За величието на тшува и на баалей тшува (разкайващият се човек)
Разкайващият се разкрива единството на Твореца
В основата на всеки грях стои скриването на надзора и властта на Бога в нисшите светове. Творецът е скрит зад завесата на естественото творение. Такава е природата на материята, че в нея присъства недостатък — греховете и злото. Грешникът чрез своите действия усилва това скритие. Известно е, че всеки грях укрепва завесата между Твореца и творението, между висшите и нисшите светове. Чрез своето покаяние човек освещава тези низши и мрачни места. Той разкрива силата на Божия надзор и власт, дори когато те не са очевидни. Разкайващият се показва, че Бог е Цар над нисшите светове. „Велико е покаянието, защото то носи изцеление на света… То достига Престола на славата… И приближава избавлението… И злоумислените действия се превръщат в неосъзнати и дори се зачитат като заслуги…
И заради един разкаял се човек се прощава на него и на целия свят“ (Йома 86а). Такова е превъзходството на този, който се е покаял, над съвършения праведник, защото той е разкрил светлината от тъмнината. Това разкритие е свързано с дълбината на разкриването на единството. „За да превърнем тъмнината в светлина и тогава Святият, благословен да е Той, ще се възвиси в Своята слава“ (Зоар, гл. Тецаве). „Когато Моше се издигна до седмия небесен слой… Той веднага се вкопчи в Трона на славата… И започнаха да възхваляват покаянието“ (Мидраш). Това е покаянието, което достига Трона на славата, защото „с това Святият, благословен да е Той, се възвишава в Своята слава.“
Покаянието от любов
Сега можем да разберем малко по-добре тази удивителна идея, че чрез покаянието от любов умишлените престъпления се зачитат на човека като заслуги: „Грешникът, чрез своя грях, се е отдалечил от Бога. Това отдалечаване поражда необходимост от връщане към Бога, и затова, когато се осъществи връщане към Бога, това отдалечаване се зачита на грешника като заслуга“ (Маарал, там също).
Отдалечаването поражда необходимостта от връщане, защото такъв е процесът на разкриване на единството на Твореца, такъв е порядъкът на света. Както обяснихме по-горе, самото зло се превръща в добро. Колкото по-голямо е отдалечаването, толкова по-силна е светлината на завръщането: „Това е възможно, когато покаянието се прави от любов, защото любовта е пълно единение с Твореца, както е казано: ‘Да обичаш Господа, своя Бог, и да се прилепиш към Него’. Затова покаянието, което е порядъкът на света (защото светът трябва да се прилепи към Твореца, за да има съществуване, а прилепването може да се осъществи само чрез силата на любовта), променя греха в заслуга, ако е основано на любов“ (Маарал, там също).
Думата „ахава“ (любов) е числово равна на „ехад“ (един) — това е силата, която обединява човека с неговия Творец. Чрез покаяние от любов разкайващият се обединява всички отдалечени аспекти — както в себе си, така и в света, свързан с него — чрез завръщане с още по-голяма сила към своя единен корен. Такъв е порядъкът на света и такава е мощта на разкриването на единството: всички отдалечени реалности се събират в него и се прилепват към Твореца. Размисли задълбочено върху тези висши понятия.
Покаянието — свят на свободата!
„Ако човек продаде“ — това е Святият, благословен да е Той — „своята дъщеря“, която е святата душа, „в робство“ — да бъде поробена и служи сред вас в този свят. Моля ви, когато дойде времето ѝ да напусне този свят, „нека не излезе като робиня“ — нека не излезе осквернена и омърсена с грехове, а нека излезе свободна, чиста и светла, така че нейният Господар да се радва на нея. И да бъде прославен чрез нея. И да ѝ даде добро възнаграждение в чистата светлина на Рая, както е писано: „И ще насити душата ти със светлина“ (Зоар, част 2, 96б).
„Велико е покаянието, защото то носи избавление, както е казано: ‘И ще дойде в Сион Избавител и за покайващите се за престъпленията от Яков’. Защо „дойде в Сион Избавител“? Защото е за тези, които се покайват за престъпленията на Яков“ (Йома 86б). Маарал обяснява: „Защото разкайващият се отхвърля от себе си злото начало и така излиза на свобода. Грешникът е роб на стар и глупав цар — злото начало. Нарича се цар, защото всички му се подчиняват. Когато човек е под властта на своето зло естество, то господства над него, но разкайващият се излиза на свобода от своето зло начало, и това е избавлението… Известно е още, че покаянието произлиза от висша степен, която е степента на избавлението“ (Натив а-тшува, Пътят на покаянието, глава 2).
Коренът на света на покаянието се намира в онази реалност, която е съществувала преди този свят: „Седем неща бяха сътворени преди сътворението на света: … покаянието, както е писано (Теилим 90:2-3): ‘преди да се родят планините… ти обръщаш човека в прах’ (Псахим 54а). ‘Преди’ означава не само в смисъл на време, но и в реда на произхода на световете един от друг, ‘преди’ по достойнство, ‘преди’ по вътрешно съдържание. Такъв е светът на свободата — свободата от управлението на съд, от структурата на злото и поробването му: „силата на покаянието, която достига до своя висш корен — света на покаянието, света на свободата и всеобхватната светлина, откъдето идва висшата святост и блестящата светлина, която унищожава всяка нечистота, поправя световете, връщайки ги към изначалното им състояние, обогатени с нова светлина от света на покаянието, който се разкрива в тях“ (Нефеш а-Хаим, Първа врата, глава 12).
„Светът на свободата е онзи свят, основаващ се на управлението на пълното единство. Това управление не е подчинено на управлението на съда, тъй като неговият източник е във висшата реалност, в която няма зло, а само добро, само волята на единния Творец за разкриване на доброто. Това е реалността, в която Господ е Един и Неговото име е Едно — денят, който изцяло е Шабат. Оттам произтича силата на покаянието.
Това е крайната цел на покаянието: унищожението на злото, връщането на всички части на доброто, които са били отдалечени поради греха — към техния източник. Така разкайващият се се издига в света на покаянието — света на свободата — света на „юбилея“, когато всичко се връща на своето място.
„Мястото на разкайващите се е много високо — то е висшата светлина, това е бъдещият свят, който се нарича „покаяние“, и затова разкайващите се се наричат наследници на земята на живите във висшите светове: ‘Не го е виждало око, освен Ти, Боже, какво ще стори Той за очакващите Го’. А казаното тук ‘ще стори’ съответства на ‘юбилея’, на света на свободата, и затова този глагол е използван в трето лице“ (Шл“а, Йома 70а).
В този висш свят — света на разума — ще се разкрие разбирането за дълбочината на Божието управление и целта на съществуването на злото. Ще стане ясно, че то е служело само за слава на царството и единството на Бога. Така злото ще бъде поправено в своя корен.
„Бъдещият свят се нарича „покаяние“ — и наистина, защото бъдещият свят е сътворен преди този свят и той е целта на цялата верига на битието, нейната крайна точка, така е вътрешният ред на света, както споменахме по-горе. Размисли добре над всичко това.“
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com