Всички пророци заповядвали покаяние, и само чрез заслугата на покаянието ще бъде избавен Израел. Тора обещала, че в крайна сметка Израел ще извърши покаяние в края на изгнанието си и незабавно ще бъде избавен.
Задължително е те да извършат покаяние. Покаянието е условие за избавлението
„Рав казал: изтекоха всички срокове, и сега всичко зависи само от покаянието и добрите дела, а Шмуел казал: достатъчно е за скърбящия, че пребивава в траура си. За това спорили и Танаите: Раби Елиезер казва: ако Израел извърши покаяние, ще бъде избавен, а ако не — няма да бъде избавен. Раби Йеошуа му казал: ако не извърши покаяние, няма да бъде избавен, но Светият, благословен да е Той, ще постави над тях цар, чиито заповеди ще бъдат толкова тежки, колкото на Аман, и Израел ще извърши покаяние, и Той ще ги върне към доброто. Съществува и друга Бараита: Раби Елиезер казва: ако Израел извърши покаяние, ще бъде избавен, както е казано: „Върнете се, необуздани синове, и ще изцеля вашата необузданост“. Раби Йеошуа му казал: но вече е казано: „не за пари бяхте продадени и не с пари ще бъдете изкупени“ — „не за пари бяхте продадени“ — за идолопоклонство, „и не с пари ще бъдете изкупени“ — не заради покаяние и добри дела. Раби Елиезер му отговорил: но вече е казано: „върнете се при Мен, и Аз ще се върна при вас“. Раби Йеошуа му отговорил: но вече е казано: „защото Аз съм ваш Господ и ще взема един от град и двама от племе, и ще ви доведа в Сион“.
Раби Елиезер казал: но вече е казано: „в покаяние и спокойствие ще бъдете спасени“. Раби Йеошуа казал на Раби Елиезер: но вече е казано: „Така казва Господ — Избавителят на Израел и неговия Свят, към презрения от хората, ненавиждания от народите, слугата на владетелите: царете ще го видят и ще станат, а князете ще се поклонят.“ . Раби Елиезер му казал: но вече е казано: „ако се върнеш, Израел — каза Господ — при Мен ще се върнеш“. Раби Йеошуа му казал: но вече е казано: „и чух един човек, облечен в ленени дрехи, който стоеше над водите на реката и вдигна дясната и лявата си ръка към небесата и се закле в Живия навеки, че на срока, сроковете и половината от срока, когато ще бъде сломена силата на светия народ“, и Раби Елиезер замълчал.“ (Санхедрин 97Б)
Раби Елиезер се съгласил с Раби Йеошуа, но и двамата смятат, че без покаяние избавлението е невъзможно. Спорът им е само дали покаянието трябва да се извърши в резултат на вътрешно пробуждане на Израел, или ще настъпи, дори ако покаянието им бъде породено от бедите и тежестта на изгнанието. И Рамбам постановява следното:
„Всички пророци заповядали покаяние, и само чрез заслугата на покаянието ще бъде избавен Израел, и Тора вече обеща, че в крайна сметка Израел ще извърши покаяние в края на изгнанието си и незабавно ще бъде избавен, както е казано: „И когато те сполетят всички тези неща… ще се върнеш към Господа твоя Бог, и Господ твоят Бог ще те върне…“ (Рамбам, закони за покаянието 7:5).
„Но заветът, за който става дума в книгата Дварим, намеква за нашето изгнание и за избавлението от него — защото първоначално не се виждаше там намек за край в определен срок и нямаше обещание за избавление, а само го постави в зависимост от покаянието“ (Рамбан, коментар към Тората Ваикра 26:16).
„Велико е покаянието, защото то води до избавление, както е казано: „И ще дойде Избавителят в Сион и към тези, които се отвърнали от престъплението в Яаков“ — защо „ще дойде Избавителят в Сион“ — по заслугата на „тези, които се отвърнали от престъплението в Яаков“ (Йома 86б).
В тази глава ще разберем, че покаянието е задължително не само защото го изисква съдът, който задържа избавлението, но идването на Месията, т.е. избавлението, е завършекът на процеса на покаянието. Покаянието е изправлението на света, което от древни времена е предопределено да бъде лек за изгнанието. И също както изгнанието е заложено в корена на самото творение, така и неговото изправление, т.е. покаянието, е лекарството и избавлението от него. „И още е известно, че покаянието произлиза от най-високото ниво, което е нивото на избавлението“ (Маарал, „Натив а-тшува“, глава втора).
От древността
„Раби Шимон бен Лакиш тълкува тези стихове за изгнанията: „и земята беше безвидна“ — това е изгнанието във Вавилон, както е казано (Йирмеяу 4): „видях Земята и тя беше безвидна“, „и пуста“ („воhу“) — това е изгнанието в Мидия (Естер 6): „и побързаха („йавhилу“) да доведат Аман“, „и тъмнина“ — това е изгнанието под властта на Гърция, която заслепи очите на Израел със своите укази, казвайки им: напишете на рога на елен, че нямате дял в Бога на Израел, „над бездната“ — това е изгнанието под властта на зловредното царство, което е бездънно, като бездна — както бездната няма край, така и тези зли хора нямат край. „И духът Божи се носеше“ — това е духът на царя Месия, както Писанието казва: „И ще слезе върху него духът Господен“ (Йешаяу 11); за каква заслуга се придобива този дух? „Над водата“ — в заслуга на покаянието, което е подобно на водата, както е казано: „излей сърцето си като вода“ (Ейха 2)“ (Брейшит Раба 2:4).
Пришествието на Месията е началото на изправлението на света, което ще завърши с възкресението на мъртвите. Това е целта на мирозданието, да се върне всичко към своя корен. „Аз раних, и Аз ще изцеля… Не е написано „Аз ударих“, а е написано „Аз раних“ („махацти“) — това е преградата („мехица“), която въздигнах между висшите и нисшите, защото висшите остават вечно, а нисшите умират в този свят, но в бъдещето няма да има смърт изобщо, както е казано в Йешаяу 25: „Ще изчезне смъртта навеки“. Раби Аба казал: дори тази преграда ще я изцеля, „Аз раних преградата си и Аз ще я изцеля““ (Коелет Раба 1:7).
Тази първоначална преграда е взета от втория ден на творението, нейното изцеление е предопределено от древността: „извършете покаяние и Всевишният ще ви избави, Той нанесе удар и Той ще изцели, „Аз поразих и Аз ще изцеля““ (Йалкут Шимони Ошеа, глава 6, ремез 522).
Покаянието — порядъка на света
„Основното значение на покаянието е, че човек се връща към Бога с цялото си сърце и с цялата си душа. И тази добродетел е редът на света. Защото този свят се връща към Бога. Той няма собствена сила за съществуване, а само като се връща към Бога, от когото получава съществуване и към когото се връща всичко съществуващо. И в това е силата на тяхното съществуване, че те се връщат към Бога… И това само по себе си е заслуга на човека, че човекът привежда себе си в съответствие с реда на света, който Бог е установил“ (Маарал, Натив а-Тшува 3).
Трябва да разсъдим върху тези думи на Маарал, защото те носят нов смисъл. Както е известно, покаянието не съответства на процесите на мъдростта, пророчеството и Тора. Как тогава можем да разберем, че то съответства на реда на света? Още повече, времето, което е редът на света, се движи от миналото към бъдещето. Как можем да разберем, че в настоящето можем да променим действие, което е извършено в миналото: да го изтрием, или дори да превърнем злоумишленото действие в неосъзнато, а дори и в положително?
За да можем да черпим от дълбините на този извор на жива вода, трябва да съобщим в началото знание, свързано с третия аспект на замисъла на творението: разкриването на единството на Твореца. Това е вътрешният ред на цялото творение и на всичко, което се случва в него през шестте хиляди години, отредени за неговото съществуване. Като разберем това знание, ще видим, че покаянието се вписва в този световен ред.
Редът на света — процес на разкриване на единството на Бога
„Третият аспект от замисъла на творението на света е едно много особено знание, и то е в това, че Създателят е пожелал да разкрие своето единство, да покаже, че „Аз съм първият и Аз съм последният“ и че всяко проклятие ще се превърне в благословия и всяко зло отново ще стане добро. Това е тайната на думите: „Благославям Те, Господи, че се разгневи на мен“. Оттук произлиза знанието за всички сфирот, които се връщат към висшето единство на Безкрайния (Ейн Соф), благословен да е Той. Това всъщност е основата на вярата на Израел — да познае единството на Създателя, благословено да е Неговото име“ (Рамхал, „Питхей Хохма ва-Даат“).
Ето същината на тази тема: Създателят, благословен да е Той, е стеснил и скрил своето просто единство зад маската на творението на материалния свят. Последицата от тази ситуация е произходът на злото, страданията и изгнанието. Всичко това е за да се осъществи това величествено събитие — разкриването на единството на Твореца. Това разкриване ще се прояви в реалността, когато цялото творение във всичките му аспекти се върне към своя корен.
„Има три времена: начало, край и настояще. За сътворението на света е написано: „в началото“ (Брейшит — бара шит — сътворил шест) — защото шестте първи дни съдържат в себе си всичките шест хиляди години (отредени за съществуването на света — Рош а-Шана 31а), и затова този, който има пълно знание за сътворението на света във всеки от дните, може да знае какво ще се случва във всеки момент от тези години, а в края на дните — в бъдещето — всичко ще се върне към своя корен. И както е написано за това, Светият, благословен да е Той, ще очисти целия свят в края на дните, и затова се нарича тшува (покаяние), защото всичко ще се върне (йашуву) към своя корен“ (Свод на тълкуванията на Виленския Гаон Сафра де-Цниюта).
Такъв е редът на света.
Същото се отнася и за малкия свят — човека. Неговата душа — част от Бога, се е спуснала в този свят, за да се скрие под маската на тялото. Това спускане е стеснение за нейната светлина, която сияе в света от край до край. Обаче това спускане има за цел възвисяването — издигането на душата чрез очистване на тялото до нивото на душата. И не само на тялото, но и на цялото творение, което е служило като оръдие за служба на Твореца. Когато тя се върне към своя корен, заедно с нея ще се издигне и тялото, и цялото творение. Тогава ще се разкрие, че всички тези неща в удивително единство проявяват славата на Твореца.
Такъв е редът на „малкия свят“. Вникни в това подобаващо.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com