е довел до хищническата природа на зверовете, защото е написано: „И вражда ще положа между теб и между жената… той ще те жили по главата, а ти ще го жилиш по петата“. Тоест, змията хапе по петата единствено в резултат на тази вражда. Същото се отнася и за всички други зверове. Напълно е възможно, че зверовете не са се ловували един друг, докато Адам не е съгрешил и земята не беше прокълната заради него. Това състояние ще се прекрати в дните на Машиаха. И ще спомена още за това, с Божията помощ.“ (Рамбан, реч „Торат а-Шем Тмима“).
Равновесие между двете позиции
Има тълкуватели, които се опитват да намерят баланс между двете мнения на Шмуел и рабби Йоханан, основавайки се на това, което откриваме в думите на нашите мъдреци: че в дните на Машиаха първоначално ще има четиридесет години, през които Машиах ще воюва с народите и ще събира разпръснатите израилтяни, а след това ще настъпи възкресението на мъртвите (първата му част).
Излиза, че думите на Шмуел се отнасят за дните, предхождащи възкресението на мъртвите. През тези дни Израел ще се върне към своето предишно величие, племената ще се съберат и ще бъде въздадено отмъщение на народите. В земята на Израел ще има изобилие, и всички ще живеят в мир, всеки на своето място. Храмът ще бъде възстановен, а пророчеството ще се завърне, както е било в Израел през времето на неговата слава. Във всички тези събития няма промяна на законите на природата, и това ще се случва в епохата, която предхожда възкресението на мъртвите.
От дните, наречени „бъдещият свят,“ законите на световния ред ще претърпят промяна, както са предсказвали пророците. Творецът ще премахне злото начало от света, и сърцата на всички хора ще се стремят да Му служат, призовавайки Неговото име. Над злодеите ще бъде извършен съд, а праведните ще бъдат оправдани. Така тълкува Абарбанел.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com