След греха със златния телец, на Моше Рабейну се откри висше откровение, което той не беше удостоен да получи по време на даряването на Тора на Синай.
„Заколващият жертва за благодарност слава Ми принася“
Задължителното преклонение в момент на изповед е израз на предаване на себе си на съда на Твореца и пълно унижение на собственото „аз“. Това е целта на заколването на жертвата за благодарност.
Наименованието „еврей“ (или „йеуди“) произлиза от думата „благодарение“ („одаа“), което символизира дълбокото осъзнаване от страна на човека на своите задължения, че няма нищо от себе си. Небесното царство се разкрива именно от това място.
„И смисълът на всички заповеди е да вярваме в нашия Бог и да признаем, че Той ни е сътворил, и в това е целта на сътворението, защото нямаме друго разбиране за смисъла на сътворението, и няма и друго желание на Всевишния в по-ниските светове, освен да познае човек и да благодари на своя Бог за сътворението си“ (Рамбан, Шмот 13:16).
Това е царството, което Йеуда и неговото потомство получават чрез благодарността си. Царството, което напълно е признание, че няма нищо от себе си, а само задължение да прославя Небесата. Това царство е пълно връщане към Твореца — такова е царството на Машияха.
„Йеуда — те признават теб… подобен си на името си, защото призна. Така и майка ти каза: „Този път ще въздам благодарност на Господа“. А ти призна греха си в историята с Тамар и всички колена те признават. „От разкъсаната плячка възлезе ти, сине мой“ — от разкъсването на Тамар ти се въздигна, защото тя почти беше разкъсана, както и двамата й синове, както е казано: „Изведете я и нека бъде изгорена“. Но ти призна греха си и я спаси, заради което твоите трима сина — Хананя, Мишаел и Азария, когато бъдат хвърлени в огнената пещ, ще излязат невредими. „Ти се разпростря и легна като лъв“ — това е Давид, който ще се възцари от теб, както е казано: „Чието сърце е като сърце на лъв“, „Привързващият магарето си за лозето…“
… това е Машиях, който ще произлезе от теб, както е казано: „Беднякът, който седи на магаре“ (Мидраш Агадат Брейшит, гл. 3). „Бедняк“ (ани) е израз на това, че няма нищо от себе си, а само готовност („еанут“) да изпълни задължението — това е целта на признанието. „Седи на магаре“ — това е черта на съвършената простота, способна да възприеме поправената форма, поставена върху света на материята — това е Божието слово. Приходът на Месията е завършека на процеса на покаяние.
Размислете за всичко това, както трябва.
Сега ще се заемем с разглеждането на още един нюанс, доколкото можем, свързан с високото ниво на покаяния грешник.
Мястото, където пребивават покаялите се
„Мястото, където се намират покаялите се — там съвършените праведници не могат да бъдат“ (Брахот 34б).
Това заключава и Рамбам: „И да не мисли човекът, който се е покаял за греховете си, че той е далеч от нивото на праведниците заради греховете и прегрешенията, които е извършил — това не е така, но той е възлюбен и угоден на Твореца, като че ли не е грешил въобще, и не само това, но наградата му е голяма, защото е вкусил вкуса на греха, но го е оставил и е потискал своето зло начало. Така казаха мъдреците: „Мястото, където се намират покаялите се — там съвършените праведници не могат да бъдат“, тоест, нивото на покаялите се е по-високо от нивото на тези, които никога не са съгрешавали, защото първите са потискали своето зло начало по-силно от последните“ (Закони за покаянието 7:4).
Необходимо е да усетим дълбочината на тези думи: „мястото, в което се намират покаялите се“.
И така, да започнем:
След греха със златния телец Моше Рабейну получи висше откровение, на което не беше удостоен в момента на даряването на Тора на Синай. Това откровение е свързано с тринадесетте висши принципа на милосърдието. Удивителна е мисълта, че в резултат на греха ние бяхме удостоени с това висше откровение. Това откровение е свързано с типа светове, които пробиват тъмнината, особено с откровението, което се отнася до същността на вътрешното ръководство на единството, и което е основата на силата на покаянието.
Тринадесетте принципа на милосърдието — „ето мястото с Мен“
Цялата им идея е свързана с висшето ръководство, което Творецът осъществява заради Себе си, извън своите черти. Желанието за сътворение на света е благодеяние, да се даде добро на всички, дори на тези, които не го заслужават, заради добротата на Твореца. Но Творецът действа според принципа на съда и останалите принципи, които определят границите, до които се простира благодатта, и това е така по известни причини. Но коренът и целта на сътворението са в съвършеното благодеяние. В момента, в който човек няма право да съществува според принципа на съда, Творецът разкрива своето вътрешно ръководство „заради Себе си“, това ръководство на единството, което е вътрешно по отношение на откритото ръководство на съда.
Тринадесет (принципа) е числовото значение на думата „един“ („ехад“) — това е същността на тези принципи, указание за единството на Твореца, който не се подчинява дори на собствените си принципи, но по своя воля прощава и дава добро дори на злодеите. Тринадесет е също числовото значение на думата „любов“ („аава“) — това е ръководството, което се осъществява поради Неговата доброта и любов към Израил. Приемането на покаянието се случва от висотата на това място, извън принципите на ръководството: „Ето мястото с Мен“ (Шмот 33:21).
Това е мястото, където се намират покаялите се, „ето мястото с Мен“. Те са удостоени да разкрият Неговото единство, мощта на Неговото единовластно управление. Това разкритие надминава нивото на разкритие на праведника, който не е съгрешавал.
Сега ще започнем, според нашите малки възможности да разберем, да разгледаме корена на това ръководство.
Мястото на света
„Ето мястото с Мен“ — коренът на идеята за мястото в тази страшна и висока идея: мястото на света. Това е същото качество, което изпълва всички светове, разкритие на действителността от страна на Твореца. За тази идея говорихме подробно в речта за първото основание на вярата, няма да се повтаряме тук, но трябва да се знае, че това ръководство, което е отвъд свободата на избора, отвъд човешките действия, но напълно идва от страна на Всевишния, Неговата доброта и разкритие на единството, пребивава в основата на покаянието и неговото приемане, когато то се прави от любов, и превръщането на злите намерения и престъпления в заслуги. Коренът на нейното разкритие се намира в тази висша реалност.
„Ето мястото с Мен.“
„Мястото, в което се намират покаялите се.“
Няма възможност да говорим по-задълбочено за това, вникни правилно в тези думи, които връщат духа на всичко живо.
Трябва да отидем още по-дълбоко в разбирането на идеята за разкритие на единството чрез Машиаха.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com