Тайната на Машиаха и на поколенията от епохата на неговото пришествие се състои в „преобръщането“ на тъмнината в светлина, злото в добро. Това изправяне на злото става включително и чрез тшува (покаяние).
Отличителната черта на Машиаха е именно превръщането на злото в добро
Основата на тази дълбока и вдъхновяваща тема е разкрита от нашите учители в тайната на беседите на свещените серафими. Ние обаче ще се опитаме да говорим за това според нашите ограничени способности за разбиране.
Обяснихме, че целта на избавлението е изправянето на злото и неговото превръщане в добро. Именно в това се състои главната черта на Машиаха: „И в това е тайната, че произходът на царството на дома на Давид и Машиаха, на пръв поглед, не е бил свят. Йеуда влезе при Тамар, мислейки, че е блудница (Берешит 38:15), а Руут дойде при Боаз и разкри краката му… (Руут 3:7).
Но това беше от Господа: произходът на Давид и Машиаха не беше по прав път, защото именно по този начин всичко ще се превърне в святост в бъдеще. Външното ще стане вътрешно, защото Всевишният ще замени злото с добро, и те ще останат свети според своя корен. Говорих подробно за това на друго място.
Има велик намек в разказа за Йеуда и Тамар: „И той попита жителите на мястото: къде е блудницата…?“ (Берешит 38:21). Това е подобно на въпроса на ангелите: „Къде е мястото на Неговата слава?“ („Кдушат Кетер“, молитвата Мусаф в Шабат и празник). В бъдеще ще се пита така за Израел, защото нивото на Израел ще бъде толкова високо, върхът на светостта, че дори външното ще стане свято. В онзи момент ангелите ще питат Яаков и Израел: „Какво направи Бог?“ (Бемидбар 23:3, Йерушалми Шабат 6:9). Сега ангелите се питат един друг, но тогава ще питат Израел.
… И в това е тайната на казаното: „И той и неговата замяна ще бъдат свети“ (Ваикра 27:10). Тамар и Руут, които на пръв поглед са замяна, също бяха свети. Нашите мъдреци казват (Йалкут а-Мекири, Теилим 118:28), че Йишай по грешка влезе при майката на Давид, мислейки, че е неговата робиня. Но всичко това беше от Господа, за да бъде замяната свята.
В думата „замяна“ („утмурато“) можем да намерим „Тамар“ и „Руут“. Семето беше свято от най-високото място.
… Всичко това достигна до самия Йеуда и Тамар, от които се роди царството на дома на Давид и Машиах. Глас от небето (Бат Кол) каза: „От Мен е това“ (Коелет Раба 10:16).
Есав е змията, отпечатана на бедрото му, и противоположно на него ще се издигне царството на дома на Давид, за което е казано (Йешаяу 14:29): „От семето на змия ще излезе аспид.“ Както Есав беше наречен Едом, така и цар Давид беше „червенокос“ („адмони“), но той беше „червенокос и хубав на вид“ (Шмуел Алеф 16:12).
Той произхождаше от Перец, „престъпник на границите“, но в този контекст „царят престъпва границите“ (Бава Кама 60б).
Тайната тук е, че в бъдеще не само ще се издигне стъпалото на царя Машиах, но и неговите врагове ще се примирят с него. Обвивката ще признае истината, всички народи ще се обърнат към истинската вяра, и „в онзи ден Господ ще бъде един и името Му — едно“ (Захария 14:9). Змията („нахаш“) ще се превърне в нагръдник („хошен“), а червеното ще стане бяло — напълно чисто.“
Нека се постараем, доколкото можем, да приближим тези свети и възвишени думи към нашето разбиране.
Коренът на злото – в святостта
Както е известно, злото няма собствен корен. Цялата сила на неговото съществуване произлиза от корена на святостта. Във всяко зло е вложена свята искра, която е въвлечена в страната на нечистотата. Така е и в този свят, свят на промени: обвивките на лъжата върху тези свети искри създават реалността на злото, която виждаме. „Едното е противоположно на другото“ – така Бог е създал света. Но в бъдеще Творецът ще изправи самото зло, а свещеният корен на злите дела ще освети тяхното вътрешно съдържание, „и те ще станат святи чрез своя корен“ (Шл“а, по-горе).
За да доближим това до нашето разбиране, ще приведем пример от първото избавление на Израел от египетския плен, когато Израел изнесе свещените искри от нечистотата в святост:
„Фараон – великият лик на обвивката на страстта. Египет е „голотата на земята“. Както е казано: „… и потокът на конете е техният поток“. „И фараон е великият змей“ – намек за страстта. Водата в святостта символизира доброто, а противоположността ѝ – злите води – са лошите черти и престъпната любов. Злото начало, свързано с тази обвивка, няма да изчезне в бъдеще, а ще бъде обелено и измито от своята нечистота. То ще остане като радост от изучаването, както се казва в „Мидраш а-Неелам“ (Толдот 138а). Това е и онова, което остава от фараона – свещените искри и доброто, които са иззети от него, подобно на „онзи, който взема своята част и частта на другаря си в Рая“ (Хагига 15а, Берешит Маамар 11, Ваийшлах Маамар 4). И е казано: „И изпразниха Египет, както мрежа без жито“ – „както мрежа без риба“ (Брахот 9б). Тяхното имущество беше позволено на Израел, защото в него имаше свети искри и жизненост“ (При Цаддик, Йитро).
Изгнанието в Египет беше подготовка за даряването на Тора. Страстта е необходима за изучаването на Тора:
„Раби Йицхак бар Раби Йоси вървеше от Кападокия към Лод и го срещна Раби Йеуда. Раби Йицхак му каза: „Кажи ми, приятелю на мъдреците на Мишната, знаете ли, че злото начало ще изчезне от света, освен в момента на съвокупление?“ Раби Йеуда му отговори: „Заклевам те в твоя живот – злото начало е необходимо на света, както дъждът е необходим на земята, защото без злото начало нямаше да има радост в изучаването на Тора“ (Зоар, част първа, 138).
Така е с всяка подробност от действителността – нищо не е създадено напразно. Всичко е за разкриването на славата на Небесата. Това е тайната на разкриването на единството – основата на вярата на Израел.
Същността на бъдещото избавление, както казахме, е изправянето на цялото творение и превръщането на злото в добро. Разкриването и изправянето ще бъдат ретроспективни, защото не може да остане празно място, свободно от славата на Твореца. Злото също ще бъде изправено, и чрез него славата на Небесата ще бъде още по-възвеличена, подобно на това как славата на Твореца се възвеличава още повече чрез разкаялите се грешници, отколкото чрез съвършените праведници.
Отличителната черта на Машиаха, сина на Давид
Душата на Машиаха обединява душите на всички хора („Адам“ е съкращение на „Адам“, „Давид“, „Машиах“) и трябва да изправи всички, дори онези, които са се изгубили. Душата на Машиаха е дошла на света по такъв изкривен път, за да въздигне творенията, които са живели в зло, но в които има искра святост.
Тора разказва за действия, които на пръв поглед изглеждат грешни, като този на Йеуда и Тамар или греха на Давид. Но в бъдеще ще се разкрие, че всички действия на Израел, въпреки външния им вид, са били вкоренени в прилепването към волята на Твореца. Затова душата на Машиаха дойде в света по този „изкривен“ начин.
Поколението на петите
„В поколението на петите на Машиаха основното е да извадим ценното от нищожното, и именно там, където има зло начало и преобладава грях, може да бъде спасен човекът с помощта на покаянието, както е казано в глава „Хелек“ (98а): „Синът Давидов идва в поколение, напълно виновно“. Душата на такъв човек принадлежи на Машиаха, и още цар Давид е наречен този, който утвърди игото на покаянието, както е известно, защото „краката на общността Израел се спускат…“.
В поколението на Машиаха душите произлизат от „краката“, където преобладават злото и страстта. Затова именно такова поколение ще бъде достойно да срещне Машиаха, както са казали мъдреците (Берешит Раба, глава 9): „Много добро“ – това е злото начало. Самият Машиах произлиза от такова място, както е известно от „Мидраш а-Неелам“ (глава „Вайера“), който говори за дъщерите на Лот и самия Лот, че те са коренът на силата на злото начало, от което израства коренът на сина на Давид.
Това е съвършенството, което ще настъпи, когато коренът на злото бъде превърнат в добро. Това се нарича „заколването на злото начало“, за което се говори в трактат Сука (52а). Това е последната душа в „тялото“, най-близката до злото в неговата максимална сила“ (Цидкат а-Цадик, 111).
Най-низшите поколения водят до пълно изправяне
Въпреки че поколението на петите се смята за най-низше, именно то ще доведе до пълното изправяне. „И в този свят поколенията деградират, но когато всичко бъде изправено за добро, краят на действието ще бъде заложен в началото на мисълта, в тайната на „и Хайот се издига и пада като светкавица“, която от мястото, където спира, оттам отново блести, застава начело, и низшите стават висши, както са казали мъдреците (Псахим 50а): „Видях преобърнат свят““ (там).
Това е дълбочината на идеята, че предумишлените престъпления могат да се превърнат в заслуги.
Жената обгръща мъжа
Ако се вгледаме, ще видим, че всички тези бракове, от които произлиза синът на Давид, са инициирани от жени. Това важи за Лот и неговите дъщери, също както и за Тамар и Рут. Тайната тук е вътрешната същност на изправянето и избавлението.
Както вече цитирахме от думите на Маарала, при това избавление няма да има нужда от Мирям, защото цялата общност на Израел е жена, която се стреми да се прилепи към своя мъж вечно.
Това е сфирата „Малхут“ („Царство“), която ще се възвиси и ще застане начело на всичко.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com