Според Рамбам, в дните на Машиаха естественият ход на събитията няма да бъде нарушен, а законите на природата няма да се променят. Как тогава да възприемаме пророчествата за вълка и агнето, лежащи заедно?
Спорът между рабби Йоханан и Шмуел
„И каза рабби Хия бар Аба, каза рабби Йоханан: Всички пророци говореха само за дните на Месията, но за бъдещия свят — „не е видяло око, освен Теб, Боже“. Те спорят с Шмуел, защото Шмуел казва: Няма разлика между този свят и дните на Машиаха, освен че ще изчезне игото на царствата, както е казано: „Защото бедният няма да изчезне от земята“ (Брахот 34б).
Същото се отнася и за изчезването на свободата на избора. Гемара казва: „… и не са настъпили годините, за които ще кажеш: няма полза от тях“ (Коелет 12:1) — това са дните на Машиаха, когато няма нито заслуги, нито провинения. И тук има спор с Шмуел, защото той казва: Няма разлика между този свят и дните на Машиаха, освен че ще изчезне игото на царствата, както е казано: „Защото бедният няма да изчезне от земята“ (Шабат 151б).
Този спор е в основата на различията между възгледите на Рамбам и мъдреците на Кабала относно същността на дните на Машиаха. В тази глава ще разгледаме подробно думите на нашите учители, свързани с този спор, като ще се съсредоточим особено върху разясненията на Рамбам. В следващата глава ще разгледаме възгледите на мъдреците на Кабала.
Позицията на Рамбам
„Не мисли, че в дните на Машиаха естественият ход на събитията ще бъде нарушен или че законите на природата, установени при сътворението на света, ще се променят. Целият свят ще остане такъв, какъвто е бил преди. А това, което е казал Йешаяху: „И ще живее вълкът до агнето, и леопардът ще лежи до ярето“ (Йешаяху 11:6), е образно, метафорично изразяване. Смисълът е, че Израил ще живее в мир с неевреите. Защото злодеите от езическите народи са уподобени на вълци и леопарди, както е казано: „Пустинни вълци ще ги нападат, а леопарди ще дебнат край градовете им“ (Йеремия 5:6). [В дните на Машиаха] всички те ще приемат истинската вяра, няма да грабят и разрушават, а ще се хранят само с позволеното от Всевишния, живеейки в мир с Израил, както е казано: „И лъвът ще яде слама като вола“ (Йешаяху 11:7).
Същото се отнася и за всички пророчества за дните на Машиаха – те трябва да се разбират метафорично. Едва в дните на Машиаха ще стане ясно на всички какво точно са означавали тези изрази и към какво са насочвали.“
Мъдреците са казали: „Светът в дните на Машиаха ще се различава от сегашния само по това, че Израил няма да бъде под властта на неевреите“ (Брахот 34б).
Според написаното в пророческите книги и доколкото е възможно да се разбере от тях, в началото на времето на Машиаха ще има война на Гог и Магог. Преди това ще дойде пророк, за да настави синовете на Израил по пътя на праведността и да подготви сърцата им за идването на Машиаха, както е казано: „Ето, изпращам ви пророк Илия…“ (Малахи 3:23). Той няма да обявява чистото за нечисто и нечистото за чисто, няма да изключва приетите от общността, нито ще включва отхвърлените от нея, а ще дойде, за да установи мир между хората, както е казано: „И ще обърне сърцата на бащите към децата…“ (Малахи 3:24).
Някои мъдреци казват, че Илия ще дойде преди Машиаха. Как точно ще се изпълнят тези и подобни пророчества, никой няма да знае, докато не се случат. Защото думите на пророците по този въпрос са неясни. Мъдреците нямат единодушно предание за това как ще протекат събитията, а само тълкуват стиховете от Танаха, свързани с Машиаха, и затова мненията им по този въпрос се различават.
Във всеки случай няма задължителна версия за това какъв ще бъде редът на събитията в дните на Машиаха и какви ще са детайлите на случващото се.“
(Рамбам, „Закони за царете“, глава 12)
И така обяснява Рамбам в предговора към тринадесетте основи на вярата:
„Дните на Машиаха са период, когато синовете на Израел ще си възвърнат царството и ще се завърнат в земята на Израел. Този цар ще бъде изключително велик, царският му дом в Цион ще се прослави, а славата му ще се разпространи сред всички народи повече от славата на цар Шломо. Всички народи ще сключат мир с него, а всички земи ще му служат заради неговата велика праведност и чудесата, извършени чрез него. Всеки, който се противопостави на него, Всевишният ще унищожи и ще го предаде в ръцете му. Всички стихове в Писанието свидетелстват за неговия успех и за нашия успех заедно с него.
В околния свят нищо няма да се промени в сравнение с настоящето, освен че царството ще се върне при Израел. Такива са думите на мъдреците: „Този свят се различава от дните на Машиаха единствено по липсата на поробване от царствата“ (Брахот 34б). В неговите дни ще има богати и бедни, силни и слаби в сравнение с другите.“
И ето какво пише той относно царя Машиах:
„Не мисли, че Машиах трябва да върши чудеса, да отменя законите на природата или да възкресява мъртвите, както твърдят глупците. Това не е вярно, защото раби Акива, един от най-великите мъдреци на Мишна, беше съратник на цар бен Козива (Бар Кохба) и го смяташе за Машиах. Той и всички мъдреци от неговото поколение вярваха в това, докато бен Козива не бе убит заради греховете си. Едва тогава разбраха, че той не е Машиах.
Мъдреците не изискваха от него да извърши чудеса, за да го признаят за Машиах. Но ако се появи цар от рода на Давид, който като предшественика си Давид е посветен на изучаването на Тора и изпълнението на заповедите според Писмената и Устната Тора, и ако той накара целия Израел да следва тези заповеди и води войни, заповядани от Всевишния, той е вероятният Машиах.
И ако този цар успее във всичко това, победи всички околни народи, изгради Храма на предишното му място и събере народа на Израел от изгнанието, този човек със сигурност е Машиах.“
(Рамбам, Закони за царете, гл. 11).
Според простото разбиране, Рамбам постановява алахата съгласно мнението на Шмуел, и това се потвърждава в думите на автора на коментара „Кесеф Мишне“ (Закони за царете, гл. 11).
Думите на автора на коментара „Лехем Мишне“
Коментаторът „Лехем Мишне“ (Закони за покаянието, 8:7) подробно обяснява защо от думите на Рамбам на две различни места не може да се заключи, че той изцяло споделя мнението на Шмуел.
На първо място, в Закони за покаянието (8:7) Рамбам цитира думите на раби Йоханан:
„Мъдреците казаха: всички пророци говореха само за дните на Машиаха, но за бъдещия свят е казано: ‘Не е видяло това око, освен Теб, Боже.’“
На второ място, в Закони за Шабат (19:1) Рамбам пише, че този, който излиза на обществено пространство в Шабат с меч или лък, трябва да принесе жертва за грях, защото тези предмети не се считат за украса. Това се основава на мнението на мъдреците от трактата Шабат (63а), според което тези предмети няма да съществуват в дните на Машиаха. Там Гемара уточнява, че това мнение не съответства на позицията на Шмуел. Следователно, не може да се твърди, че Рамбам изцяло постановява халаха според Шмуел. Вместо това трябва да се приеме, че позицията на Рамбам е средна между тази на Шмуел и мъдреците.
В коментара си „Лехем Мишне“ обяснява, че според Рамбам и мъдреците са съгласни, че стиховете, описващи промяна в законите на природата, се отнасят единствено до бъдещия свят. Това съответства на думите на Рамбам за стиха „И ще живее вълк с овца“, които разгледахме по-горе, където той обяснява, че това е само образно изразяване. Според него светът в дните на Машиаха ще продължи да функционира според обичайните си природни закони.
Но промените, които не нарушават естествения ред на света, като например прекратяване на използването на оръжия, са част от пророчествата за дните на Машиаха. Именно за това мъдреците казват: „Всички пророци говореха само за дните на Машиаха.“
Шмуел обаче смята, че в дните на Машиаха няма да има никакви промени, дори и в тези аспекти, които не засягат природните закони. Той основава това мнение на стиха: „Защото няма да изчезне бедният от лицето на земята“.
Тази идея се използва по-нататък за разясняване на друго трудно място в позицията на Рамбам.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com